Р Е Ш Е Н И Е № 496 гр. София, 15 януари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1151 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. П. П. и по жалба на подсъдимата Б. Д. Я. срещу решение на Софийски апелативен съд № 175 от 27.05.2015 г, по ВНОХД № 920/14, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Перник, № 23 от 16.07.2014 г, по НОХД № 88/14. С първоинстанционната присъда жалбоподателите са признати за виновни и осъдени, както следва: - подсъдимият П., в това, че на 3.10.2008 г в [населено място], в съучастие като подбудител и помагач с Б. Д. Я. и К. Б. Д., действали като съизвършители, и в съучастие с Б. И. Н., действал като помагач, чрез използване на неистински документи и такива с невярно съдържание, е получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери, а именно: 28 000 евро, с левова равностойност 54 763, 24 лв, собственост на В. А. Д., с намерение да го присвои, с оглед на което и на основание чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, - подсъдимата Я., в това, че на 3.10.2008 г в [населено място], в съучастие с К. Б. Д., действали като съизвършители, в съучастие с В. П. П., действал като подбудител и помагач, и в съучастие с Б. И. Н., действал като помагач, чрез използване на неистински документи и такива с невярно съдържание, е получила без правно основание чуждо движимо имущество в особено големи размери, а именно: 28 000 евро, с левова равностойност 54 763, 24 лв, собственост на В. А. Д., с намерение да го присвои, като деянието представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъдена на две години и десет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. Със същата присъда са признати за виновни и са осъдени и съучастниците на жалбоподателите / подсъдимите К. Б. Д. и Б. И. Н. /, които не са подали жалби. С жалбата на подсъдимия П. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че осъждането не почива на надеждна доказателствена основа, че е допуснато нарушение на материалния закон. С жалбата се правят алтернативни искания: за оправдаване на жалбоподателя или за връщане на делото за ново разглеждане. С жалбата на подсъдимата Я. се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, имащи значение за справедливостта на наказанието. С жалбата се иска да бъде смекчено наказателноправното положение на жалбоподателката. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитникът на подсъдимия П., в писмен вид, изразява становище, че жалбата на неговия подзащитен следва да бъде уважена. Подсъдимият П. не участва лично в настоящето производство. Защитата на подсъдимата Я. счита, че следва да бъде смекчено наложеното й наказание. Подсъдимата Я. не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Първото разглеждане на делото в Пернишки окръжен съд е по НОХД № 235/10. Ход на делото е даден в съдебно заседание, проведено на 14.03.2011 г. За посочената дата са призовани подсъдимите, свидетелите и вещите лица по списъка към обвинителния акт. Проведено е съкратено съдебно следствие по Гл. 27 НПК, при двете хипотези на чл. 371 / т. 1 и 2 / НПК. Подсъдимите са заели различни процесуални позиции, като Я., Д. и Н. са заявили, че признават фактите по чл. 371, т. 2 НПК, а П. е направил изявление по чл. 371, т. 1 НПК. По същото дело е произнесена присъда № 8 от 15.03.2011 г. С решение на Софийски апелативен съд № 419 от 28.10.2011 г, по ВНОХД № 819/11, цитираната присъда е отменена поради допуснато съществено процесуално нарушение. Въззивният съд е констатирал, че проведената процедура на съкратено съдебно следствие е незаконосъобразна, тъй като влиза в противоречие с ТР № 1 на ОСНК ВКС от 6.04.2009 г, по т. д. № 1/08 / т. 5 /. Дадено е указание на първата инстанция да отстрани допуснатото процесуално нарушение при новото разглеждане на делото. След отмяна на първата присъда и връщане на делото в Пернишки окръжен съд е образувано НОХД № 392/11. Ход на делото е даден в съдебно заседание на 22.02.2013 г, за която дата са призовани само подсъдимите и пострадалата. Подсъдимите са направили изявление, че са съгласни да бъдат прочетени показанията на свидетелите от досъдебното производство, както и заключенията на вещите лица. Съдът е прочел свидетелските показания, респективно, е приел експертизите, на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК и чл. 282, ал. 3 НПК, както и е приложил чл. 279 НПК. Прочетени са писмените доказателства, на основание чл. 283 НПК, и са предявени веществените такива, на основание чл. 284 НПК. В същото съдебно заседание е даден ход на съдебните прения и е постановена втората първоинстанционна присъда / № 5 от 22.02.2013 г /. С решение № 108 от 27.03.2014 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 1049/13, цитираната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Съставът на въззивния съд е приел, че е проведено съкратено съдебно следствие по реда на Гл. 27 НПК, в двете хипотези на чл. 371 НПК, което, според този състав, е законосъобразно. Основанието за връщане на делото е съществено процесуално нарушение, формулирано по следния начин: „подсъдимата Д. не е уточнила позицията си по фактите, въз основа на която / позиция / съдът да вземе решение дали да проведе съдебно следствие по общия ред или да проведе диференцираната процедура по Гл. 27 НПК” / цитат от мотивите към въззивния акт /. При новото разглеждане на делото в първата инстанция е образувано НОХД № 88/14 по описа на Пернишки окръжен съд. Съдебното заседание е насрочено за 3.06.2014 г, за която дата са призовани лицата по списъка към обвинителния акт. На посочената дата ход на делото не е даден и съдебното производство е отложено за 24.06.2014 г, за когато са призовани само подсъдимите. Ход на делото е даден на 16.07.2014 г, за когато отново са призовани само подсъдимите. В протокола от съдебното заседание, проведено на 16.07.2014 г, липсва уточнение по коя процедура се провежда съдебното следствие, но е вписано изявлението на подсъдимите, че дават съгласие да бъдат прочетени свидетелските показания и заключенията на експертизите от досъдебното производство. Отбелязано е, че, на основание чл. 281, ал. 5 НПК, респективно, чл. 282, ал. 3 НПК, са прочетени показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица от досъдебното производство. По-нататък в протокола е посочено, че са приложени, съответно: чл. 279, чл. 283 и чл. 284 НПК, даден е ход на съдебните прения и е постановена присъда № 23 от 16.07.2014 г, потвърдена с решението, предмет на настоящата касационна проверка. ВКС намери, че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, обуславящо необходимост от отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, без да бъдат обсъждани доводите на жалбоподателите по съществото на делото. Съображенията за това са следните: Фазите и стадиите на наказателния процес са регламентирани в НПК. Съдебната фаза започва с внасяне на обвинителния акт. Тя се дели на няколко процесуални стадия, първият от които е подготовка на делото за разглеждане в съдебно заседание, а вторият стадий се дели на пет етапа: 1/ действия по даване ход на делото, 2/ съдебно следствие, 3/ съдебни прения, 4/ последна дума на подсъдимия, 5/ произнасяне на присъдата. Ако присъдата не е обжалвана, тя влиза в сила. Следва стадия изпълнение на влезли в сила присъди, решения и определения. Ако присъдата е обжалвана, започва стадия разглеждане на делото пред въззивната инстанция, респективно, разглеждане на делото пред касационната инстанция. В Гл. 27 НПК е уредена процедурата на съкратено съдебно следствие в първата инстанция. В чл. 370 и сл. НПК са предвидени правилата, по които се провежда посочената процедура, съществуваща в две алтернативни разновидности: по чл. 371, т. 1 НПК или по чл. 371, т. 2 НПК, тоест, двете едновременно не могат да се изпълнят. При липса на процесуална възможност да се проведе някоя от процедурите по Гл. 27 НПК, съдът е задължен да проведе съдебно следствие по общия ред. По настоящето дело обаче липсва яснота по коя процедура е проведено съдебното следствие: дали по Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, или по общия ред / чл. 276 и сл. НПК /. Ако съдът е пристъпил към предварително изслушване на страните и е приложил чл. 371, т. 1 НПК, той би бил длъжен да се произнесе с определение по реда на чл. 372, ал. 3 НПК, с което да одобри изразеното съгласие по чл. 371, т. 1 НПК, ако прецени, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК. Такова определение не е постановено. Ако съдът е счел, че следва да проведе съдебно следствие по общия ред, той е бил длъжен да следва очертаната в закона последователност на провеждане на процесуалните действия. В посочената хипотеза съдът е следвало да призове свидетелите и вещите лица по списъка към обвинителния акт, респективно, да пристъпи към техния разпит в съдебното заседание, на основание чл. 280 НПК. Недопустимо е приложението на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1-6 НПК, когато не са изпълнени условията на чл. 281, ал. 1, точки от първа до шеста. В случая, свидетелите не са призовани и не са разпитани, в която хипотеза не може да се счита, че е възникнало основанието по чл. 281, ал. 5 НПК. Що се отнася до вещите лица, НПК е предвидил възможност за прочитане на заключенията им, при условията на чл. 282, ал. 3 НПК, която хипотеза, в случая, не е изпълнена надлежно. По изложените съображения, настоящият състав прие, че липсата на валидно проведено съдебно следствие, по своя правен ефект, представлява пропускане на задължителен етап от втория стадий на съдебната фаза, която хипотеза попада в обхвата на съществените процесуални нарушения от категорията на абсолютните. За отстраняването на нарушението е необходимо постановените съдебни актове да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. При този изход, отмяната на съдебните актове следва да засегне и лицата, които не са подали жалба. Това е така, защото е инкриминирано деяние, извършено в съучастие, при която хипотеза е задължително да бъде изяснена престъпната деятелност на всички съучастници / двама от които не са подали жалби /. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 175 от 27.05.2015 г, по ВНОХД № 920/14, и присъда на Пернишки окръжен съд № 23 от 16.07.2014 г, по НОХД № 88/14. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на първата инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: