Ключови фрази
Частна касационна жалба * Иск за обезщетение * обезщетение за неимуществени вреди * редовност на исковата молба * индивидуализиране на спорното право

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
София, 15.09. 2014 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4215 по описа за 2014 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от В. И. Б. чрез адв. М. Н. Н. от АК Пазарджик срещу въззивно определение № 304/09.05.2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд по ч.гр.д. № 319/2014 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна Прокуратурата на Република България не е отговорила в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с процесуалноправния въпрос, уточнен от съда за индивидуализация на иск за неимуществени вреди, с оглед редовност на исковата молба. Въпросът е от значение за постановения резултат, защото въззивният съд, като потвърдил определението на Пазарджишкия районен съд, прекратил производстото по делото, защото приел, че ищецът не изпълнил указанията по чл. 129 ал. 2 ГПК да индивидуализира предмета на иска за неимущствени вреди – твърдял, че те са причинени от незаконни прокурорски актове – подробно описани в исковата молба, но не конкретизирал вредите и не е опосочил никакви обстоятелства относно претърпените от него неимуществени вреди.
Даденото разрешение от въззивната инстанция противоречи не само с трайната съдебна практика, но и на задължителното, за по-долните инстанции, тълкуване на състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, което напълно се споделя и от настоящия състав, като съответно на закона. В случаи, когато се иска присъждане на парично обезщетение за причинени вреди, достатъчно е посочването им, че те са неимуществени, с което предметът на спора се счита за очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното действие или бездействие. Съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживяния в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или се твърди конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска.
Определението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно – не е осъществена хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК.
В исковата молба са описани действия и бездействие на органи на прокуратурата, за които се твърди, че са незаконни. В резултат, ищецът В. И. Б. била лишена от възможността да упражни правата си във връзка с възстановено й от държавата право на собственост върху земи, загубила правото да бъде овъзмездена за причинените й имуществени вреди. У нея се формирали чувство на безпомощност и несправедливост, имала негативни преживявания, породени от чувството за отказ от правосъдие и недоверие в институциите; имала усещане, че е поругана паметта на роднините и семейството й; психиката й се разстроила.
При тези данни, не е имало основание за оставяне на исковата молба без движение с указание за конкретизация на претенцията за неимуществени вреди. Това и не е сторено от първостепенния съд; дадени са указания за излагане на конкретни обстоятелства, свързани с настъпването на имуществените вреди.
В исковата молба се търси обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като след уточнение, е изяснено, че размерът на неимущестените вреди е 20 000 лв., а този – за имуществени – 10 000 лв.
Производството по делото е изцяло прекратено – и по двата обективно кумулативно съединени иска, но нито в първоинстанционното определение, нито във въззивното, има мотиви за редовността на исковата молба по иска за имуществени вреди. Съображенията на въззивния съд, които са единствено за неконкретизиран иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, не могат да бъдат основание за прекратяване на производството и в частта по иска за имуществени вреди. Невярно се явява и заключението на въззивния съд, че на ищеца подробно е указано да уточни обстоятелствата, свързани с настъпването на неимуществени вреди, а това значи, че изобщо няма как да се осъществи хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК – да се прекрати производството поради неизпълнение на недадени указания.
Само за пълнота на изложението, касационната инстанция намира за нужно да изясни, че първостепенният съд е дал указания по чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца да посочи конкретно лицата, допринесли за увреждането, което указание е неправилно. Ясно е, че във всички случаи на деликт - по чл. 49 ЗЗД, чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, посочването на конкретното лице - деликвент, не е условие за редовност на исковата молба, както и установяването му, не е условие за уважаване на иска.

Обстоятелството пък, че имало твърдение за незаконен акт на прокурор, но пък не била налице нито една от хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ, няма никакво отношение към редовността на исковата молба или към допустимостта на иска, а е въпрос за правната му квалификация, което е задължение на съда. Държавата, като всеки правен субект, чрез своите процесуални представители или процесуални субституенти, отговаря за всички вреди, които евентуално е причинила на физическите и юридически лица. В този смисъл, Прокуратурата на РБ отговаря на общо основание, по чл. 49 ЗЗД, ако не е налице специална хипотеза – по чл. 2 ЗОДОВ или др. Обстоятелствата дали твърдяното деяние (действие или бездействие) e извършено, съответно то противоправно ли е, причинило ли е твърдяното увреждане, са от значение за основателността на иска.

В заключение, следва да се допусне до касационно обжалване въззивното определение, като то се отмени и делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.
В. И. Б. е поискала присъждане на съдебноделоводни разноски по частното производство.
Сторените от страните съдебноделоводни разноски по това дело следва да се съобразят от съда при постановяване на решението, с оглед крайния изход по спора, съответно при окончателното приключване на делото, без постановяване на решение, с оглед основанието за това.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 304/09.05.2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд по ч.гр.д. № 319/2014 г.

ОТМЕНЯ въззивно определение № 304/09.05.2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд по ч.гр.д. № 319/2014 г. и ВРЪЩА делото на Пазарджишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.
РАЗНОСКИ не се присъждат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: