Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Измама, ако причинената вреда е в големи размери * продължавано престъпление * имотна облага * доказателствена съвкупност * съставомерност на деяние

№ 345

София, 13 юли 2010 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря Лилия Гаврилова

и в присъствието на прокурора Антонии Лаков

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 301/2010 година.

Производството е образувано по жалба на подсъдимата В. Г. Г. против присъда от 08.02.2010 год. по внохд № 1199/2009 год. по описа на Софийския градски съд.

В нея са релевирани касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, които са развити и в допълнително представените от защитата по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК писмени бележки. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимата. Съдът не е извършил пълен, всестранен и обективен анализ на цялата доказателствена съвкупност, а се е задоволил да приеме за достатъчни единствено уличаващите показания на К. , които подкрепят тезата на обвинението.

Основната позиция на защитата е за несъставомерност на деянието, тъй като от обективна и субективна с. подсъдимата не е осъществила престъпния състав, по който е била обвинена и призната от въззивния съд за виновна. При установените по делото фактически положения въззивният състав е направил неправилни правни изводи, като е ангажирал наказателната отговорност на Г. , с което е нарушен закона. Между подсъдимата и свид. К. отношенията са гражданско-правни и не става въпрос за измамливи действия по смисъла на чл. 209 от НК. Прави се искане за цялостна отмяна на въззивната присъда, оправдаване на подсъдимата, както и отхвърляне на уважената искова претенция, предявена от гражданския ищец, а при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитата на подсъдимата поддържа жалбата по изложените в нея и в писмените бележки съображения.

Гражданският ищец, редовно призован, не се явява. Повереникът му изразява становище, че жалбата на подсъдимата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура също даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 08.02.2010 год. по внохд № 1199/2009 год. на Софийския градски съд е отменена присъдата от 23.06.2008 год. по нохд № 9810/2005 год. и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимата В. Г. Г. е призната за виновна в това, че за времето от неустановена дата през м. декември 2003 год. до 22.06.2004 год. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, в седем отделни случая, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила у Т. О. Н. и Т. С. К. заблуждение, че ще извършва ремонтни работи в Министерството на земеделието и горите, че ще кандидатства за спечелването на търг по изграждане на хотел-почивна база на МЗГ в гр. Б. и че ще открие фирма за охранителна дейност, с което причинила на Т. С. К. имотна вреда в размер на 264 000 лв, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, като по първоначалното обвинение- за причинена от престъплението имотна вреда от 299 400 лв., Г. е оправдана.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец Т. С. К. обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди в размер на 264 000 лв., ведно със законната лихва от датата на довършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, като до 299 400лв. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски, по разноските направени от гражданския ищец и по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, които възложил в тежест на подсъдимата.

К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна.

Присъдата на въззивния състав е законосъобразна. От мотивите към нея е видно, че съдът е извършил обстоен анализ на доказателствата по делото и е изложил съображения, на какво се основават приетите от него фактически положения. На базата на тях, втората инстанция е стигнала до други правни изводи относно това: има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимата и извършено ли е виновно. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 3 от НПК, като е обсъдил въпросите по чл. 301 от НПК - посочил е какви обстоятелства приема за установени, на кои доказателствени материали и какви са правните му съображения за взетото решение. Извършил е анализ на доказателствата и е изложил съображения кои от тях приема и защо други отхвърля, така както изисква чл. 305, ал. 3 от НПК, което е намерило отражение в съдържанието на присъдата.

Втората решаваща по фактите съдебна инстанция е разполагала с обилни непротиворечиви гласни и писмени доказателства при установяване на фактите от предмета на доказване по чл. 102 от НПК и въз основа на тях е стигнала до законосъобразни изводи. От мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че съдът е извършил проверка по възраженията на подсъдимата срещу въззивния протест и жалбата на частния обвинител и граждански ищец и е изложил съображения, защо счита, че те са неоснователни, а първоинстанционната присъда в атакуваната част е незаконосъобразна.

В правомощията на касационната инстанция е да проверява правилното приложение на закона само в рамките установени от въззивния съд фактически положения, но не и да установява нови такива. В тези граници, касационният състав констатира, че няма допуснато нарушение, защото с отделните седем деяния подсъдимата В. Г. е осъществила всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Развитието на събитията схемата на извършеното престъпление срещу собствеността на К. чрез измамливи действия пряко спрямо него и опосредствено с такива действия и по отношение на неговия познат Н. са изследвани детайлно, което е видно от мотивите на присъдата, като по всяко от отделните седем деяния, включени в единното продължавано престъпление, въззивният съд се е произнесъл по фактическия му състав и е изложил съответните правни изводи. Внимателно е изследван и установен момента на възникване на умисъла /преди да получи паричните суми от измамените/, като веригата от последователни отделни деяния сочат за класически случай на измама.

Подсъдимата е създавала неправилни представи у К. и опосредствено чрез Н. , /който не съзнавал неистинността в твърденията на Г. /, че ще развиват заедно с Н. обща ”охранителна дейност”, въпреки, че през инкриминирания с обвинителния акт период, в качеството си на физическо лице и като представляваща ЕТ”Емигер-В. Георгиева”, тя не е подавала документи за издаване разрешение за осъществяване на частна охранителна дейност на територията на гр. С., задължително за извършване на тази дейност. По същия измамлив начин Г. създала у К. неверни представи за спешната й нужда от финансови средства за спечелване на търг по изграждане на хотел-почивна база на МЗГ, както и за ремонт на апартамента на министър М. Д. дейности от представляваната от нея фирма, при което К. се разпоредил със свои парични средства. От писмените доказателства по делото - писмо изх. № 6601-4/06.06.2005 год. от МЗГ е установено, че на подсъдимата като физическо лице или като управител на търговско дружество не е било възлагано изпълнение на поръчка на обект „хотел”/почивна станция/ на МЗГ в гр. Б., като единствените строително-монтажни работи тя е осъществявала чрез представляваната от нея фирма ЕТ ”Емигер-В. Георгиева” по договор РД 51-33/28.04.2004 год. между министър Д. и подсъдимата като изпълнител-ремонт на стаи № №* и 429 в сградата на Министерството на земеделието и горите, със срок за изпълнение пет дни, просрочен с четиринадесет календарни дни и стойност на строително-монтажните работи възлизаща на 5078.97 лв., заплатени от възложителя.

През инкриминирания период Г. не е участвала в каквито и да е било проекти на МЗГ и не е извършвала строително-монтажна дейност по други обекти на министерството, както и не е участвала в процедури по обществени поръчки за възлагане на други обекти.

Въпреки обективната липса на твърдяната пред К. и Н. от подсъдимата, развивана в областта на „охранителната”, „тръжната” и „строително-монтажната” дейност, тя е мотивирала К. лично, а и чрез Н. , К. да се разпореди в седем случая със собствени парични средства в общ размер на 264 000 лв., в резултат, на което за пострадалия е настъпила съставомерната имотна вреда. Г. се задължила с паричните суми, които изначално нямала намерение да върне, като подписала за това седем записи на заповеди /на 05.02.2004 год., на 23.02.2004 год., на 15.05.2004 год., на 08.03.2004 год., на 15.03.2004 год., на 21.06.2004 год. и на 22.06.2004 год. - съответно за 20000лв, за 50 000лв, за 11 000лв, за 16 000 лв., за 27 000лв, за 110 000лв и за 30 000лв./. Г. съзнавала, че не е предприела действия и не извършва дейността, която афиширала, че ще развива и няма възможност да изпълни поетите от нея ангажименти-да включи в „охранителния бизнес” Н. и не отговаря на истината заявената й пред К. „спешна нужда” от финансови средства за спечелване на търг по изграждане на хотел-почивна база на МЗГ, както и от нуждата й от средства за ремонт на апартамента на министър М. Д. , тъй като в такива процедури и в такава строително-монтажна дейност тя и фирмата й не са участвали.

Мотивиран от погрешните представи за действителните възможности на подсъдимата и развиваната от нея дейност измаменият К. пряко - чрез записите на заповеди от 08.03.2004 год., 15.03.2004 год., 21.06.2004 год. и 22.06.2004 год., и опосредствено - чрез заповедите на заповед на Н. от 05.02.2004 год., 23.02.2004 год., 15.05.2004 год., /които последният подписал, а сумите по тях предоставил на подсъдимата, при създадената у него увереност от Г. за развиваната от нея дейност/ е извършил акт на имуществено разпореждане и по този начин е причинен и престъпният резултат-настъпилата имотна вреда за пострадалия К.

Правилни са изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието и в случаите, когато К. е предоставял парични средства на подсъдимата чрез Н. , защото при тях, имотната вреда е настъпила за пострадалия, в резултат на измамливите действия на Г. по отношение на Н. Съобразно установената съдебна практика на ВКС/ВС/ за съставомерността на престъплението по чл. 209, респ. 210 от НК не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения.

Налице е и прекият умисъл и користната цел у подсъдимата при всеки отделен случай-да набави за себе си имотна облага.

При безспорно установените фактически положения, въззивната инстанция е направила законосъобразни правни изводи относно обективната и субективната с. на деянието и с оглед неговия предмет и левова равностойност, правилно е приела, че измамата е при условията на продължавано престъпление и в “големи размери”, като я квалифицирала, като престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Ето защо, релевираните в касационната жалба на подсъдимата основания за отмяна на обжалвания съдебен акт не са налице, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна, както в наказателната, така и в гражданската й част, следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 08.02.2010 год. по внохд № 1199/2009 год. по описа на Софийския градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: