Р Е Ш Е Н И Е № 71 С., 25.06. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2636/2017 г. по описа на ІV г.о. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт Д. М., срещу решение № 685 от 27.03.2017 г. по в. гр. дело № 4229/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3588/06.07.2016 г. по гр. дело № 169/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, предявени на основание чл. 28, ал. 1 З. (отм.) срещу Нишо Р. Н., В. Б. Н., Р. Н. Н., М. Н. Н., В. Б. Н. в качеството й на [фирма] и [фирма] с управител и представляващ В. Н., за отнемане в полза на държавата движимо и недвижимо имущество и парични влогове на ответниците в общ размер от 992 316.70 лв., придобити в резултат на престъпна дейност. В. съд е приел за установено по делото, че ответникът Нишо Р. Н. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.159а, ал.2, т.1, т.6, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, пр.2 и пр.4 във вр. с чл.20, ал.2 НК, и за престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, пр.1, вр. ал.1, пр.4 НК, осъществени в периода 20.12.2004 г. – 23.12.2004 г. и в периода 01.02.2005 г. - 02.02.2005 г., а ответницата В. Б. Н. е осъдена за престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, пр.1 и 2, вр. ал.1, пр.4 НК, вр. чл.20, ал.2 НК, като посочените престъпления попадат в обхвата на чл. 3 З. (отм.). Ответниците Р. и М. Н. са съответно син и дъщеря на Нишо и В. Н., а дружеството е конституирано като ответник на основание чл. 6 З. (отм.). По делото не е установена връзка между престъпната дейност на Нишо и В. Н. и придобитото имущество през проверявания период. В производството по чл. 28, ал. 1 З. (отм.) е необходимо да се установи връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 от закона и придобиването на имуществото - придобиването следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на посочения законов текст. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. По делото е безспорно установено, че придобитото имущество от ответника и членовете на семейството му през проверявания период от време надвишава 60 минимални работни заплати за страната съгласно изискването на § 1 ПЗР З. (отм.) и логически може да се направи основателно предположение, че Нишо и В. Н. в някаква степен са се облагодетелствали от двете престъпления, тъй като осъществената престъпна дейност - транспортиране на лица и приемането им в собствен хотел в [населено място] с цел да бъдат използвани за разврат чрез обещаване и даване на облага, безспорно са извършени с користна цел. Същевременно, въззивният съд е приел, че в хода на първоинстанционното производство не е установена пряка или косвена връзка между престъпната дейност, осъществена в периода 20.12.2004 г. до 23.12.2004 г. за престъплението по чл.159а, ал.2, т.1, т.6, пр.1 и пр.2 във вр. с ал.1, пр.2 и пр.4 във вр. с чл.20, ал.2 НК, и в периода 01.02.2005 г. до 02.02.2005 г. за престъплението по чл.159а, ал.2, т.6, пр.1, вр. ал.1, пр.4 НК, с имуществото, придобито от ответниците и семейството им през проверявания период, още повече, че престъплението по чл.159а НК е криминализирано с изменението на НК, в сила от 01.10.2002 г. Ето защо придобиването на имущество през част от проверявания период – 1987 г. – м. октомври 2002 г., не може да се приеме като придобито въз основа на разглежданата престъпна дейност, тъй като преди 2002 г. не е могла да се обоснове наказателна отговорност за тях. По тези причини липсват законовите предпоставки за отнемане в полза на държавата на имуществото на Нишо Р. Н. и В. Б. Н., както и по отношение на ответниците Р. Н. Н., М. Н. Н., В. Б. Н. в качеството й на [фирма] и [фирма] с управител и представляващ В. Н.. К. е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приложил З. /отм./ и не е съоибразил задължителната съдебна практика на ВКС като е възприел твърде стеснително понятието връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. В нарушение на закона е ограничил изследването на придобитото имущество като е изключил това за голяма част от проверявания период – 1987 г. – м. октомври 2002 г. Не са изложени мотиви за това с какви средства е придобито процесното имущество, след като ответниците не са разполагали със законни такива. Ответниците по касационната жалба Нишо Р. Н., В. Б. Н. – лично и в качеството й на [фирма], [фирма], Р. Н. Н. и М. Н. Н., чрез пълномощниците адвокат Н. К. и адвокат П. И.-Г., оспорват жалбата и излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване. Молят за присъждане на направените по делото разноски. Прокуратура на Република България счита жалбата за основателна. С определение №40 от 22.01.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 685 от 27.03.2017 г. по в. гр. дело № 4229/2016 г. на Софийския апелативен съд по въпроса – възможно ли е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Възможно е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на имуществото. По принцип е недопустимо отнемането на имущество, придобито преди деянието по чл. 3, ал. 1 З. /отм./, да стане съставомерно по НК. Да бъде прието обратното би означавало деянието да бъде обявено за престъпление със задна дата, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 2, ал. 1 НК. В гражданския процес, по реда чл. 28 З. /отм./, не може да преценява дали извършваната от едно лице дейност покрива съставите на друго престъпление, извън посоченото в присъдата, тъй като това е извън неговата компетентност. В случаите обаче на поглъщане на съставите по НК, когато новият състав на престъпление поглъща криминализирано преди това деяние, може да се приеме, че имуществото е придобито от престъпна дейност, след като последното деяние е в обхвата на чл. 3, ал. 1 З. /отм./. Това е така, защото при поглъщането на състави признаците на състава на едното престъпление се покриват изцяло или частично с признаците от състава на другото престъпление, при което деянието се квалифицира като едно престъпление - единият състав „поглъща” другия. В този смисъл са решение №352/2014 от 15.01.2015 г. по гр. дело №1280/2012 г. на ВКС, IV г.о. и решение №237 от 13.11.2015 г. по гр. дело №1822/2015 г. на ВКС, III г.о. В случая Нишо Р. Н. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.159а, ал.2, т.1, т.6, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, пр.2 и пр.4 във вр. с чл.20, ал.2 НК, и за престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, пр.1, вр. ал.1, пр.4 НК, осъществени в периода 20.12.2004 г. – 23.12.2004 г. и в периода 01.02.2005 г. - 02.02.2005 г., а В. Б. Н. е осъдена за престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, пр.1 и 2, вр. ал.1, пр.4 НК, вр. чл.20, ал.2 НК. Тези престъпления поглъщат състава на чл.155, ал.3, вр. с ал.2 НК – сводничество под формата на систематическо предоставяне с користна цел на помещения за полови сношения или за блудствени действия на различни лица. Съобразно изложеното по-горе изводите на въззивния съд, че в случая придобиването на имущество през част от проверявания период – от 1987 г. до м. октомври 2002 г., не може да се приеме като придобито въз основа на разглежданата престъпна дейност, тъй като преди 2002 г. не е могла да се обоснове наказателна отговорност за престъпленията по чл.159а НК, е неправилен. Това е така защото, защото деянията по чл.155 НК са криминализирани пред 1987 г. Същевременно, макар формално в обжалваното решение да има позоваване на задължителната практика на ВКС, приетите в нея разрешения не са съобразени и приложени при разрешаването на правния спор. Неправилен е подходът на въззивния съд не само да изключи голяма част от проверявания период без да има основание за това, но и при определяне на приходите и разходите на проверяваните лица. На практика липсва извършена конкретна преценка за средствата, вложени в придобиването на всяко имущество при изследване начина и момента на придобиването, съпоставени с възможностите на лицата към този момент да се придобие актива със средства от законен източник, след приспадане на обичайните разходи. Доколкото въззивното решение съдържа мотиви по този въпрос, те са общи и вътрешно противоречиви. Изчисленията на доходите на ответниците като обща сума за проверявания период и установяването на положителен баланс между приходи и разходи при такова изчисление, поначало не изключва възможността за формиране на основателно предположение по чл.4, ал.1 З. /отм./, защото преценката за разполагаеми доходи от законен източник и налице ли са условия за отнемане на определено имущество, следва да се извършва поотделно за всяко конкретно придобито имущество. Произходът на имуществото се установява като от установения доход за определен период от време се приспаднат необходимите разходи за издръжка на семейството и спестената разлика се съпостави с действителните разходи за придобиването на съответния имуществен обект. Предвид изложеното, изводите на въззивния съд, че в случая не може да се направи основателно предположение за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, са изградени в противоречие със закона и са необосновани. Трайната практика на ВКС приема, че във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество и само така ще е ясен и периодът от време, в който ще се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество. Предвид това, съдът следва да изгражда изводите си за това налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани не само с вида на престъплението, но и с цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Фактическите и правни заключения в обжалваното решение са направени само на базата на принципни постановки, без да е извършена самостоятелна оценка на конкретните данни по делото за начина, по който е придобито всяко отделно имущество и възможностите към същия момент на приобретателя, респ. съществува ли пряка или косвена връзка с престъпната дейност, а също дали такава може да се установи по пътя на обосновано предположение. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане при съобразяване на горните указания. По исканията на страните за присъждане на разноски за касационното производство, следва да се произнесе въззивният съд, съобразно разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 685 от 27.03.2017 г. по в. гр. дело № 4229/2016 г. на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.