Ключови фрази
Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * неправилна маневра

Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр. София, 28.09.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на трети юли .............................две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ПЕТЯ КОЛЕВА
при секретаря Наталия Такева..……….…..………….…...........….…в присъствието на прокурора Галина Стоянова..........……………….....…....изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………....касационно наказателно дело № 371 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – В. Търново, касационна жалба на повереника на частните обвинители Р. Ж., Т. Ж. и Д. Ю. (лично и като законен представител на В. Ю.) и жалба на защитника на подсъдимия И. К. Т., всички против въззивно решение № 33/20.02.2020 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД 364/2019 г., с което е била изменена присъда № 15/19.06.2019 г. на Ловешкия окръжен съд по НОХД № 533/2018 г.
С първоинстанционната присъда Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия И. К. Т. за виновен в това, че на 13.08.2017 г., около 15 ч., на ГП І-4 (София-Варна), при км. 27+800 в землището на с. Сопот, община Ловеч, при управление на л. а. м. БМВ с рег. номер ********** , нарушил чл. 21, ал. 1, чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 43, т. 4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Ю., Н. Ю. и Н. Ж., както и средна телесна повреда на В. Ю., като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 9 години. Подсъдимият е бил оправдан да е управлявал л. а. със скорост 107, 64 км./ч (над приетата от 105 км./ч.). В негова тежест е било присъдено заплащане на разноските по делото.
С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 3, б.“б“, пр. 1, вр. ал. 4 и чл. 343, ал. 1 от НК, като е оправдал същия по повдигнатото му по-тежко обвинение и за това деянието да е било в причинна връзка с допуснати нарушения по чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Намалил е наложеното му наказание лишаване от свобода от 7 на 5 години, както и лишаването от правоуправление от 9 на 5 години. Потвърдил е първоинстанционната присъда в останалата й част.
В касационният протест, поддържан от прокурора от ВКП, са изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.
Оспорва се оправдаването на подсъдимия за инкриминираното му нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка се сочи, че, причината за ПТП не се дължи единствено на неправилно предприетата маневра за изпреварване на колона от автомобили при насрещно движещо се МПС и невъзможност да намали плавно скоростта и своевременно в процес на устойчиво движение да се върне в своята лента за движение (както е приел въззивния съд), но и на високата скорост на движение непосредствено преди и по време на инициалния удар между л. а. БМВ и т. а. „Мерцедес“ (105 км./ч. при разрешена за участъка 90 км./ч.). Именно величината на скоростта е била тази, която не е позволила на подсъдимия да овладее автомобила при връщането в своята лента на движение и е довела до удара с т.а. (движил се с около 82 км./ч), придавайки му енергиен импулс и поставяйки водача му в невъзможност да преодолее отклонението наляво и настъпването на последващия удар с правомерно движилия се л. а. „Фиат М.“, в който са се намирали пострадалите. В такъв смисъл се твърди, че са били заключенията на всички изслушани вещи лица, които въззивната инстанция немотивирано е пренебрегнала.
Излагат се възражения и срещу оправдаването на подсъдимия по обвинението деянието да представлява особено тежък случай. Твърди се, че при преценката по този въпрос и конкретно относно високата степен на обществена опасност на дееца не са били съобразени данните за усложнената пътна обстановка и проявеното от подсъдимия арогантното немотивирано изпреварване на колоната от автомобили с висока скорост, липсата на съпричиняване от страна да другите участници в ПТП, наличието на налагани му по административен ред санкции за превишена скорост. С тези съображения се възразява и срещу справедливостта на наложените му наказания и особено за лишаването от правоуправление, които се отчитат за занижени по размер и несъответни на целите за превъзпитание на подсъдимия, както и за постигане на възпитателно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Направено е искане за отмяна на въззивното решение в частта относно оправдаването на подсъдимия да е допуснал нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и за по-тежката квалификация особено тежък случай и връщане на делото за ново разглеждане в същата част на въззивната инстанция за осъждането му, както и завишаване на наложените му наказания.
В касационната жалба на повереника на частните обвинители, поддържана в с. з. пред ВКС от адв. С., също са застъпени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Нарушенията на процесуалния и материален закон са мотивирани с неоправданото и в отклонение с данните по делото оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за деяние, осъществяващо признаците на особено тежък случай и за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и относно преквалификацията по чл. 343а от НК. Според касаторите подсъдимият не е допринесъл с реални действия за спасяването на някой от пострадалите, а позвъняването на тел. 112 е силно противоречиво разглеждано в практиката като оказване на помощ. При преценката за особената тежест на случая не е отдадена нужната тежест на грубото незачитане на правилата за движение, относими както към величината на скоростта, така и за механизма на изпреварване, настъпилите тежки последици – смъртта на млада майка и тригодишното й дете, както и неговата баба, наред с причиняването на средна телесна повреда на 5-годишно дете. С тези аргументи се мотивира и оплакването за явна несправедливост на намалените от въззивния съд наказания, като се счита, че към подсъдимия е проявено неоправдано снизхождение, което пречи за постигане на целите на личната и генерална превенции. Претендира се отмяна на въззивното решение в изменителната му част и връщане на делото за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд.
В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от защитника му – адв. С. П., се излагат оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, които са основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че в обвинителния акт са били изложени противоречиви данни за механизма на ПТП, препятстваща правилното определяне на нарушението на правилата за движение, които са в причинна връзка с резултата. Според касатора загубата на контрол върху автомобила е била първопричината за възникване на ПТП и е обуславяла нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, но на подсъдимия не е било повдигано подобно обвинение. Оспорва се и подсъдимият да е допуснал нарушение по чл. 43, т. 4 от ЗДвП, доколкото мотивите не съдържали данни за конкретно извършените в такава насока действия от подсъдимия. Във връзка с отказа на първата инстанция да разгледа делото по реда на съкратено съдебно следствие са изтъкнати възражения за предубеденост на състава. Изразено е и съмнение относно спазването на правилата за правилна оценка на доказателствата, без по този повод да се изтъкват съображения. Поискана е отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция със задължителни указания за правилно прилагане на материалния закон.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

По доводите за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон:
Възраженията на държавното и частно обвинение за незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия да е извършил деянието в причинна връзка не само с допуснати нарушения по чл. 42, ал. 2, т. 3 и чл. 43, т. 4 от ЗДвП (относими към извършване на маневрата изпреварване), но и с такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (касаещо превишаване на позволената величина на скоростта), не се споделят от ВКС. Установената в съгласие с процесуалните правила фактология, проверена чрез експертните изследвания (вкл. на повторна петорната комплексна АТЕ – л. 367 от НОХД), недвусмислено е разкривала, че непосредствената причина за възникване на пътния инцидент е начина за извършване на маневрата изпреварване – при ясна видимост за правомерно движение на л. а. „Фиат М.“ в насрещната лента за движение подсъдимият е навлязъл в същата с управлявания от него л. а. „БМВ“ и е предприел изпреварване не само на един автомобил, а на колона от автомобили, без адекватна оценка на пътна обстановка и формиране на увереност, че това може да бъде осъществено с безопасна скорост и за кратко време, както и при съобразяване на изискванията за безпрепятствено завръщане в напуснатата лента. В резултат на това и именно при това завръщане, реализирано рязко и под ъгъл от 8 градуса и без съобразяване на скоростта на движение на попътно движилия се т. а. „Мерцедес“ (около 81, 6 км/ч.), е бил реализиран първоначалния удар с него (със скорост 105 км/ч), довел до отклонението му наляво и последващ удар с насрещно движещия л. а.“Фиат М.“, в който са били пострадалите. Експертите ясно са констатирали, че при първоначалния удар е придаден енергиен импулс на т.а., довело до нарастване на скоростта му до 94 км/ч. за около 24 м., като до мястото на удара с л. а. „Фиат М.“ тя е намаляла поради реакциите на водача до 61, 6 км./ч. (вж. л. 405 от НОХД). Коментарите за загубата на управление при връщането са свързвани с невъзможността водачът на л. а. „БМВ“ да намали скоростта до тази на т.а. „Мерцедес“ (вж. л. 415, 419 от НОХД). Всички тези данни индицират, че превишената скорост (при самото изпреварване, която не е безспорно установена и към момента на инициалния удар – 105 км./ч.) има своето значение, но не е пряка и непосредствена причина за него, както правилно е приел въззивния съд. Освен това, по делото липсват експертни констатации, че ударът би бил предотвратим с позволената за участъка скорост от 90 км./ч., за да се обсъжда приложението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Очевидно е, че неправилната преценка на ситуацията при предприемане на маневрата изпреварване и липсата на действия за прекратяването й на по-ранен етап, вкл. чрез плавно намаляване на скоростта, за да се осъществи и безпрепятствено връщане в лявата лента за движение, са основните фактори, които са довели до пътния инцидент. В този контекст липсва основание за самостоятелно обсъждане дали скоростта е била съобразена съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като специалната норма на чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП (инкриминарана на подсъдимия) изисква маневрата изпреварване да се извършва с безопасна скорост. Това е онази скорост, която е съобразена с конкретните обстоятелства за нейното безпрепятствено извършване от начало до край, за които се отнася и текста на чл. 43, т. 4 от ЗДвП. Поради изложеното ВКС намира за правилна, макар и недостатъчно мотивирана, позицията на въззивния съд да оправдае подсъдимия по обвинението да е извършил деянието в пряка причинна връзка с допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Останалите две горепосочени нарушения обуславят тази връзка в достатъчна степен, запълвайки бланкетната разпоредба на чл. 343, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
ВКС намира за неоснователни и възраженията в протеста и жалбата на частните обвинители за незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия поповдигнатото му по-тежко обвинение за особено тежък случай по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2 от НК. На л. 16 от въззивните мотиви са изложени подробни съображения в подкрепа на заетата позиция, че макар деянието да е с изключително висока степен на обществена опасност, с оглед настъпилите вредни последици (смъртта на три лица и средна телесна повреда на още едно), то обществена опасност на дееца не е такава. Посочените от прокурора „данни за усложнената пътна обстановка и проявеното от подсъдимия арогантно изпреварване на колоната от автомобили с висока скорост“, както и в жалбата на частното обвинение за „грубото незачитане на правилата за движение, относими към величината на скоростта и механизма на изпреварване“, са обстоятелства, относими към съдържанието и квалификацията на допуснатите нарушения на правилата за движение, които се свързват с обективната страна на престъплението. Липсата на съпричиняване от страна на другите участници в ПТП също не може да служи за определяне на обществената опасност на дееца като изключителна. Проверявайки данните за личността на подсъдимия, с основание въззивната инстанция е приела, че те не обуславят този кумулативен критерий за квалифициране на случая като особено тежък съгласно нормата на чл. 93, т. 8 от НК.
Лишени от основание са и доводите, застъпени в жалбата на частните обвинители, за неправилна квалификация на деянието на подсъдимия по чл. 343а, ал. 1, б. „г” от НК. В мотивите на л. 17 въззивният съд е предложил ясна и изчерпателна аргументация след подробен анализ на противоречивите данни, извеждани от гласните доказателства, дали подсъдимият е оказал помощ на някой от пострадалите. Преценката на доказателствата е суверенно правомощие на въззивната инстанция и в конкретния случай след надлежно обсъждане е формиран фактически извод, че не само подсъдимият е позвънял на спешния телефон 112, но и обективно е осъществил действия, насочени към оказване на помощ на пострадалата Н. Ж. (помагайки да бъде извадена от повредения автомобил и качена в линейката), докато тя все още е показвала признаци на живот и е имало шансове за спасяването й.
ВКС не споделя възраженията в касационната жалба на подсъдимия за допуснати по делото съществени процесуални нарушения, свързани с обосноваността на обвинителния акт и с отказа за провеждане на първоинстанционното производство по глава 27 от НПК, създало съмнения за предубеденост на съдебния състав. Същите възражения са били изтъкнати и пред въззвната инстанция, която ги е проверила и намерила за неоснователни, излагайки конкретни аргументи (на л. 4 и 13 от мотивите), които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Следва само да се отбележи, че фактите по обвинението дали подсъдимият е изпреварвал един автомобил или колона от такива действително са представени противоречиво, като от една страна част от тях са почивали върху неговите обяснения, а друга част върху експертните констатации и други свидетелски показания. Не може да се счете обаче, че това е довело до липса на адекватна информираност и съществено ограничаване на правото му на защита. Механизмът на ПТП е бил установен след надеждна проверка на всички доказателствени източници от двете инстанции в съгласие с принципите за обективност, всестранност и пълнота. Въз основа на установените факти правилно са квалифицирани и допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със съставомерните резултати, за което се изложиха съображения и във връзка с протеста и жалбата на частните обвинители. Няма място за обсъждане на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както се твърди от защитата, доколкото по делото е било ясно установено, че загубата на контрол върху автомобила е свързана с начина на извършване на маневрата изпреварване и във връзка с която на подсъдимия са били инкриминирани нарушенията по чл. 42, ал. 2, т. 3 и чл. 43, т. 4 от ЗДвП. Твърдението, че последното посочено нарушение нямало данни да е било извършено, са голословни. За да е възможно водачът да навлезе в насрещната лента за движение, извърши изпреварването и се върне безпрепятствено в напуснатата лента се изисква внимателна преценка на пътната обстановка, каквато подсъдимият очевидно не е направил.

По доводите за явна несправедливост на наложените наказания:
Макар и с различна насоченост, такива са изтъкнати от всички страни в касационното производство, поради което следва да бъдат разгледани съвместно.
Известно е, че за правилното определяне съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява, която има различно измерение при всеки случай, да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед адекватното постигане на целите на специалната и генерална превенция. След преквалификация на деянието по по-леко наказуемия състав по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ от НК (с предвидени предели на санкцията от 2 до 10 години лишаване от свобода) въззивният съд правилно е отчел тежестта на деянието, при което пострадалите надхвърлят минималния брой, необходим за квалификацията, тежестта на нарушенията по ЗДвП, които са в причинна връзка с резултата и конкретните причини за реализирането им. Съпоставил е тези обстоятелства с данните за личността на дееца, които са били изцяло положителни, като не е пропуснал да съобрази и справката за налагани на подсъдимия административни наказания по ЗДвП (глоби с фиш за две нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, едното от които през 2009 г.) и да счете, че те не обусловят извод той да е недисциплиниран водач, който има трайно и пренебрежително отношение към правилата за движение. След оценка на горепосочените обстоятелства правилно е отмерил наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление в размер на 5 години. Както основното, така и кумулативното наказание съответстват на степента на тежест на извършеното и данните за личността на дееца, както и са достатъчни за постигане на всички цели по чл. 36 от НК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 33/20.02.2020 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 364/2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.