Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60657

София, 30.11.2021 г.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 299 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 262144 от 6.ХІ.2020 г. на застрахователя „ОЗК-Застраховане“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против осъдителното решение № 260060 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 3.ХІ.2020 г., постановено по т. д. № 432/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 157/18.ІІІ.2020 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 398/2019 г.: за осъждането на този застраховател – на основание по чл. 432, ал. 1 КЗ – да заплати на двамата ищци от [населено място] Н. К. и К. П. П. застрахователни обезщетения от по 100 000 лв. (сто хиляди лева) за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. /на 21 г./ в резултат от процесното ПТП, настъпило на 18.V.2016 г. по вина на застрахования водач на камион А. А. Б. и ведно със законната лихва върху главниците на двете обезщетения, считано от датата 9 юни 2016 г. и до окончателното им изплащане. Ответното по преките искове застрахователно дружество е било осъдено – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - да заплати на двамата ищци К. и П. мораторни лихви върху изплатените им доброволно от касатора обезщетения от по 50 000 лв. преди завеждане на делото, а именно в размер на 14 125.32 лв. за първата ищца, както и в размер на 14 083.65 лв. за втория ищец, съответно за периода 9.VІ.2016 г. - 22.ІІІ.2019 г. и за периода от 9.VІ.2016 г. до 19.ІІІ.2019 г.
Оплакванията на касатора „ОЗК-Застраховане“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ са за необоснованост и постановяване на атакуваното осъдително въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 236, ал. 2 ГПК/. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който всички субективно и обективно съединени осъдителни искове на К. и П. да бъдели отхвърлени в предявените по делото техни размери, респ. „в условията на евентуалност“, същите да бъдели уважени, но „в намален размер, съгласно събраните доказателства по делото“.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба застрахователят неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното осъдително решение въззивният съд се е произнесъл по следните четири правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Следва ли съдът за разгледа всяко едно от значимите условия при определяне на справедливо застрахователно обезщетение, съгласно принципа на чл. 52 ЗЗД или е достатъчно формалното им изброяване?“;
2./ „При постановяване на крайния съдебен акт /по съществото на спора – бел. на ВКС/ следва ли да бъдат обсъдени всички събрани по делото на първа и втора инстанция доказателства?“;
3./ „Необходимо ли е при наличието на противоречиви доказателства съдът да се обоснове защо приема едните и отхвърля другите?“;
4./ „При определяне на съпричиняване на вредоносния резултат с аргумент за несъобразена скорост на пострадалото лице, следва ли това, че действията на виновния водач на другото МПС са незаконосъобразни, да изключи задължението на пострадалия да се движи със съобразена с пътната обстановка скорост?“
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двамата ответници по касация Г. Н. К. и К. П. П. писмено са възразили чрез техния процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, а също и за присъждане на разноски, представляващи дължимия на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата хонорар, който да се определи от настоящия състав на ВКС в съответствие с относимите правила на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „ОЗК - Застраховане“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
При потвърждаване на решението на първостепенния съд въззивната инстанция е идентифицира като спорни по делото два правни въпроса: 1./ За размера на обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди, дължими по техния пряк иск срещу застрахователя; 2./ Дали въобще и доколко с поведението си на пътя загиналият син на ищците, като мотоциклетист, е допринесъл (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) приживе за смъртта си, настъпила при катастрофата от 18.V.2016 г. По първия въпрос, след обсъждането на събраните по делото гласни доказателства поотделно и в съвкупност, съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че справедливият размер на дължимите застрахователни обезщетения възлиза на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) за всеки един от родителите на загиналия Д. /на 21-годишна възраст/, присъждайки им по още 100 000 лв. след зачитане на доброволно платените вече от застрахователя /извънсъдебно/ обезщетения от по 50 000 лв. Съответно по втория правен въпрос въззивният съд е приел за недоказано защитното възражение на ответното по преките искове „ОЗК – Застраховане“ АД-София с правно основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, позовавайки се в тази връзка на „приетото без никакви въпроси“ заключение на автотехническата експертиза, според което: „поне на разстояние от 200 м преди мястото на удара пътят е бил без пътни знаци, ограничаващи скоростта и затова мотоциклетът се е движел с адекватната за настилката и времето скорост от 74 km/h“. Следователно имплицитно е било съобразено от решаващия съд императивното правило на чл. 73, ал. 1 ППЗДвП, че максималната разрешена скорост за ППС от категория „А“, т.е. мотоциклети, при движението им извън населени места е 80 km/h.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпросите с пор. № 1-3, формулирани в изложението на застрахователя по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му, са такива, отнасящи се до правилността на атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд, докато последният /с пор. № 4/ е с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от застрахователя настоящ касатор допълнителна предпоставка за това – в случая тази по т. 3 на същия законов текст. Във връзка с първите три правни въпроса ще следва да се изтъкне, че погрешното отъждествяване от представителя на „ОЗК – Застраховане“ АД на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното искане за това по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата от процесуалния представител на двамата ответници по касация /ищци в първоинстанционното пр-во/ застрахователят настоящ касатор „ОЗК-Застраховане“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да заплати на адвокат Г. С. С. от АК-Пловдив сума в размер общо на 8 550 лв. (осем хиляди петстотин и петдесет лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната им безплатна правна помощ, изразяваща се в изготвянето на писмен отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Този хонорар е определен в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.


Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260060 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 3.ХІ.2020 г., постановено по т. д. № 432/2020 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „ОЗК-Застраховане“ АД /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в София, [улица], ет. V - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК и ЧЛ. 38, АЛ. 2 от Закона за адвокатурата – да заплати на процесуалния представител на двамата ответници по касация адвокат Г. С. С. от АК-Пловдив, с адрес в този град, на [улица], ет. І, СУМА в размер ОБЩО на 8 550 лв. (осем хиляди петстотин и петдесет лева), представляваща дължимо възнаграждение за оказаната им безплатна правна помощ, изразяваща се в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2