4
8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. София, 03.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1890 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К. срещу решение №497/23.10.2013г. по в. т. д. №819/2013г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение №781 от 29.04.2013г. по гр. д. №655/2012г. на Пловдивски окръжен съд, като е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск за сумата от 17 550 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 31.05.2009г. до 20.09.2011г. по чл.17.3 от предварителен договор за покупко – продажба на право на строеж и за строителство на недвижим имот от 03.09.2008г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички относими доказателства по делото и защитните доводи на въззиваемия в процеса, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел,че ищецът не е изпълнил поетите в чл.16 от договора от 02.09.2008г. задължения да подпише лично или чрез пълномощник акт 15, да участва в процедурата по въвеждане на сградата в експлоатация, както и да подаде молба за откриване на индивидуална партида за електричество и питейна вода. С оглед на това съдът неправилно приложил правилата на чл.95 и чл.96 от ЗЗД за забава на кредитор. Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като е постановено в съответствие с изискванията на закона и кореспондира със събраните по делото доказателства. Посочва, че от момента, в който касаторът е придобил право на строеж за процесното жилище, същият е станал участник в строителството по ЗУТ и е следвало да подписва всички протоколи, които се издават в хода на строителството по реда на Наредба №3/31.07.2003г., но касаторът не е оказвал необходимото съдействие за това. Поддържа, че неустойка по чл.17.3 от предварителния договор се дължи от продавача в две хипотези - при неспазване на срока за прехвърляне на правото на строеж с договор за продажба в нотариална форма и ако продавачът изобщо не предаде владението на недвижимия имот. Твърди,че в случая не е налице нито една от хипотезите по чл.17.3, тъй като касаторът многократно е бил канен да получи владението на процесния имот.
С определение №289/27.04.2015г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос за възможността за освобождаване на длъжника от отговорност за неустойка при наличие на предпоставките по чл.83 от ЗЗД, респективно на чл.95 от ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Ищецът А. А. К. е поискал присъждане на неустойка по чл.17 .3 от предварителен договор за покупко – продажба на право на строеж и за строителство на недвижим имот от 03.09.2008г., за забава за периода от 31.05.2009г. до 20.09.2011г. при предаването на недвижимия имот, предмет на предварителния договор. В исковата молба ищецът поддържа, че е изпълнил поетото от него задължение да преведе в срок до 28.09.2008г. дължимата цена в размер на 87 750 евро, но ответникът - продавач по предварителния договор не е изпълнил задължението да предаде имота - жилище №12 в[жк], [населено място], напълно завършен след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, в срок до 31.05.2009г. В отговора на исковата молба ответникът [фирма], [населено място], оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не са налице предпоставките за възникване на задължение за неустойка по чл.17.3 р.VII от договора, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да заплати изцяло и в срок до 28.09.2008г. уговорената продажна цена. Наред с това поддържа, че ищецът е причинил забавяне на строителния процес със собственото си недобросъвестно поведение, като не е изпълнил задълженията си по чл.16 от сключения договор - не е подписал акт обр.15, нито е предоставил необходимото съдействие за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и не е подал молба за откриване на индивидуална партида за електричество и питейна вода. Поддържа, че неустойка по чл.17 от предварителния договор се дължи в две хипотези - при неспазване на срока за прехвърляне на правото на строеж с договор за продажба в нотариална форма и ако продавачът изобщо не предаде владението на процесния имот. Поддържа, че многократно е канил ищеца - купувач да получи владението върху жилището и да подпише приемо - предавателен протокол за това съгласно чл.8 от предварителния договор, като до настоящия момент ищецът не бил изпълнил това си задължение.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска за неустойка, въззивният съд е приел за установено, че ищецът не е изпълнил поетите в чл.16 от сключения между страните договор за покупко – продажба на право на строеж и за строителство на недвижим имот от 03.09.2008г. задължения да подпише лично или чрез пълномощник акт 15, да участва в процедурата по въвеждане на сградата в експлоатация, а също и да подаде молба за откриване на индивидуална партида за електричество и питейна вода. Приел е, че тези задължения съставляват необходимо съдействие от страна на купувача досежно изпълнение на задълженията на ответника за извършване на всички строителни процеси в срок и съгласуването им с останалите участници в строителството. Поради това е счел, че с неизпълнението на тези задължения ищецът – купувач не е оказал необходимото съдействие на ответника да изпълни в срок задължението за построяване в срок на процесната сграда. Въз основа на това е приел, че е налице забава на ищеца като кредитор, която освобождава ответника от последиците на неговата забава, в случая отговорността за заплащане на уговорената в чл.17 ал.3 от договора неустойка.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът
на ВКС приема следното:
На поставения правен въпрос е даден отговор с решение №147/16.07.2013г. по гр.д. №1372/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., с което е прието, че общото правило на чл. 83, ал. 1 ЗЗД, съгласно което длъжникът може да се освободи изцяло или отчасти от отговорност за обезщетение, когато неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, е относимо и в случаите на договорена неустойка. От значение обаче са и причините, поради които длъжникът и съответно кредиторът са допуснали забава и как тя се е отразила върху изпълнението – дали му е попречила или го е отложила. В решение №225/29.04.2010г. по т.д. №838/2008г. на ВКС, II т.о., поставено по реда на чл.290 от ГПК, е посочено, че за основателността на предявения иск по чл.92 от ЗЗД е ирелевантно, че ищецът също е престирал със забава, обусловила заплащане на мораторна неустойка на ответника, щом поведението на ищеца не е каузално спрямо причинената му конкретна вреда - арг. от чл.83 ал.1 от ЗЗД. Настоящият състав на ВКС споделя това разрешение. По силата на сключения между тях договор страните могат да поемат множество насрещни задължения, не всички от които са взаимно обусловени. Следователно, за да се освободи от последиците на забавата по отношение на конкретно свое задължение по договора, не е достатъчно длъжникът да се позове и да докаже неизпълнение на някое от насрещните задължения на кредитора. Длъжникът следва да докаже, че точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от изпълнението на конкретно задължение на кредитора, съответно да докаже наличието на причинната връзка между своето неизпълнение и неизпълнението или забавеното изпълнение на задължението на кредитора.
Наред с хипотезата на чл.83 ал 1 от ЗЗД, уреждаща съпричиняването на вреди, при която поведението на кредитора може да изразява в неизпълнение на поетите от него задължения по договора или в други действия, с които се възпрепятства точното изпълнение на длъжника, в чл.95 от ЗЗД е регламентирана още една хипотеза, в която поведението на кредитора е в причинна връзка с неизпълнението на длъжника. Това е забавата на кредитора, която се изразява в неоправдан отказ да приеме изпълнението. Забава на кредитора възниква, когато кредиторът не приема надлежно предложеното му изпълнение или не оказва необходимото съдействие за неговото осъществяване. Съответно за да се освободи от отговорност за своята забава в хипотезата на чл.95 ал.1 от ЗЗД, длъжникът следва да установи, че точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от определено съдействие от страна на кредитора, което не му е било оказано или изпълнението не е било прието от кредитора.
С оглед на отговора на правния въпрос по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение се явява неправилно.
Между страните по делото е бил сключен предварителен договор за покупко - продажба на право на строеж и за строителство на недвижим имот, находящ се във ваканционен комплекс "М. Бей", [населено място], по силата на който ответникът [фирма], [населено място], се е задължил да продаде на касатора правото на строеж и да построи за своя сметка жилище №12 /231/, находящо се в блок №2 на[жк]на 3 етаж, със застроена площ от 51,50 кв.м., заедно с килер със застроена площ от 1,10 кв.м., ведно с 0,0593% ид. части от общите части на сградата, като му го предаде напълно завършено след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 31.05.2009г. Купувачът се е задължил да заплати на продавача продажна цена в размер на 87750 евро, с ДДС, в срок до 28.09.2008г., като страните са се съгласили,че договорът ще влезе в сила и ще породи действие от момента на изплащане на тази сума. Съгласно чл.10 от договора продавачът се е задължил да прехвърли на купувача правото на строеж за жилището с договор, сключен във формата на нотариален акт, в тридесетдневен срок преди изграждане на сградата в груб строеж и подписване на акт приложение №14. По силата на чл.16 от договора купувачът се е задължили лично или чрез трето упълномощено лице да подпише акт 15 и удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата, а също и да подаде молба за откриване на индивидуална партида за електричество и питейна вода. В същия текст купувачът се е задължил да оправомощи за тези действия и продавача. В чл.17 ал.3 от договора страните са уговорили, че ако продавачът, поради причина която не може да бъде определена като непреодолима сила, не спази срока за подписване на нотариалния акт или не предаде владението, дължи на купувача неустойка в размер на 0,1% на ден, върху сумите, платени от купувача към момента на изпадане на продавача в забава, но не повече от 20%.
Правилно въззивният съд е установил, че в срока по чл. 6 от договора продажната цена е била преведена изцяло на продавача, от третото лице "Инфлукс Л." С.А., П., а с договор от 17.12.2008г., обективиран в нот. акт №103, том XI, рег.№8083, дело №1581/2008г. ответникът е прехвърлил на касатора А. А. К. правото на строеж върху жилището, предмет на предварителния договор.
Видно от представеното удостоверение №99/20.09.20011г. за въвеждане в експлоатация на строеж - жилищен комплекс - блокове №№1, 2, 3 и 4, в [населено място], ответникът не е спазил уговорения в чл.2 от договора краен срок за завършването на обекта и снабдяване с удостоверение за въвеждане на същия в експлоатация - 31.05.2009г.
При тези фактически данни, необосновано и в противоречие с клаузите на сключения между страните договор, въззивният съд е приел, че е налице забава на кредитор по смисъла на чл.95 от ЗЗД, а именно,че кредиторът не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си да предаде жилището напълно завършено след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 31.05.2009г. Дори и да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на поетите в чл.16 от сключения между страните договор от 03.09.2008г. задължения на купувача да подпише лично или чрез пълномощник акт 15, да участва в процедурата по въвеждане на сградата в експлоатация, а също и да подаде молба за откриване на индивидуална партида за електричество и питейна вода, това неизпълнение следва да се разгледа спрямо забавата на строителя и обещател по предварителния договор и как тя се е отразила върху сроковете за приключване на строежа. Доколкото всички поети в чл.16 от договора задължения следва да бъдат изпълнени след завършването на строежа на етап съставяне на акт 15, то се налага извода, че те не обуславят изпълнението на задължението за завършването на строежа до предвидената в договора дата. За да бъде установена забава на кредитора, длъжникът следва да докаже, че е предложил изпълнението. Ответникът по касация не е установил, че е завършил изпълнението на строежа до етап акт 15 в рамките на уговорения срок - 31.05.2009г. и съответно, че пречката за въвеждането на обекта в експлоатация е била липсата на съдействие от страна на касатора - купувач. Няма доказателства и че касаторът е бил поканен, но не е подписал своевременно Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /акт обр.15/, без съставянето на който обектът не би бил въведен в експлоатация. По отношение на останалите предвидени в чл.16 задължения на купувача следва да се отбележи, че нито подписването на удостоверението за въвеждане в експлоатация от страна на купувача, нито откриване на индивидуална партида за електричество и питейна вода, са от значение за въвеждането на обекта в експлоатация, поради което не представляват необходимо съдействие за изпълнение на задължението на продавача.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.95 от ЗЗД, както и на чл.83 от ЗЗД за освобождаване на длъжника от отговорност, тъй като неизпълнението му не се дължи на обстоятелства, за които кредиторът - купувач е отговорен, нито кредиторът е отказал необходимото съдействие за изпълнение на задълженията на длъжника. Следва да се отбележи, че дори и да бе доказано наличие на забава на кредитора, то тази забава би освободила длъжника от последиците на неговата забава занапред, тоест той не би дължал лихва или неустойка за своята забава от момента, в който кредиторът също е изпаднал в забава. В настоящата хипотеза максималният размер на уговорената неустойка по чл. 17 от договора - 20% от продажната цена, е достигната след изтичането на двеста дни от датата на забавата, а именно на 17.12.2009г. По делото няма данни,че в този период от време строителството на обекта е било завършено и за купувача е възникнало задължението да подпише акт обр.15. Евентуалната забава на кредитора след датата 17.12.2009г., не би се отразила на вече възникналото задължение за неустойка.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че уговорената в чл. 17.3 от договора неустойка се дължи само при неизпълнение на задължението за подписване на нотариалния акт и за предаване на владението, но не и за забава при изпълнението на строителството. Поетото в чл.2 от договора задължение на продавача е да предаде имота в срок до 31 май 2009г. напълно завършен, след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, а в исковата молба ищецът поддържа, че ответното дружество не е изпълнило това задължение, защото имотът не е бил построен в уговорения срок. Следователно ищецът поддържа и е доказал именно неизпълнение на задължението за предаване на владението, за което е уговорена неустойка за забава
По тези съображения настоящият състав на ВКС намира,че за ответника по касация е възникнало задължение за заплащане на уговорената в чл.17.3 от договора неустойка за забава, която възлиза на 17550 евро за периода от 01.06.2009г. до 17.12.2009г., когато е достигнала максималния уговорен размер от 20% от всички заплатени към момента на забавата суми /в случая продажната цена е била заплатена към 31.05.2009г. в пълния уговорен размер/. Като е отхвърлил предявения иск по чл.92 от ЗЗД за присъждане на тази неустойка въззивният съд е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция, като ответникът [фирма], [населено място], следва да бъде осъден на основание чл.92 от ЗЗД да заплати на А. А. К. сумата от 17550 евро, представляваща дължима неустойка за забава по чл.17.3 от предварителния договор, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 01.03.2012г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на А. А. К. направените в първоинстанционното, във възивното и в касационното производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в общ размер на сумата 4985,23 лева.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №497/23.10.2013г. по в.т.д. №819/2013г. на Пловдивски апелативен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК 175243063със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ет.3, да заплати на А. А. К., гражданин на Руската Федерация, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, адв. Татяна Т. - Р., на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 17 550 евро /седемнадесет хиляди петстотин и петдесет евро/, представляваща дължима неустойка по чл.17.3 от предварителен договор за покупко - продажба на право на строеж и за строителство на недвижим имот от 03.09.2008г., за забава при предаването на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, за периода от 31.05.2009г. до 20.09.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 01.03.2012г., както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 4985,23 лева / четири хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки/, разноски за производството пред трите инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|