1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 60164 СОФИЯ, 18.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1693/2021 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 60329 от 20.07.2021 г. по гр.д. № 1693/2021 г. на ВКС, І г.о., на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 509/2019 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която В. В. С. е осъдена на основание чл. 109 ЗС да премахне котела в пристроената към къщата й сграда в УПИ .... в кв. ....по плана на [населено място]. Жалбоподателката В. С. чрез своя процесуален представител адв. Я. П. поддържа, че в тази част въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на събраните гласни доказателства, и нарушение на материалния закон. Счита, че изводът на въззивния съд, че монтираният в собствената на ответницата постройка котел на твърдо гориво създава за ищците пречки да ползват собствения си имот, по-големи от обикновените, е необоснован и не кореспондира със заключенията на приетите съдебно- технически експертизи. Ответниците по касация Х. И. А. и Л. Р. А. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и обосновано. Считат, че са доказали по несъмнен начин наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 109 ЗС-незаконноста на извършеното от ищцата действие, изразяващо се в изграждане на отоплителна инсталация с котел на твърдо гориво без издадено разрешение за строеж, и пречките, които тя създава да ползват собствения си имот. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Х. И. А. и Л. Р. А. против В. В. С. за осъждане на ответницата да премахне котела на твърдо гориво, монтиран в изградената в собствения й имот стопанска постройка, и комина на същата. Твърдението им е било, че В. С. е монтирала отоплителен котел, работещ на твърдо гориво, и е прокарала инсталация за парно отопление в къщата си, без да има необходимото за това строително разрешение. Поради ниския комин и неспазени технологични изисквания пушекът и саждите от комина влизали в къщата им, и им създавали пречки да ползват жилището си. Установено е по делото, че В. С. е собственик на дворно място с площ 1290 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо УПИ .... в кв. ....по нов план на селото, заедно със построените в него масивно жилище от 75 кв. м. и масивна стопанска сграда от 50 кв. м., които е придобила на основание договор за покупко-продажба, сключен през 1992 г. В имота е изградена и стопанска постройка, представляваща строеж VІ категория, за която е било издадено разрешение за строеж № 6 от 02.03.2010 г. В нея е обособено помещение, в което е монтиран отоплителен котел на твърдо гориво. Помещението е отделено от останалите части на постройката с тухлени стени и врати с ПВЦ дограма, има монтиран прозорец, вътрешните стени са измазани, подът е с циментова замазка, а таванът е дървената покривна конструкция на сградата. Котелът е с мощност 25 кW. Монтиран е правилно съобразно изискванията на производителя и на нормите на Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за техническите правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Има предпазни клапани и UPS устройство, което осигурява ел. захранване при прекъсване на електрозахранването от мрежата, които правят невъзможно повишаването на налагането в него и евентуалното му взривяване. Котелът е свързан с кюнци към комин за отвеждане на изгорелите газове. Коминът е иззидан от тухли и е измазан в съответствие с противопожарните изисквания. Над билото на къщата/ на ответницата/ се състои от измазана част около 1.5 м и метална тръба ф 250 около 2 м. над нея. Приетите пред първата инстанция две съдебно-технически експертизи са дали заключения, че коминът е над билата на съседните сгради. Според в.л. Кр. Л., изготвил повторната съдебно-техническа експертиза, назначена и приета от въззивния съд, коминът е над нивото на прозорците на къщата на ищците, но по- ниско от билото. Поради това когато посоката на вятъра е от къщата на ответницата към къщата на ищците, тя се обгазява. Като свидетел по делото е разпитан Р. А., който е брат на ищеца. Същият е заявил пред съда, че когато котелът е запален, димът от комина влизал в къщата на ищците, тъй като коминът бил по-нисък от покрива й, и тогава в къщата ставало невъзможно да се диша от изгорелите газове. Свидетелят обсъждал проблема с ответницата и предложил да удължи комина със собствени средства и труд, тъй като имал необходимите познания, но тя отказала. Според свидетеля, металната тръба на комина не е изолирана, и когато горещият въздух и димните газове стигнат тръбата, тяхната температура пада, и вместо да се отвеждат нагоре, падат надолу. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че самата отоплителна инсталация е отделен обект от постройката, в която е изградена, и за нея е необходимо издаване на разрешение за строеж. Тъй като по настоящото делото не е установено такова да е било издадено, съдът е приел, че инсталацията за локално парно представлява незаконен строеж. Като се е позовал на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК е приел, че само наличието на незаконно строителство в имота на ответната страна не е достатъчно за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС, но е намерил, че в случая събраните гласни и писмени доказателства доказват и другата предпоставка за основателност на предявения иск за премахване на котела-че извършеното от ответника строителство на отоплителна инсталация, част от която е самият котел пречи, ограничава и смущава притежаваното от ищците право на собственост върху собствения им имот според неговото предназначение. Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС двете задължителни условия за уважаване на негаторния иск са: неоснователността на действията на ответника и създаването на пречки за собственика, по-големи от обикновените, да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Въззивното решение противоречи на тази практика. Съдът е осъдил ответницата да премахне монтираният в собствената й стопанска постройка котел на твърдо гориво, без да посочи с какво същият пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху жилището си. В случая по делото е установено, че котелът е монтиран съобразно изискванията на производителя и нормите на Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за техническите правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Обезпечен е със защита чрез предпазни клапани и UPS устройство, които правят невъзможно повишаването на налагането в него и евентуалното му взривяване. Помещението, в което е монтиран, е отделено от останалите части на постройката с тухлени стени, които са измазани, вратите са от ПВЦ, има монтиран прозорец, подът е с циментова замазка, а таванът е дървената покривна конструкция на сградата. Не е установено процесният котел като съоръжение да предизвиква задимяване в жилището на ищците, или да поражда нетърпимо от гледна точка на санитарно-хигиенните или противопожарните изисквания състояние в съседния имот, поради което изводът на въззивния съд, че той създава пречки за нормалното ползване на собствения на ищците имот, е необоснован. Доколкото по делото има данни, че коминът, през който става отвеждане на отработените газове, е по-нисък от покрива на сградата на ищците, както и че същият завършва с метална тръба, която не е изолирана, и това е вероятната причина при определена посока на вятъра димът да навлиза в жилището на ищците, в какъвто смисъл са и изложените от ищците твърдения в исковата молба, искането за осъждане на ответницата да премахне котела на твърдо гориво не съответства на това нарушение. Търсената с иска по чл. 109 ЗС защита на правото на собственост трябва да е адекватна на нарушението. Негаторният иск няма за цел да налага на ответника ограничения при упражняване на правото му на собственост, надхвърлящи необходимостта да се обезпечи нормалното ползване на съседния имот. В случая за предотвратяване навлизането на дим и сажди в жилището на ищците, дължащо се на нарушаване на технологичните изисквания за изграждане на димоотвода, не е необходимо премахване на цялата локална отоплителна инсталация, респ. на котела на твърдо гориво. По тези съображения въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, и тъй като не се налага извършване на нови или допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанцияа, като предявеният от Х. И. А. и Л. Р. А. против В. В. С. за осъждане на ответницата да премахне котела на твърдо гориво, монтиран в изградената в собствения й имот стопанска постройка, бъде отхвърлен като неоснователен. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 52 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 509/2019 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която В. В. С. е осъдена на основание чл. 109 ЗС да премахне котела в пристроената към къщата й сграда в УПИ .....в кв. ....по плана на [населено място], вместо което ПОСТАНОВЯВА: .ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. И. А. и Л. Р. А. против В. В. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне котела на твърдо гориво, монтиран пристроената към къщата й сграда в УПИ ...... в кв. .....по плана на [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: