Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2


гр. София, 03.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 771 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Н. В. Р. и Ф. М. Р. срещу решение № 28 от 04.01.2019г. по в.гр.д. № 2521/2018г. на Апелативен съд – София в частта, с която, след частична отмяна на решение от 22.12.2017г. по гр.д.№ 4544/2017г. на Софийски градски съд в осъдителната му част и потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, по същество са отхвърлени предявените от тях на основание чл.432, ал.1 КЗ искове срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД за сумите над 60 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева за всеки ищец като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син М. Ф. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2016г.
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Намират присъденият с решението размер на обезщетението за нееквивалентен на действително претърпените морални вреди. Твърдят, че съдът не се е съобразил с критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и неправилно е приел наличие на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване. Претендират присъждане на направените от тях разноски по делото.
Ответната страна по жалбата и по делото, ЗД „БУЛ ИНС” АД, не представя отговор, с който да изрази становището си по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна е безспорно установено по делото, че на 24.12.2016 година, около 14,20 часа, на път ІV-11033, от [населено място] към [населено място], е настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на неправоспособният водач Х. В. Х., управлявал МПС – лек автомобил ДК [рег.номер на МПС] , марка "Ауди", модел "Купе", който поради движение с несъобразена висока скорост, загубил управление над моторното превозно средство и самокатастрофирал в крайпътно дърво, при което е починал спътникът му М. Ф. М.. Автомобилът на делинквента е застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ЗД „Бул инс” АД. С влязла в сила присъда № 18 от 05.09.2017 година, постановена по н. о. х. д. № 376 / 2017 година на Окръжен съд - Враца, Х. В. Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр. 2-ро и пр. 4-то, б. „б", пр.1-во, във вр. с чл.63, ал.2, т.2 НК. Механизмът за възникване на произшествието е установен посредством изготвената в рамките на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза.
Въз основа на установената фактическа обстановка, решаващият състав е приел ответникът, в качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица неимуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е отчел, че претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни, както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание. В конкретния случай е приел наличие на обстоятелства, които значително завишават интензитета на претърпените от пострадалите вреди, а именно фактът, че загубата на дете е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за близките, с трайно и неотменимо проявление във времето. Счел е за категорично установено, че в семейството на починалия между него и неговите родители е била създадена силна, искрена, сърдечна връзка между родител и дете. Като родители ищците са вложили цялото си старание и възможности да възпитат и отгледат детето си в духа на непреходните семейни ценности на любов, съпричастност, отговорност. Смъртта на сина им е необратима загуба за тях, съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна на живота.
При определяне размера на полагащото се обезщетение освен посочените по - горе морални измерения на болката на пострадалите, съдът е отчел и конкретните икономически условия към настъпването на катастрофата. Приел е за стойностен израз на тези фактори актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При така установените обстоятелства съдът е определил размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществените вреди от 120 000 лева за всеки един от тях.
За да намали така определения размер на обезщетението, съдът е намерил възражението на ответното дружество за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат за основателно. За да определи степента на съпричиняване, съдът е разгледал механизма на ПТП. Взел е предвид приетата по делото, неоспорена от страните, САТЕ, въз основа на която е приел за установено, че пострадалият пътник в катастрофиралия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, пътувайки без обезопасителен колан, което е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Решаващият състав се е аргументирал с посоченото от вещото лице, че предпазните колани спасяват от травми в почти 100 % от случаите на преобръщане на автомобила на равно място, дори и при скорост от 100 км. ч.
Същевременно съдът е приел като съпричиняване и поведението на пострадалото лице – М. Ф., който се е качил в автомобила, като е знаел че той е управляван от лице без свидетелство за правоуправление. Приравнил е това действие на случаи, при които пострадалото лице съзнателно се качва в автомобил, управляван от лице, за което знае, че е употребило и е под въздействие на алкохол.
Съдът е счел, че нарушенията на пострадалия и на деликвента на правилата за движение по пътищата в еднаква степен са способствали за възникване на произшествието, поради което е приел наличие на съпричиняване от 50 % на вредоностния резултат.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, като значими за изхода на спора: „І.1/ Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип?; І.2/ Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД?; ІІ.1/ Следва ли съдът да изложи мотиви защо не кредитира изцяло или отчасти прието по делото експертно заключение?; ІІ.2/ Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?” Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: по въпрос І.1 –решение № 93/23.06.2011г. по т.д.№ 43/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 259/19.12.2014г. по гр.д.№ 1746/2014г. на ІІІг.о. на ВКС, решение № 136/01.03.2012г.по гр.д.№ 414/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 88/17.06.2014г. по т.д.№ 2974/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 158/17.10.2014г. по т.д.№ 3594/2013г. на І т.о. на ВКС; по въпрос І.2 – решение № 206/12.03.2010г. по т.д.№ 35/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 159/24.11.2010г. по т.д.№ 1117/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 58/29.04.2011г. по т.д.№ 623/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 59/10.06.2011г. по т.д.№ 286/2010г. на І т.о. на ВКС и решение № 54/22.05.2012г. по т.д.№ 316/2011г. на ІІ т.о. на ВКС; по въпрос ІІ.1 – решение № 108/16.06.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 762/20.07.2011г. по гр.д.№ 1371/2009г. на ВКС; по въпрос ІІ.2 –решение № 470/16.01.2012г. по гр.д.№ 1318/2010г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 127/09.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, предвид следното:
Въззивният съд не е обсъдил заключението на СМЕ, според което с оглед механизма на ПТП, деформациите на автомобила и скоростта му преди и по време на удара в дървото, предпазният колан не би предпазил починалия от получаването на травмите на главата и крайниците при удара във вътрешните части на автомобила, довели до смъртта му. С оглед на това, въпрос ІІ.2: „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти?”, се явява обуславящ за изхода на спора като по този въпрос следва да бъде допуснат касационният контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обжалваното решение е в несъответствие с практиката на ВКС – решение № 470/16.01.2012г. по гр.д.№ 1318/2010г. на ІV г.о., решение № 127/09.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 134 от 02.12.2019г. по т.д. № 2780/2018г. на I т.о на ВКС.
Формулираният от жалбоподателя въпрос, кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, е включен в предмета на делото чрез направеното от ответника възражение за съпричиняване по предявения срещу него иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, и е обусловил изхода на делото, по което направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице е уважено. Ето защо, по този въпроса е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. По въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице и сочения от жалбоподателите селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед приетото от въззивната инстанция съпричиняване на вредоностния резултат, поради непоставен обезопасителен колан при дадени статистически данни от вещото лице по САТЕ за случаи на преобръщане на автомобил, каквото в конкретния случай няма, и предвид непосочване на обстоятелствата, от които се извежда знанието на пострадалия, че водачът на автомобила няма свидетелство за правоуправление, което е в несъответствие с разрешението, дадено в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, ТК: решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на II ТО; решение № 159/ 24.11.10. о т.д. № 1117/ 2009г. на II ТО; решение № 54/ 22.05 2012 г. по т.д.№ 316/2011 г. на ІІ т.о.; решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т.д. № 596/12 г. на II т.о.; решение № 44/26.03. 2013 г. по т.д.№ 1139 /2011 г. на ІІ т.о.; решение № 33 от 04.04.12 г. по т.д. №172/2011 г. на II т.о.; решение № 151 / 12.11.2012 г. по т.д.№ 1140/11 г. на ІІ т.о.; решение № 67/15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г. І т.о.; решение № 66/ 1.06.17 г. по т.д.№ 650/2016 г. на І т.о., решение № 354 от 23.01.2019 г. по т.дело № 840/2018 г. ІІ т.о и др.
К. контрол не следва да бъде допуснат по първи въпрос за критериите, които следва да бъдат съблюдавани по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт, тъй като тези критерии са определени в ППВС № 4/68г. и са съобразени от въззивния съд при определяне на размера на обезщетението, като обжалваният акт в тази част е постановен в съответствие със задължителната практика на ВКС. Определянето на различни размери на обезщетенията в цитираната от касаторите практика на ВКС по чл.290 ГПК е следствие на разликата в обстоятелства, установени по делата, поради което липсва сочената във връзка с първи въпрос допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпрос II.1 не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в мотивите на обжалвания акт няма посочване, че съдът не кредитира заключението на СМЕ, доколкото съдът въобще не е обсъдил заключението.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение, в частта за отхвърляне на исковете по чл. 432, ал.1 КЗ за сумите над 60 000 лева до определения размер на обезщетението от 120 000 лева по всеки от субективно съединените искове, следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два правни въпроса: 1/ по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти?” и 2/ по материалноправния въпрос „Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД”.
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28 от 04.01.2019г. по в.гр.д. № 2521/2018г. на Апелативен съд – София в частта, с която, след частична отмяна на решение от 22.12.2017г. по гр.д.№ 4544/2017г. на Софийски градски съд в осъдителната му част и потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, са отхвърлени предявените от Н. В. Р. и Ф. М. Р. искове по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД за сумите над 60 000 лева до 120 000 лева по всеки от исковете - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син М. Ф. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2016г.
. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.