О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 20.06.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр. дело № 3978/2021 г.
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от С. Н. Т. - касатор в производството, чрез пълномощник адв.Р. Ч., с искане за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК с № 148 от 11.04.2022 г. в частта за разноските, като се намали размера на разноските в полза на насрещната страна до минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според цената на иска. Намира, че присъденото възнаграждение е прекомерно, несъобразено с цената на иска, с изготвяне само на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, възразява и за липсата на доказателство за уговорения начин на плащане на възнаграждението.
Насрещната страна по молбата – ответник по касация „БИС-08“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Ж. Д.-Д., оспорва молбата с писмено становище, с възраженията, че същата е недопустима поради липсата на представен от молителя списък по чл.80 ГПК към касационната жалба или допълнението към нея, несвоевременно подадена едва след постановяване на определението по чл.288 ГПК, евентуално, по същество, че е неоснователна поради липсата на основание за намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение съобразно осъществената от адвоката защита, броя на исковете, предмет на делото, обема на извършените от адвоката действия пред касационната инстанция по защита предвид подавани от касатора на два пъти жалба и изложение, и множеството оплаквания с тях. Намира факта, че пред касационната инстанция не е проведено открито съдебно заседание, за ирелевантно към размера на определеното между страната и адвоката възнаграждение при сключване на договора за правна помощ, който и удостоверява заплащане в брой на уговорения размер на възнаграждението от 1500 лв.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното:
Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК според датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК. За допустимостта на същата, не се изисква преценка дали е бил представена списък по чл.80 ГПК от страната-молител, защото такова изискване чл.80 ГПК поставя само когато страната-молител иска да се промени съдебния акт относно разноските, присъдени в полза на страната-молител, а не тези на противната страна, както е в случая. Молителят не е бил уведомен за писмения отговор на касационната жалба, с оглед възможността да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване разглеждане на делото пред касационната инстанция с определението по чл.288 ГПК. Направените от насрещната страна по молбата възражения за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК следователно са неоснователни.
С определението по чл.288 ГПК в настоящето касационно производство, касационният съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 260103/14.05.2021 г. постановено по в.гр.дело № 82/2021г. по описа на Окръжен съд – Шумен, по касационната жалба на С. Н. Т., и съобразно изхода на спора, е осъдил последния да заплати на ответната страна по касация „БИС- 08“ ЕООД, сумата от 1500 лева разноски за касационното производство.
Съгласно чл. 9, ал. 3 НМРАВ за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. С отговора на касационната жалба е представен и договор за правна защита между „БИС- 08“ ЕООД и адв.Ж. Д.-Д., за уговорен размер на адвокатското възнаграждение от 1500 лева, разпределено поравно- по 750 лв., за защита по главния иск по чл.108 ЗС за защита по насрещния иск (който е установителен иск за собственост по чл.124 ГПК), и уговорен начин на плащане- в брой, също е удостоверено и реалното плащане, при което е налице надлежно удостоверяване на сторените разноски съобразно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Адвокатското възнаграждение за защита по всеки един от тези два иска се определя поотделно съгласно чл. 5, ал. 2 от НМРАВ, и не може да бъде по-ниско от минималните размери, определени в Наредбата, или в случая би възлизало на 2х500 лв., общо 1000 лв. според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата и цената на всеки от двата иска. Надвишението следователно е по 250 лв. за всеки иск, което обаче касационният съд намира, че не е прекомерно, и е съпоставимо с фактическата и правна сложност на спора, множеството въведени въпроси с изложението и допълнението към него за преценка допускане до касационно обжалване, също и множеството оплаквания с касационната жалба и допълнението към нея по правилността на въззивното решение, което съответно е довело до значителен обем действия от упълномощения от насрещната страна адвокат по защита с отговора на касационната жалба в пълен обем. Определянето на размера на адвокатското възнаграждение не е обусловено от изхода на производството по чл. 288 ГПК, поради което и обстоятелството, че осъществената в случая правна защита се изразява само в подаване на писмени отговори (без защита в открито съдебно заседание) е ирелевантно и не може да обуслови присъждане на по-нисък размер от договореното възнаграждение. За отбелязване е обстоятелството, че фактическата и правна сложност на спора пред касационния съд е изрично посочено от пълномощника на касатора като причина да поиска продължаване на срока за отстраняване нередовност на касационната жалба с молба до въззивния съд от 29.07.2021 г. Уговорен е бил и начина на плащане- в брой,
По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Н. Т.- чрез пълномощник адв.Р. Ч., за изменение на постановеното по настоящето дело определение по чл.288 ГПК с № 148 от 11.04.2022 г. в частта за разноските, с намаляване размера на присъдените разноски в полза на насрещната страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните съгласно чл.248, ал.3 ГПК.