Р Е Ш Е Н И Е     № 126     София, 10.05. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева  гр. дело № 55 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на Прокуратурата на РБ /ПРБ/ срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 15.V.2008г. по гр.д № 131/2008г. в частта, с която е оставено в сила решението на Варненския окръжен съд от 26.VІІ.2007г. по гр.д. № 2041/2006г. в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на С. Т. С. от гр. В.., представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие воденото срещу него през периода 17.І.2002г. – 03.VІ.2006г. наказателно производство по НОХД № 2374/2003г. на РС В. , ВНОХД № 742/2005г. на ОС В. и КНОХД № 819/2005г. на ВКС, приключило с оправдателна присъда по повдигнатите обвинения, изразяващи се в заплатен от ищеца адвокатски хонорар за защита по касационното производство, ведно със законната лихва, считано от 09. ХІ.2006г. до окончателното им изплащане. Касационно обжалване на решението в посочената част е допуснато с определение № 686/06.VІІ.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса допустимо ли е присъждане на адвокатски хонорар, заплатен по друго производство /в случая наказателно/, по реда на чл.2 ал.2 от ЗОДОВ, разрешаван противоречиво от съдилищата. Според касатора ПРБ заплатеният от ищеца адвокатски хонорар по наказателното производство е бил дължим по това производство, поради което той не е пряка и непосредствено причинена имуществена вреда от незаконното обвинение. Според ответника по касационната жалба С. Т. С. направените от него разноски по наказателното дело, по което той е оправдан, представляват имуществени вреди, причинени му във връзка с това дело, за които ответникът следва да отговаря по реда на ЗОДОВ, както е прието в постановен на 01.VІІІ.2006г. по НЧНД № 1* от Варненския окръжен съд съдебен акт. По поставения материалноправен въпрос въззивният съд в атакуваното решение е приел, че редът за възстановяване на заплатения от ищеца адвокатски хонорар в размер на 5000лв. за защитата му в наказателното производство, по което той е оправдан по повдигнатите му обвинения, е този по ЗОДОВ, оценявайки като неоснователно възражението на ПРБ, че липсва пряка причинна връзка между този разход и оправдателната присъда. В решенията на състави на ВКС на РБ № 1822/12. ХІ.1997г. по гр.д. № 1269/907г., ІV ГО, и № 665/12.V.2008г. по гр.д. № 2939/2007г., ІІ ГО, е прието, че заплатения от подсъдимия адвокатски хонорар за защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, следва да се претендира в това производство, но не и като обезщетение за имуществени вреди по реда на ЗОДОВ. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира за правилно становището на въззивния съд в атакуваното решение. В този смисъл е разрешен въпросът с постановеното от ВКС, състав на ІV ГО, по реда на чл.290 от ГПК решение № 843/23. ХІІ.2009г. по гр.д. № 5235/2008г., което има задължителен характер. Непредвидената в Раздел ІІІ от Глава единадесета на НПК /отм./, респективно в Раздел ІІІ от Глава петнадесета на сега действащият такъв, процесуална възможност претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, да се упражни в това производство, обуславя извод, че тези разноски, направени във връзка с незаконното му обвинение в извършване на престъпление, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 и чл.4 от ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл.8 от същия. Не налагат друг извод разпоредбите на чл.299 т.12 от НПК /отм./, респективно чл.301 ал.1 т.12 от НПК, в сила от 2006г., предвиждащи при постановяване на присъдата съдът да решава и въпроса на кого да се възложат разноските. С оглед разпоредбите от Глава единадесета и Глава петнадесета посочените норми при оправдателна присъда не касаят разноските, направени от подсъдимия, а направените от бюджета на съда и/или на органите на досъдебното производство такива, за които е прието, че остават за сметка на държавата. Касационната жалба на ПРБ срещу въззивното решение съдържа оплаквания за незаконосъобразност – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Ответникът по касационната жалба С. Т. С. е заел становище за нейната неоснователност. Касационната жалба е неоснователна. Несъмнено и безспорно установено е по делото, че ищецът С с влязла в сила присъда е признат за невинен по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.257 ал.1 вр. с чл.255 ал.1 от НК, по чл.255 ал.1 от НК, по чл.257 ал.1 вр. с чл.255 ал.1 от НК и по чл.257 ал.1 вр. с чл.255 ал.1 от НК, предмет на НОХД № 2374/2003г. на РС В. , на ВНОХД № 742/2005г. на ОС В. и на КНОХД № 819/2005г. на ВКС на РБ. Не се спори и че за осъществяване на защитата му по делото пред ВКС в с.з. на 06.ІІІ.2006г. ищецът е заплатил на адвокат Я. хонорар по сключен помежду им на 02.ІІІ.2006г.договор за правна защита и съдействие. С оглед изложените вече съображения при произнасянето по чл.291 от ГПК така направените разноски във връзка с проведеното наказателно производство представляват за него имуществена вреда, обезщетението за която в тежест на държавата в лицето на ПРБ с атакуваното въззивно решение правилно е присъдено по предявения по реда на ЗОДОВ иск. Ето защо и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 94 от 15.V.2008г. по гр.д. № 131/2008г. в уважителната му част по претенцията за присъждане на 5000лв. имуществени вреди. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: