1 Р Е Ш Е Н И Е № 224 София, 09 декември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и първи октомври ....... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ………................... ЧЛЕНОВЕ: .. Антоанета Данова ............................... .. Невена Грозева ……………...…….... при секретар .. Невена Пелова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Божидар Джамбазов ......., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 807 .. / .. 2016.... г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени в срок касационни жалби от страна на подсъдимия Г. П. Г.. Обжалва се решение № 124 от 10.06.16 г., постановено по ВНОХД № 448/15 г. по описа на Варненския апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 100 от 03.11.16 г. по НОХД № 1072/15 г. на Варненския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Г. за извършени престъпления по чл. 142, чл. 198, чл. 206, чл. 195 и чл. 249 от НК. В жалбите се сочи като касационно основание явната несправедливост на наказанието. Развиват се доводи за направеното самопризнание, тежкото му семейно положение и юридическия факт, че не е рецидивист по смисъла на закона. Иска се наказанието да се намали. Жалбите се поддържат в съдебно заседание. Прокурорът развива доводи за неоснователност на жалбите. Пледира обжалваното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите в подкрепа на касационните жалби, изразените становища в съдебно заседание и постановените съдебни актове, намира следното: По изрично искане от страна на защитата, подсъдимия Г. и съпроцесника му Н. (л. 142, НОХД) производството по делото е развито по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Двамата подсъдими изцяло са признали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, давайки информирано съгласие за последиците от самопризнанието. При този развой на делото Г. се е признал за виновен за извършени престъпления спрямо пострадалия Ж.-П. А. З. по: чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е определено наказание десет години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирани на осн. чл. 58а от НК на СЕДЕМ години; чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е определено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирани на осн. чл. 58а от НК на ТРИ години; чл. 206, ал. 1 от НК, за което му е определено наказание две години лишаване от свобода, редуцирани на осн. чл. 58а ат НК на ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца; 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е определено наказание три години лишаване от свобода, редуцирани на осн. чл. 58а от НК на ДВЕ години; чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е определено наказание три години лишаване от свобода, редуцирани на осн. чл. 58а ат НК на ДВЕ години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание СЕДЕМ години лишаване от свобода, търпими на осн. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На осн. чл. 68 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на Г. наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца по НОХД № 724/15 г. на РС – гр.Варна. С присъдата е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимия М. С. Н. за извършени престъпления по 142, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НК, чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът се е произнесъл по разноските, направени по делото. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Фактите по делото са правилно възприети, съгласно събраните доказателства и подкрепят направеното от подсъдимите самопризнание, поради което съкратената процедура е приложена съобразно изискванията на процесуалния закон. В никакъв случай настоящата инстанция не може да възприеме довода, че направеното от Г. самопризнание в съдебното производство може да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието за извършените престъпления, в контекста на т. 7 от ТР № 1 от 06.04.09 г. по т. д. № 1 за 2008 г. на ОСНК на ВКС, доколкото не съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на реализираните престъпления спрямо пострадалия З. и съответните извършители. В случая, в процеса на досъдебното производство Г. не е направил самопризнания (твърдял е, че част от инкриминираните вещи по различните престъпления са му предоставени доброволно от З.). След законосъобразно осъществени от органите на досъдебното производство процесуални действия, спомогнали чрез: разпознаване на лице по снимки пострадалият да посочи Г. и да разпознае Н. на живо; да се установи колата на Г., в която са намерени голяма част от противозаконно отнетите вещи на пострадалия; одобрените протоколи за претърсване и изземване и тези за оглед на веществени доказателства с приложени към тях съответни албуми; експертната справка № 89 за видео-техническо и лицево-идентификационно изследване на диск от охранителна камера, монтирана в АТМ-устройство /№/ на /банка/. Авторството е установено и чрез свидетелските показания на З., Ш., Ст. Х., Ил. И., Ст. Д., Р. Х. и Б. М.. Във връзка с посочените действия по разследването и без осъществено признание от Г. и Н., органите на досъдебното производство са били в обективната възможност да разкрият авторството на извършените престъпления. При това, направеното признание на фактите по обвинителния акт, разкаянието, изразеното съжаление и „съгласието за провеждане на съкратено съдебно следствие“ не са определящи за наказанието и не са в състояние да се противопоставят на възприетите от инстанциите по фактите отегчаващи отговорността обстоятелства от значение за санкционната част на присъдата и, най-вече, проявените изключителни упоритост, наглост, дързост и бруталност при осъществяването на отделните користни престъпления срещу доверил му се чужд гражданин, изоставен след извършените престъпления гол на пътя, без документи и пари в чужда държава. Г. не е рецидивист, но е криминално проявен, като в изпитателния срок от предишното осъждане за престъпление срещу собствеността е извършил престъпленията по настоящето дело, което осъждане не е оказало превантивна роля спрямо него. Изградил е организацията за извършените престъпления и е изиграл водеща роля в реализацията им. Относно размера на определените наказания предходните инстанции в достатъчна степен са отчели като смекчаващо отговорността обстоятелство че Г. има малко дете, за което се грижи майката. Настоящата инстанция изцяло споделя извода на въззивния съд, че наказанията за отделните престъпления, редуцирани на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК и наложеното общо такова в размер на седем години лишаване от свобода е занижено, тъй като окръжният съд не е обсъдил законовата възможност да се увеличи на осн. чл. 24 от НК. Поради липсата на съответен протест във въззивното и настоящото производства, не е имало и няма възможност наложеното наказание да се коригира. Посоченото води до извод, че при разглеждане на делото не е допуснато съществено процесуално нарушение, същото е законосъобразно решено, а постановеното решение, с което е потвърдена присъдата не е явно несправедливо, поради което жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 10.06.16 г., постановено по ВНОХД № 448/15 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................