ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 508 гр. София, 27.11.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1838 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частни жалби на ищеца „Петрол Холдинг“ АД (н) (чрез изпълнителния директор и чрез синдика на дружеството) срещу въззивно определение на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Ловешки окръжен съд за връщане на исковата молба като нередовна и прекратяване на образуваното по нея производство, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на частния жалбоподател срещу „Алфа кепитъл“ АД (н), с която са предявени искове за обявяване на нищожността на извършена от съдебен изпълнител в рамките на водено срещу жалбоподателя изпълнително производство борсова продажба на притежавани от жалбоподателя акции в „Петрол“ АД и за обявяване на нищожност на вписването на същата продажба в регистъра на „Централен депозитар“ АД. След проверка на редовността на исковата молба първоинстанционният съд е оставил същата без движение с указания да се посочи дали исковете се предявяват при условията на Глава четиридесет и първа от Търговския закон, като в този случай се съобрази, че исковата молба следва да бъде подадена от синдика, а не от изпълнителния директор на дружеството, или да се внесат държавни такси в размери 2060669.84 лв., съответно 80 лв. По повод дадените указания жалбоподателят е депозирал допълнителна молба, подписана от изпълнителния директор и от синдика на дружеството, с която е заявил, че първият иск не се предявява по реда на Глава 41, тъй като изложените основания за нищожност не могат да бъдат квалифицирани по съдържащите се в нея разпоредби, но доколкото евентуалното му уважаване би довело до увеличаване на имуществото на жалбоподателя, т. е. на масата на несъстоятелността, то същият следва да бъде приет за насочен към попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ, поради което държавна такса за него не се дължи предварително. Като приложения са представени подписан от синдика екземпляр от исковата молба и документ за внесена държавна такса в размер на 80 лв. по втория иск. Първоинстанционният съд е приел за неотстранени нередовностите на исковата молба по отношение на главния иск, като е мотивирал извода си със съображения, че в разглеждания случай правилото по чл. 620, ал. 5 ТЗ не намира приложение, тъй като искът, макар и предявен от синдика, има за предмет нищожност на сделка, сключена между трети лица, поради което притежаваното от ищеца качество на акционер в дружеството-продавач остава без значение. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че доколкото искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е установителен с предмет нищожност на продажба на безналични акции, извършена от съдебен изпълнител по реда на чл. 516, ал. 7 ГПК, дори и при успешното му провеждане масата на несъстоятелността не би се увеличила, поради което същият остава извън категорията искове, предвидени в чл. 620, ал. 5 ТЗ, за които държавна такса не се дължи предварително. Допускането на касационно обжалване се обосновава с противоречие на решаващия извод на въззивния съд, че искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД не се включва в кръга на исковете по чл. 620, ал. 5 ТЗ, с практиката на ВКС, изразена в цитирани в изложението съдебни актове. Касационното обжалване следва да бъде допуснато. Правният въпрос дали предявените от синдика искове по чл. 26 ЗЗД за нищожност на сделки, по които страна е длъжникът, са искове за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ е поставен в основата на решаващия извод на въззивния съд за неприложимост на нормата на чл. 620, ал. 5 ТЗ в конкретния случай, поради което е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Възприетата от въззивния съд теза, че този вид искове не се обхващат от изключението по чл. 620, ал. 5 ТЗ, противоречи на установената последователна практика на касационната инстанция, вкл. цитираната от жалбоподателя, в частност ч. т. д. № 139/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., съгласно която установяването и съхраняването на имуществото на длъжника също представляват действия, насочени към попълване на масата на несъстоятелността и поради това искове за попълването й по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ са не само осъдителните, но и установителните и конститутивните, при чието уважаване масата на несъстоятелността би се увеличила, а оттук и възможността за удовлетворяване на кредиторите. Налице е следователно и специалната предпоставка за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното определение е неправилно. Съобразно установената практика иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД също може да бъде квалифициран като такъв за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ, стига евентуалното му уважаване да води до увеличаване на масата. В разглеждания случай това условие е налице, поради което следва да се приеме, че на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ за предявения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД държавна такса не се дължи предварително от длъжника. С оглед на това обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени, като делото се върне на първоинстанционния съд за съответно продължаване на производството. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Допуска касационно обжалване на определение № 97/03.05.2019 г. по ч. т. д. № 122/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Отменя определение № 97/03.05.2019 г. по ч. т. д. № 122/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него определение № 18/07.01.2019 г. по т. д. № 113/2018 г. по описа на Ловешки окръжен съд, и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: