Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * установяване право на собственост * защита правото на собственост от неоснователни действия * възстановяване правото на собственост * реституция * отчуждаване * ограничения на собствеността * държавна собственост * доказателства


Р Е Ш Е Н И Е

№ 69
София, 03.07.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

При участието на секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 7512/2013 година, и за да се произнесе , взе предвид :

Производство по чл. 290-293 ГПК.

К. П. В. , И. П. В., В. Т. В., Ж. И. Ф. , М. П. К.- В. , М. Б. А. , Й. А., А. А. , Ц. С. Х. , Н. П. Ш. чрез адв. Е. М. - САК срещу въззивно Решение от 02.08.2013 година по гр.възз..д.Nо 8103/2011 година на Софийския градски съд-II-д отд.. Поддържа се , че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано , поради което се иска отмяната му.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос за приложението на чл. 3 ЗВСОНИ от гл.т. лица , в чиято полза настъпва реституцията , за значението на косвените доказателства като деклариране на имота по ЗОЕГПНС, за доказателствената тежест на факта на собственост, ако имотът е отчужден от наследодател на лицата –ищци по делото ,а ответник по делото е държавата или лице, черпещо правата си от нея, при констатацията , че произнесеното решение от въззивния съд е отчасти в противоречие със задължителна практика на ВКС по Решение Nо 156/ 10. 06. 2013 год. по гр.д. Nо 1497/2013 год. нас ВКС-I г.о. и Решение Nо 315/ 30. 11. 2011 год. по гр.д. Nо 370/2011 год. на ВКС-II г.о. .
Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по въпросите за приложението на чл. 10 ал.2 от ЗБАН за придобиване право на собственост и характера на Б. като обществена организация по см. на и чл.1 ал.1 ЗВСОНИ, произнесени в противоречие с Решение Nо 1389/ 01.12.2008 год. по гр.д.Nо 6484/2007 год. на ВКС-V г.о., Решение Nо 962 / 25.07.2006 год.по гр.д.Nо 704/2005 год.на ВКС-IV г.о. и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , поради липса на съдебна практика и необходимостта от еднакво и точно прилагане на закона по въпросите за вложения от законодателя смисъл в понятието „ разпореждане „ в Решението на В. от 17.08.1990 год., съставлява ли предоставяне на държавно имущество по силата на закона, от какъв ранг нормативен акт е решението на В. в съотношението с приложението на чл.15 ал.3 ЗНА и чл. 86 от Конституцията.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна Б. а. на н. / Б./, с който се оспорва основателността на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалването въззивно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , Софийския градски съд – в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила решение на първата инстанция по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, по заявеното искане на ищците да им се признае правото на собственост на основание реституция по ЗВСОНИ като наследници на И. П. /П./ В. на недвижим имот- имот пл. No 420 от кв. 170 по РП на м.”Г. М.- С. г. IV км.”, включен в УПИ I от кв. 170 м.”Г. М.”, с площ от 1 585 кв.м. по плана , одобрен с Решение Nо 14 по Протокол 18/13.11.2000 година на СОС и за осъждане на ответника- Б. да предаде владението на имота на основание чл. 108 ЗС, както и да премахне съществуващите постройки на основание чл. 109 ЗС ,както и по иска по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ срещу Д., п. по делото от М. на Р. и СО за признаване правото на собственост на ищците.
Исковото производство е образувано по обективно и субективно заявените искове за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ и чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС на наследниците на покойните И. П. / П./ В.-поч. 1931 год. срещу ответниците- Б. а. на н./ Б./ , Д., представлявана от МРРБ и С. о..
Собствеността на спорния недвижим имот- бивша НИВА от 1.5 дка землището на [населено място] , м. „Р.” при граници- съседи: братя И., М. М., М. Й. и Г. П. е придобита с НА Nо 460/1911 год., закупена на името на В., П. и Д. от публичен търг. Имотът е отчужден през 1949 год. от И. В. на основание ЗОГЕПНС, като 1/6 ид.ч. е била отчуждена от Ж. В. на основание Указ 447/16.03.1948 год. за лишаване от българско гражданство на съпруга и Б. К..
Ищците са поддържали тезата , че след влизане в сила на ЗВСОНИ 5/6 ид.ч. от имота са възстановени чрез деактуване на основание Заповед Nо РД-57623/98 год., а 1/6 ид.ч. е възстановена ex lege с изменението на ЗВСОНИ от 1997 год. Към датата на предявяване на исковете - 16.11.2007 година , процесният имот съставлява имот пл. No 420 от кв. 170 по РП на м.”Г. М.- С. г. IV км.”, включен в УПИ I от кв. 170 м.”Г. М.”, с площ от 1 585 кв.м. по плана , одобрен с Решение Nо 14 по Протокол 18/13.11.2000 година на СОС като не е спорно, че е налице идентичност на този имот със закупения от публичен търг недвижим имот по НА Nо 460/ 1911 година, като част от терена е зает от Б. и са разположени гаражи от метални конструкции и панели.
С НА Nо 28/2003 год. Б. е призната за собственик на основание чл.10 ал.2 на Закона за Б. на дворно място - терен на научния комплекс на Б. - IV, СО- район С., с площ от около 250 000 кв.м., съставляващи , съгласно Заповед Nо 1268/11.03.1952 год. на МКСБ, парцел II , отреден за Б. от кв.170 по плана на [населено място] м.”Г. М.”.
За да постанови решението си и отхвърли заявените обективно и субективно съединени искове , на базата на установените факти, от правна страна решаващият – въззивен съд е приел, че доказателствата по делото не установяват активната легитимация на ищците за настъпила в тяхна полза реституция по ЗВСОНИ, тъй като за признаване правото на собственост не е достатъчен факта, че имотът е отчужден по ЗОЕГПНС от наследодателя на ищците. Прието е , че принадлежността на правото на собственост да се установи при условията на пълно доказване, ефектът на реституция не може да настъпи , тъй като към момента на влизане в сила на закона, имотът не е бил в собственост на д. , общините , обществените организации и т.н. Имотът е собственост на Б., предоставен като такъв по силата на отреждането по регулация, съгласно заповедта за отчуждаване, породило вещно-правно действие, а след влизане в сила на ЗБАН собствеността е придобита ex lege. Характерът на това придобивно основание на правото на собственост, изключва възможността да се приеме , че се касае до „разпореждане” в нарушение на наложения мораториум по силата на решение на В., тъй като Б. не е субект от посочените в чл. 1 ЗВСОНИ, Б. а. на н. е специфичен правен субект и не може да се определи като обществена организация.

По поставените правни въпроси , обусловили допускане на касационното обжалване

По въпроса за приложението на чл. 3 ЗВСОНИ от гл.т. кръга на лица , в чиято полза настъпва реституцията , настоящият състав споделя като правилна възприетата теза на Решение Nо 315/ 30. 11. 2011 год. по гр.д. Nо 370/2011 год. на ВКС-II г.о. според която, правото на възстановяване собствеността, отчуждена по ЗОЕГПНС по чл. 3 ал.1 ЗВСОНИ се установява с факта , че тя /собствеността/ е отнета от конкретно физическо или юридическо лице. За легитимацията на правото на възстановяване на собствеността е без значение наличието или липсата на документ за собственост, достатъчно е да се установи , че одържавяването е извършено от лицето, претендиращо неговото възстановяване или негов наследодател или праводател. Когато се търси защита на това право на собственост по исков ред и е налице спор за принадлежността на правото към момента на одържавяването с трети лица, то принадлежността на правото следва да се докаже с установяване на доказателствени факти, от които може да бъде направен безусловен извод за титуляра на правото и собствеността. Когато спорът за собственост е с държавата , или с лице което черпи права от държавата ролята косвените доказателства като деклариране на имота по реда на Закона за еднократния данък върху имуществата и по ЗОЕГПНС са пряка индиция , че лицето което декларира имуществото е собственик , поради което в рамките на доказателствената тежест за установяване факта на собственост, ако имотът е отчужден от наследодател на лицата –ищци по делото , а ответник по делото е държавата или лице, черпещо правата си от нея, следва да се приеме ,че е налице надлежно проведено пряко доказване на собствеността. Последиците на това прякото доказване могат да бъдат игнорирани от съда в хипотезите при които наред с направеното оспорване, ответната страна/ д. или лице, черпещо правата си от нея/ е провела обратно доказване чрез установяване на факти, които опровергават доказаните от ищците факти или други обстоятелства, които изключват зачитането им.
С изменението на разпоредбата на чл. 3 ал.1 ЗВСОНИ /ДВ. Бр.107/1997 год./ изрично е предвидена възможността реституционният ефект на закона да настъпи в патримониума на лицата , от които е отнета собствеността, респ. в патримониума на наследниците им, като правно релевантното обстоятелство за доказване на правото на собственост е факта на отнемането. Доколкото в актовете за държавна собственост , съставени след отчуждаване на собствеността са вписани лицата, от които е отнета собствеността , то следва , че този факт е доказан пряко. Ответникът- д. или лице, което черпи права от държавата не може да оспорва факта, оспорвайки достоверността на документа изходящ от него.
Както се приема с Решение Nо 240 от 24.07.2012 год. по гр.д.Nо 1472/ 2010 год. на ВКС I отд. „ с разпоредбата на чл. 3 ал.1 предл.2 ЗВСОНИ е създадена оборима презумпция от отношение на държавата и субектите посочени в чл.1 ЗВСОНИ , спрямо които за собственик с влизане в сила на закона се считат лицата или техните наследници от които е отнета собствеността“.
Следва да се сподели и тезата на състава на ВКС по Решение No 793/ 12.11.2010 год. по гр.д. No 80/2010 год. – I отд., развита в отговор на идентичен с този по настоящото дело правен въпрос, в смисъл , че както отчуждаването на собствеността , така и реституцията засягат правата на собственост на действителния собственик. Реституцията по ЗВСОНИ настъпва по право при наличие на предпоставките , визирани в закона и доколкото би се установило , че имотът е отнет от несобственик, то реституцията не може да го направи собственик, правото на собственост се възстановява в патримониума на лицата - собственици на експроприираните имоти.

По въпроса за приложението на чл. 10 ал.2 от ЗБАН за придобиване право на собственост и характера на Б. като обществена организация по см на и чл.1 ал.1 ЗВСОНИ настоящият състав приема за правилно даденото разрешение на ВКС по Решение Nо 1389/ 01.12.2008 год. по гр.д. Nо 6484/2007 год. на ВКС-V г.о.,постановено по реда на чл. 218а ал.1 б.“а“ ГПК / отм./, в смисъл, че и по отношение на имущества, предоставени на Б., респ. на някое от структурните му звена може да бъде осъществена реституция , доколкото конкретното имущество- недвижим имот не е предоставено на организация от структурата на Б. по действащия правен ред – чл. 33 от ПНИ / отм./, чл. 101 НДИ/ отм./ и 53 ЗС или не обслужва пряко целите и нуждите за които е предоставен конкретния терена.
Б. е правен субект sui generis , притежаващ характеристиката на организация с научна и/ или производствено научна цел, обхващаща различни самостоятелни структурни звена от различни области на науката и образованието. Ако се възприеме дефиницията на проф. Б. К., специалност икономическа социология, че „организация е всяко човешко обединение, съзнателно и рационално създадено като звено в общественото разделение на труда, с целева обвързаност и официален статут и относителна самостоятелност в обособени параметри на обществото“ , като организация Б.а. на н. не следва да бъде дефинирана като обществена от категорията на тези юридически лица, посочени в чл. 1 ал.1 ЗВСОНИ.
Съгласно чл.1 на Закона за Б./ ДВ. Бр.85/1991 год. / Б.а. на н. е национална автономна организация за научни изследвания, което обхваща академични институти и др. самостоятелни структурни звена. Тя е юридическо лице , чиято дейност се извършва в съответствие с Устава на Б. и и се ръководи от Общо събрание , Управителен съвет, а оперативното ръководство се осъществява от Председател, зам. Председатели и Главен научен секретар. Т.е. от институционална г.т. като организация Б. попада в категорията на целево обвързана структура с обществена значимост , отделена от държавата , въпреки ежегодно предоставени от последната субсидии – чл. 11 от ЗБАН във вр с чл. 16 ал.4 и Приложение 3 от Закон за държавния бюджет за 2014 год., и качеството на второстепенен разпоредител на държавни кредити, тъй като реализира и собствени приходи от научно изследователската си дейност и дейността и се подчинява на специален Закон за Б. и Устав, изработен от членовете и, без задължение за регистрация.
Имущественото на Б. и на самостоятелните и звена включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа , патенти, дарения , дялово участие в стопански организации и сдружения. С разпоредбата на чл. 10 ал.2 ЗБАН, към датата влизането и в сила/ ДВ. Бр.85/15.10.1991 год./, е уредена законовата / ex lege/ трансформация на правото на ползване и управление в право на собственост по отношение на стопанисваните от Б. към този момент държавни имущества-терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд. Фактическият състав на посочената прана норма изисква към момента на влизане в сила на закона , Б. да стопанисва вещите, предоставени и от държавата за осъществяване на дейността и според Устава на А.. Транслирането на собствеността не е обусловена от административна процедура , а доколкото е налице вещно-правния ефект по отношение на конкретно имущество , проверката следва да се осъществи от съда в рамките на спора за собственост.

По въпросите за вложеният от законодателя смисъл в понятието „ разпореждане „ в Решението на В. от 17.08.1990 год., съставлява ли предоставяне на държавно имущество по силата на закона, от какъв ранг нормативен акт е решението на В. в съотношението с приложението на чл.15 ал.3 ЗНА и чл. 86 от Конституцията.

С Решение на В. от 17.08.1990 година във връзка с разпореждане с държавно, общинско и друго имущество , обн. ДВ. бр.69/28.08.1990 год., е „спряно разпореждането със земя, административни , стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно или общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективните земеделски стопанства”, на Министъра на финансите и на изпълнителните комитети е разпоредено да спрат издаването на разрешения за продажба на недвижими имоти на юридически лица и на граждани , но само ако не е за задоволяване на жилищни нужди. Изменението на това Решение от 4.05.1991 година относно забраната за разпореждане пряко касае само недвижимите имоти/ вили/ в курорта Д. и Ш., и изцяло отменя т.4.
Посоченото Решение на В. е взето през 1990 година , преди създаването на реституционните закони- ЗВСОНИ, ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, ЗВСВНМРСА, ЗСПЗЗ и др. Под забранителния режим, съгласно текста на решението попадат конкретни обекти на правото на държавна / респ. общинска/ собственост : земя , администра-тивни, стопански и туристически обекти и недвижими имоти , отчуждени по ЗОЕГПНС. Отчуждените по реда на благоустройствените закони имоти, държавна собственост не попадат в посочената категория, поради което и разпореждането с тях, доколкото не са от категорията на изрично упоменатите имущества , не може да намери приложение забраната на т.1 на Решението на В. от 17.08.1990 год. и съответно, доколкото е налице валидно, при спазване на закона ,разпореждане с недвижими имущество, извън упоменатите обекти, то това разпореждане поражда своите вещно-правни последици.
Решението на В. не дава възможност за широко тълкувано понятието „разпореждане‘, след като изрично се сочи като сделка на разпореждане „ разрешенията за продажба“. Очевидно в категорията на разпореждане безусловно попадат деривативните способи за прехвърляне прави на собственост. Не може да се приеме чрез разширително тълкуване, че във вложения смисъл на разпореждане попада и законовата разпоредба на чл. 10 ал.2 ЗБАН, която установява предпоставките за трансформация на правото на стопанисване в право на собственост lege на лицето, на което са били предоставени движими или недвижими имущества за ползване и управление .Мястото на Решението на В. в йерархията на нормативните акт се урежда от ЗНА.

По същество на касационната жалба

Съгласно чл.1 ал.1 ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху недвижими имоти отчуждени по ЗОЕГПНС, които са собственост на държавата, общините , обществените организации или на техни фирми или на еднолични търговски дружества по см. на чл. 61 ТЗ и съществуват реално до размерите, в който са отнети . Целта на ЗВСОНИ е да възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обект на собствеността , а не и да се възстанови предишното им състояние, а дали обектът на собственост съществува е фактически въпрос.
Предпоставките на чл.3 ал.1 и 2 ЗВСОНИ на първо място определят материално-легитимираните лица , които могат да претендират , че отнетата на основание ЗОЕГПНС, Закона за държавния монопол върху тютюна, Закона за държавния монопол върху петролните продукти и всички останали изброени закони , собственост е възстановена по закон. Както бе посочено в изложените общи мотиви, законодателят е създал законова презумпция, макар и оборима , че собствеността се възстановява на лицата , от който е отчуждена, презюмирайки , че те са и собственици на имота.
С обжалваното решение, въззивният съд в нарушение на закона/ несъобразявайки практиката на съдилищата по приложение на чл. 3 ал.1 и ал.2 ЗВСОНИ/ и без анализ на доказателствата , е приел, че ищците, като наследници на И. П. В. , макар и да признава , че не може да има спор относно наследствения им дял от 1/3 идеална част , не са активно легитимирани по иска. Този извод е неверен , неточен и несъобразен с доказателствата по делото.
Безспорно установено е , че имотът- бивша НИВА от 1.5 дка землището на [населено място] , м. „Р.” при граници- съседи: братя И., М. М., М. Й. и Г. П. е придобита с НА Nо 460/1911 год., закупена на името на В., П. и Д. от публичен търг. Имотът е отчужден през 1949 год. по ЗОЕГПНС , като видно от представените А. , от П. И. В. е отчуждена и завзета 1/6 ид.ч.- А. 4611/18.01.1994 год. л. 15: от А. И. В. – също 1/6 ид. част- А. 2345/24.04.1952 год. л. 21, от М. А. Ш.- също 1/6 ид. част – А. 2361/24.04.52 година л.19; от В. Т.- А. 3344/24.04.1952 год. също 1/6 ид. част; от Т. , В. и А. Л.- А. 2363, 2362 и 2366/ 24.04.1952 год. – л. 16.л.17 и л.18 , както и и 1/6 е била отчуждена от Ж. В. на основание Указ 447/16.03.1948 год. за лишаване от българско гражданство на съпруга и Б. К..
При приетите и неоспорени документи за собственост на наследниците на И. П.В. и тези на лицата , с които имотът е закупен в съсобственост/ П. и Д./ и при твърдението за оригинерно придобивно основание /давност/ от страна на В. и наследници по отношение дяловете на съсобствениците до момента на отчуждаване и завземане на имота от тях, са налице всички предпоставки за признаване правото на собственост по отношения на целия спорен имот, а съответно и на качеството на правоимащи т.е. в см. на материално - легитимирани лица по см. на чл. 3 ал.1 ЗВСОНИ.
От стана на ответника- лице , което черпи правата си на собственост по отношение на спорния имот от Д., направеното оспорване досежно пълния обем право на собственост на ищците към 1952 година , касаещо правата на съсобствениците придобити по посочения НА за покупка на имота от публичен търг към 1911 година, не е подкрепено с нито едно доказателство. Законовата презумпция е , че лицето което владее имота, го владее за себе си/ чл. 303 ЗИСС- отм. и чл.69 ЗС/ не е оборена . Базирайки се на закона и факта , че към 1952 година имотът изцяло в отнет от наследниците на И. П. В. , следва да се приеме за безспорно, че ищците са установили титула си за собственост по отношение на целия имот към момента на неговото отчуждаване през 1949 година.
За заявения реавндикационен иск е от значение факта, че ищецът е собственик в определен обем права на собственост на спорния недвижим имот, поради което същият може да упражни правото на защита на целия имот. Ако би имало спор между съсобствениците за обема права, то това не засяга материално-правната легитимация на ищците , при твърдението им , че са собственици в пълен обем на защитимото вещно право.
Доколкото съдебната практика приема , че оспорването на ответника по иска за собственост на реституиран недвижим имот е ограничено в смисъл на възможност да се релевират възражения за нищожност или материално-правна незаконосъобразност на реституционният индивидуален административен акт с оглед на конкуриращите права на собственост. В конкретния случай ответникът-Б. черпи права от Д., която чрез Кмета на СГО със Заповед РД-57-584/ 10.07.1995 год. е зачела с акта на деактуване правата на ищците от 5/6 ид.ч., без 1/6 ид.ч. която е отнета от Ж. В. на друго/ отпаднало/ основания и след като чрез оторизираните си органи Д. е зачела правата на собственост по реституция на ищците , то спорът с ответникът- лице , което черпи правото си на собственост от държавата , следва да се реши само на плоскостта на приложение на нормите на материалния закон относно придобивното основание и вещно-правните му последици на конкуриращите се права на собственост.
Основна предпоставка да настъши вещно-правният ефект на реституцията по ЗВСОНИ е имотът , отнет на основание някой от посочените закони, да се намира в патримониума на Д., общините, обществените организации или техни фирми , или на еднолични дружества по см. на чл. 61 ТЗ и да съществува реално до размера , в който е бил отчужден.
Въззивният съд е приел, че Б. като национална автономна организация не е от категорията на юридическите лица, упоменати в чл.3 ал.1 от Закона , предоставеният му недвижим имот - предмет на настоящият спор за собственост не се намира в патримониума на държавата към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ, поради което и не подлежи на реституция.
Тези изводи на възивният съд са отчасти неправилни, направени при неточно прилагане на закона и несъобразяване с доказателствата по делото.
При изразеното становище в общите мотиви следва да се приеме за правилно виждането на въззивния съд, че Б. не е обществена организация по см. на чл. 3 ал.1 ЗВСОНИ по подборни изложените правни съображения. Необоснован обаче е изводът , че не е настъпил реституционният ефект на закона , тъй като за да са налице предпоставките за трансформация ex lege по чл. 10 ал.2 ЗБАН на правото на стопанисване и управление в право на собственост, конкретният недвижим имот следва да е бил надлежно предоставен на Б..
Както бе посочено , от фактическа страна няма спор , че имотът е отчужден по ЗОЕГПНС и съгласно § 51 от Правилника за приложение на ЗОЕГПНС са предадени на СП“ С. “.Установено от фактическа страна е , че по силата на Заповед Nо 1268/01.03.1952 година на Министъра на комуналното стопанство и благоустройство е утвърдена регулацията на кв. 170 и отреждането на парцел I за студентско общежитие и парцел II за Б. в[жк]С.. Тази заповед е подписана за Министър на комуналното стопанство и благоустройство от лицето И. П. и е обнародвана във в.„Известие” на Президиума на НС/ бр.29/08.04.1952 г./, като по време когато този пост -Министър на К. се заема от С. Т.. С Указ Nо 136/ 15.03.1950 г. на Президиума на НС , на основание чл.39 от Конституцията на НРБ / отм./ и ПМС Nо 581/ 13. 03.1950 г. И. П. е назначен за помощник-министър на МКСБ с право да подписва за министъра съгласно Заповед 977/52 год. на последния.
По силата на Заповед Nо 445/74 год. на Главния Директор на ГДАБ при СГНС е одобрено последващо изменение на регулацията на кв. 170 за сливане на парцелите I – за Студентско общежитие и парцел II- за Б. в единен парцел, отреден за нуждите на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование и Б..
Както вече бе посочено Б. е призната за собственик на основание чл.10 ал.2 на Закона за Б. на дворно място - терен на научния комплекс на Б. - IV, СО- район С., с площ от около 250 000 кв.м., съставляващи , съгласно Заповед Nо 1268/11.03.1952 год. на МКСБ, парцел II , отреден за Б. от кв.170 по плана на [населено място] м.”Г. М.” по НА Nо 28/2003 год.
От правна страна няма спор , че съгласно чл. 39 ЗПИНМ / отм./ приложената улична регулация има пряко отчуждително действие. Касае се до онези хипотези , когато по силата на влязлата в сила улична регулация в нейните териториални параметри попадат недвижими имоти на физическите лица. Няма спор от правна страна , че възстановяване правото на собственост по ЗВСОНИ не може да дерогира отчуждителното действие на благоустройствените закони/ ЗБНМ, ЗПИНМ, З., ЗС/. Отреждане на държавен имот, отчужден по ЗОЕГПНС съгласно утвърдената регулация , касае различна хипотеза – а именно на вече трансформирана частна собственост в държавна собственост. В тази хипотеза утвърдената улична регулация и отреждането или преотреждането на конкретен недвижим имот за нуждите на държавно предприятие или организация от категорията на Б. , не може да има повторен отчуждителен ефект.
При липсата на данни за надлежно предоставяне/ съответен административен акт/ от страна на Д. на недвижилия имот, отчужден и отнет от наследниците на И. П.В. , за ползване и оперативно управление на държавна собственост по реда установен съответно с 15 от П./ отм./, чл. 94 във вр. с чл.2 НДИ/ отм./ отменените разпоредби на ЗС в полза на Б. и Комитета за наука и технически прогрес , за нуждите на които е опреден според регулационния план имота на кв. 170по РП на м.“ Г. М.- С.г. IV км.“- С. , не може да се направи извод , че към момента на влизане в сила на ЗБАН , управлението и стопанисването на спорния недвижим имот е предадено на Б. съобразно действащите правила, поради което и към момента на влизане в сила на чл. 10 ал.2 ЗБАН не може да се приеме , че има предпоставки за трансформиране на правото на стопанисване и управление в право на собственост. От това следва извод, че към влизане в сила на ЗВСОНИ от гл.т.на закона имотът се е намирал в патримониума на Д., предаден за стопанисване на органите на СГНС още през 1952 година , и реституционният ефект на ЗВСОНИ е произвел действието си в полза на ищците-като наследници на И. П.В..
При недоказано друго основание , извън това на чл. 10 ал.2 ЗБАН, за упражняване фактическа власт по отношение на спорния имот пл. No 420 от кв. 170 по РП на м.”Г. М.- С. г.IV км.”, включен в УПИ I от кв. 170 м.”Г. М.”, с площ от 1 585 кв.м. по плана , одобрен с Решение Nо 14 по Протокол 18/13.11.2000 година на СОС , искът по чл. 108 ЗС предявен срещу Б. а. на н. следва да бъде уважен,
Основателни и доказания по изложените съображения се явяват и положителните установителни исковете по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за процесния имот срещу Д., представлявана по делото от М. на Р. и СО за признаване правото на собственост на ищците.
По отношение на заявения иск по чл. 109 ЗС за премахване на съществуващите в имота гаражи от метални конструкции и панели Заявеният срещу ответника Б. негаторен иск има характера на обусловен от иска за собственост , инстанциите по същество не са изложили съображения по него , поради което в тази част въззивното решение не може да бъде проверено по същество на спора. На основание чл.293 ал.1 и 2 ГПК делото следва да се върне за произнасяне по иска на въззивната инстанция в рамките на фактическия състав на чл. 109 ЗС , от етапа на открито съдебно заседание по въззивната жалба на К. П. В. , И. П. В., В. Т. В., Ж. И. Ф. , М. П. К.- В. , М. Б. А. , Й. А., А. А. , Ц. С. Х. , Н. П. Ш. касаеща обусловения иск, като при необходимост въззиниците се задължат да уточнят конкретно доводите си и доказателствата за тях, съобразно правилата на чл.196 и сл. ГПК / отм./ .
По искането за разноски – с оглед на постановеният правен резултат и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК и чл. 80 ГПК, настоящата инстанция намира , че искането следва да бъде уважено в размера , посочен по списъка на защитата на ищците от 5 287 лв. / пет хиляди двеста осемдесет и седем лв. /.
По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Решение от 02.08.2013 година по гр.възз..д.Nо 8103/2011 година на Софийския градски съд-II-д отд.. и вместо него п о с т а н о в я в а :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ по отношение на Д., представлявана по делото от М. на Р. и С. о. /С./ и Б. а. на н. / Б./, че К. П. В. , И. П. В., В. Т. В., Ж. И. Ф. , М. П. К.- В. , М. Б. А. , Й. А., А. А. , Ц. С. Х. , Н. П. Ш. , със служебен адрес [населено място] адв.Е. М. –САК са собственици на недвижим имот- имот пл. No 420 от кв. 170 по РП на м.”Г. М.- С. г. IV км.”, включен в УПИ I от кв. 170 м.”Г. М.”, с площ от 1 585 кв.м. по плана , одобрен с Решение Nо 14 по Протокол 18/13.11.2000 година на СОС ,
ОСЪЖДА Б. а. на н. / Б./ на основание чл. 108 ЗС да предаде на К. П. В. , И. П. В., В. Т. В., Ж. И. Ф. , М. П. К.- В. , М. Б. А. , Й. А., А. А. , Ц. С. Х. , Н. П. Ш. , със служебен адрес [населено място], адв.Е. М. –САК владение на собствения им имот пл. No 420 от кв. 170 по РП на м.”Г. М.- С. г. IV км.”, включен в УПИ I от кв. 170 м.”Г. М.”, с площ от 1 585 кв.м. по плана , одобрен с Решение Nо 14 по Протокол 18/13.11.2000 година на СОС .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивен съд, от друг състав по заявения от К. П. В. , И. П. В., В. Т. В., Ж. И. Ф. , М. П. К.- В. , М. Б. А. , Й. А., А. А. , Ц. С. Х. , Н. П. Ш. , със служебен адрес [населено място], адв.Е. М. –САК срещу Б. а.на н./ Б. / иск по чл. 109 ЗС , съобразно правилата на § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК и дадените указания.
ОСЪЖДА Б. а.на н. / Б./ , Д., представлявана от М. на Р. и С. о. / С./ да заплатят на К. П. В. , И. П. В., В. Т. В., Ж. И. Ф. , М. П. К.- В. , М. Б. А. , Й. А., А. А. , Ц. С. Х. , Н. П. Ш. , със служебен адрес [населено място], адв.Е. М. –САК сумата ищците от 5 287 лв. / пет хиляди двеста осемдесет и седем лв. /, разноски по делото на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :