Ключови фрази
делба на наследство * необходимо другарство * Нищожност на делба * недействителност на разпореждане с наследство

Р Е Ш Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

302

 

София  13.07.  2009 г.

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на седми юли, две хиляди и девета  година в състав:

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  

                                             ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    

                                                                 ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

                          

                      

 

изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова ч. гр. дело № 161/2009 г.

                                    Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. Б. , Райна М. М. и С. Т. М. , всички от гр. Б., срещу определение № 339 от 10.12.2008г. по ч.гр.дело № 551/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 25.08.2008г. по гр.д. № 187/2002г. на П. районен съд.

Жалбоподателят сочи наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по процесуалноправни въпроси : относно възможността за прекратяване на производството във втора фаза на съдебната делба поради неучастие в нейната първа фаза на лица, придобили делбени имоти преди допускане на делбата и относно възможността възраженията по допустимост на делбата да се релевират във втората и фаза. Въпросите са от значение за по-нататъшното развитие на правото.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:

За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост, въззивният съд е приел, че в делбата съсобствениците са задължителни другари и без участие на съсобственик тя е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН. В конкретния случай под страх от нищожност на делбата като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът – прехвърлител, както и приобретателят по сделката. Налице е влязло в сила решение по допускане на делбата, което преклудира непредявеното от сънаследниците, които не са се разпоредили с части от сънаследствената вещ, възражение на основание чл.76 ЗН. Конституирането на други съсобственици на делбените имоти, неучастващи в производството във втората фаза обезсмисля продължаване на производството, поради възможността на всяка от страните да предяви наново иск за делба при участие на всички съсобственици.

Обжалваното определение подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК и следва да се допусне неговото касационно обжалване, тъй като с него съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК, на която се позовават жалбоподателите.

Доколкото в случая е налице прехвърляне на част от делбените имоти от някои от сънаследниците преди допускане на съдебната делба, е налице хипотезата на чл.76 ЗН. Защитната функция на тази разпоредба е установена в полза на сънаследника, който не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участват само сънаследниците. Тази сделка е извършена от разпоредилия се сънаследник и е относително недействителна. При извършване на разпореждането той е изразил воля, която валидно го обвързва с другата страна по сделката, а при прогласяване на недействителността и ще отговаря по правилата на чл.189 ЗЗД. Затова и с правоизключващото възражение за нейната недействителност на основание чл.76 ЗН разполага само сънаследник, който не е прехвърлител на вещта. Ето защо и под страх от недействителност на делбата на основание чл.75 ЗН като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът – прехвърлител, както и приобретателя, но само при релевирано възражение по чл.76. В тази насока са и дадените с ТР № 1/2004г., ОСГК разяснения. В настоящия случай съдът е приел втората фаза на делбата за недопустима, поради извършените преди първата фаза прехвърляния на имоти от делбената маса от някои от сънаследниците. Правоизключващите възражения и тези, които касаят допустимостта на производството могат да се релевират в първата фаза и се преклудират с нейното приключване. Като е приел обратното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от № 339 от 10.12.2008г. по ч.гр.дело № 551/2008 г. на Бургаския окръжен съд и оставането с него в сила определение от 25.08.2008г. по гр.д. № 187/2002г. на П. районен съд.

Връща делото на П. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.