Определение на ВКС – ГК, III г.о. 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 517 гр. София, 13.06. 2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА изслуша докладваното от съдията Д. гр.д.№ 1838/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба с вх. № 1143 от 26.01.2016 г. от С. И. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Е. Е. от АК – Стара З. против въззивно решение № 505 от 16.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1519/2015 г. на Старозагорския окръжен съд, I граждански състав, с което като е отменено решение № 300 от 27.07.2015 г., постановено по гр.д. № 69/2015 г. на Радневския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповед № 39 от 13.12.2014 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за присъждане на обезщетение в размер на 11 237, 74 лв. за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода 16.12.2014 г. до 24.03.2015 г., като неоснователни. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение, с което неправилно са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилища и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, е свързан с критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна” по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и в частност, заеманата от ищеца длъжност „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции”, спрямо който е упражнено правото по чл. 328, ал. 2 КТ, има ли качеството на лице, представляващо част от ръководството на предприятието. Във връзка с поставения материалноправен въпрос и наведените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят се позовава на противоречивото му разрешаване от въззивния съд с: решение № 442 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; определение № 1113/17.10.2011 г. по гр. д. № 431/2011 г. на III г.о. на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК и което съобразно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, не съставлява задължителна съдебна практика; определение № 543/16.04.2014 г. по гр. д. № 403/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено в производството по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато до касационен контрол въззивно решение № 422/07.11.2013 г. по в.гр.д. № 1345/2013 г. на ОС – Стара Загора, с което като е потвърдено решение № 91/10.07.2013 г. по гр.д. № 253/2013 г. на РС – Раднево, са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1 КТ за защита срещу незаконно уволнение. Ответникът по жалбата Мини [фирма], чрез процесуалния си представител адв. В. Ц. от АК-Стара З., я оспорва като неоснователна в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Съдът е приел за установено, че ищецът е заемал длъжността „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции” при ответното дружество, въз основа на трудов договор № 3/24.01.2014 г., като с предизвестие, връчено на 15.12.2014 г. ищецът е бил предизвестен, че след изтичане на 30 дни, ще бъде прекратен трудовия му договор за заеманата длъжност „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции”, поради сключване на договор № РД-ЛС-ММИ-36 от 03.12.2014 г. за възлагане управлението на [фирма] и приложена към него бизнес-програма. Предизвестието е връчено на ищеца на 15.12.2014 г. Едновременно с връчване на предизвестието на 15.12.2014 г. му е връчена и заповед № 39/13.12.2014 г., на изпълнителния директор, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ и във връзка с договор № РД-ЛС-ММИ-36 от 03.12.2014 г. за възлагане управлението на [фирма] и приложена към него бизнес-програма, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 16.12.2014 г. Процесната заповед е връчена на ищеца в законовия 9-месечен срок по чл. 328, ал. 2 КТ, считано от влизане в сила на договора за управление с вписването в търговския регистър на решението на СД на [фирма] за избор на изпълнителен директор. В. съд е приел, че длъжността, заемана от ищеца „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции” в отдел „Инвестиции“ в [фирма], [населено място] има ръководен характер по смисъла на § 1, т. 3 от ДР КТ. Съдът е достигнал до този извод, след като е извършил преценка на представената структура на управлението на [фирма], в сила от 01.12.2014 г. и щатно разписание на отдел „Инвестиции“ към 16.12.2014г., от които е видно, че дружеството се управлява от Съвет на директорите, който избира изпълнителен директор, следващият в структурата е заместник-изпълнителен директор, като след него са управителите на рудниците и директор по производствено-технически въпроси и директор икономика и финанси, като подчинени на директора по производствено-техническите въпроси са ръководителите на девет отдела, сред които и отдел „Инвестиции”, а ръководителят на отдел „Инвестиции”, каквато длъжност е заемал ищеца, има на свое подчинение склад № 1 - [населено място] и общо 28 бр. служители. Основни функции и задължения на длъжността „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции” са да ръководи и контролира дейността по изпълнението на одобрената инвестиционна програма на дружеството и да ръководи изпълнението на поставените му задачи в съответствие с утвърдената инвестиционна програма, да ръководи, координира и контролира разработването на инвестиционна програма на дружеството, да ръководи и координира дейността по доставката и монтажа на нови машини и съоръжения, да ръководи и организира дейността, планира и разпределя задачи на подчинените му длъжностни лица от отдела и др. В длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност е предвидена отговорност за взетите решения в съответствие с делегираните от прекия му ръководител права, а видно от т. 2 от представената функционална характеристика за отдел „Инвестиции” в управлението на [фирма] [населено място], ръководителят на отдел „Инвестиции” има ръководни функции спрямо служителите в отдела и работниците в склада, като се замества от инженер инвеститорски контрол – старши или от друг оторизиран от него служител, като отдел „Инвестиции“ има възложени функции и задачи по планиране, организиране, координиране и контрол във връзка с инвестиционната програма на дружеството. В тази връзка, съдът е достигнал до извода, че длъжността “ръководител отдел в промишлеността - инвестиции”, която ищецът е заемал преди уволнението, като част от управлението на предприятието, има значение за трудовия процес при ответното дружество, както и пряко отношение за постигането на конкретните стопански задачи и показатели на дружеството – ответник. В представена по делото Бизнес програма за периода 2014-2018 г., чиято съставна част е инвестиционната програма на дружеството – „Дейности с инвестиционен характер”, инвестиционните и ремонтни дейности в дружеството са подробно регламентирани и конкретизирани, които следва да бъдат изпълнени по предвидените в нея начини и срокове и в рамките на тази програма на дружеството, а ръководителят на отдел „Инвестиции“ има възможност за вземане на самостоятелни управленски решения и преценка по ръководството и организацията на трудовия процес в отдела, чийто ръководител е. В. съд е приел, че служители от ръководството на предприятието са освен ръководителят и неговите заместници, началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за производствения процес (а в случая инвестиционната програма на ответното дружество като цяло има важно значение и пряко отношение към постигане на конкретните стопански показатели и задачи), поради което заеманата от ищеца длъжност “ръководител отдел в промишлеността – инвестиции”, попада в кръга на предвидените длъжности в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като определените и функции, съгласно длъжностна характеристика са ръководни. При така установената фактическа обстановка по делото, въззивната инстация е приела, че трудовите функции на ищеца включват правомощия по ръководство, организиране, планиране и разпределяне на задачи на подчинените му служители и носи отговорност за изпълнението на тази дейност, тези функции определят длъжността като ръководна и уволнението на това основание е законосъобразно. Отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обусловило и отхвърлянето на останалите искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулираният материалноправен въпрос относно критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна” по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и в частност, заеманата от ищеца длъжност „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции”, спрямо който е упражнено правото по чл. 328, ал. 2 КТ има ли качеството на лице, представляващо част от ръководството на предприятието, е обусловил изхода на делото и е решен от въззивния съд в противоречие с приетото във влязлото в сила въззивно решение № 422 от 07.11.2013 г. по в.гр.д. № 1345/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, поради което по този правен въпрос касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тъй като спорът е трудов, а касаторът е служител при ответника, предвид разпоредбата на чл. 359 КТ, същият не следва да внася държавна такса за производството пред ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 505 от 16.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1519/2015 г. на Старозагорския окръжен съд, I граждански състав, по касационна жалба с вх. № 1143 от 26.01.2016 г., подадена от С. И. К. от [населено място]. Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: