Р Е Ш Е Н И Е № 402 С о ф и я, 6 ноември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 о к т о м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1280/2014 година. Касационното производство е инициирано с касационна жалба от подс.С. Н. Н. от Кула, живущ в София, срещу решение № 376 от 07.02.2014 г., постановено по ВНОХД № 890/2013 г. на Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и искане за изменяването му с намаляване на размера на наложените му наказания, включително съпътстващата „условното” наказание лишаване от свобода пробационна мярка. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители Николай Б. Г., Ц. О. Д. и Т. К. К., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство лично или чрез повереник и не са взели отношение по жалбата. Подсъдимият С. Н., редовно уведомен, също не участва в производството пред ВКС, като чрез защитника си адв.Е.Д. от САК поддържа жалбата си и моли да бъде уважена. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 234 от 10.07.2013 г. по НОХД № 1788/2013 г. на Софийски градски съд отговорността на подсъдимите С. Н. Н. и Николай Н. Н., двамата от Кула, област Видин, живущи в София, е ангажирана за извършени на 10.11.2012 г. в София, в „Студентски град” престъпления по чл.131, ал.2, т.2 вр.чл.129, ал.1 от НК, по чл.131, ал.1, т.12, пр.2-ро вр.чл.129, ал.1 от и по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.2 от НК за подс.С. Н. и по чл.325, ал.1 от НК за подс.Николай Н., като на първия при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 и т.2, б.”в” от НК са били определени поотделно съответно наказания от 2 години, 1 година и 4 месеца лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 200 лв, а по съвкупност на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание от 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 4 години, през което време на основание чл.67, ал.3 от НК е било постановено изпълнението и на възпитателна пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.3 от НК – „ограничения в свободното придвижване”, изразяваща се в забраната да посещава питейни заведения с консумация на алкохолни напитки за времето от 00,00 до 08,00 часа, като на основание чл.23, ал.3 от НК към това общо наказание е присъединено и наказанието глоба в полза на държавата в размер на 200 лв. Подсъдимият Николай Н. на основание чл.78а, ал.1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и за извършеното от него престъпление му е било наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1500 лева. В тежест на подсъдимия С. Н. са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 50 лв. На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е отнета в полза на държавата един брой дървена бухалка, послужила за извършване на престъпленията от подс.Ст.Н., като е разпоредено другото веществено доказателство – плик с биологичен материал, да остане на съхранение по делото до унищожаването му. Недоволни от присъдата са останали и двамата подсъдими, които с оплаквания за явна несправедливост на наложените им наказания са отправили искане до въззивния съд за изменяването й с намаляването им до справедливи размери, но с решението си Софийският апелативен съд я е потвърдил изцяло. Решението по отношение на осъдения Николай Н. е окончателно и на основание чл.346, т.1, пр.2-ро от НПК не подлежи на касационно обжалване. В касационната си жалба подс.С. Н. наново поддържа оплакването си за явна несправедливост на наложените му поотделно и по съвкупност наказания, включително и на съпътстващата основното му наказание лишаване от свобода пробационна мярка с искане за изменяване на въззивното решение в насока на намаляване на размера на наказанията му и отмяна или смекчаване на пробационната мярка. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба, срещу подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК въззивен съдебен акт в атакуваната му част и като такава за допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Подновявайки сходно наведеното и пред въззивната инстанция оплакване за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание, защитникът му възразява срещу изведеното заключение и от апелативния съд за „по-висока степен на обществена опасност на извършеното ... и на дееца”, тълкувайки по свой начин изреченото от подзащитния му (изложено в обвинителния акт и възприето от съдилищата в хипотезата почл.371, т.2 от глава 27 от НПК - „кой стреля”) преди започване на побоя над компанията на пострадалите, но което няма каквото и да е отношение към нападението над полицейския служител св.Н.Г., комуто причинил само средна телесна повреда от удара с бухалката в дясната му ръка, с която се предпазил от по-тежко нараняване при насочения към главата му замах. Опитът за оправдаване на тези му действия като „първосигнални реакции” не съответстват както на действията му преди качването с брат му в „Мерцедес”-а им, а така също и на агресията му спрямо полицейския екип. Вярно е само, че и прокурорът, а и съдът е следвало да бъдат по-прецизни в коментара на обсъжданото обстоятелство, доколкото от събраните по делото доказателства не се е установило нито някой от компанията на пострадалите да е имал оръжие и да е възпроизвел изстрел, нито че някой от тях е ударил с нещо колата на подсъдимите, за да предизвика реакцията им за саморазправа с тях, при наличие на два полицейски патрула в близост до паркинга. Жалбоподателят изобщо избягва да коментира действията си по безмотивното изритване на вратата на колата на св.М., застрашаващата му маневра при потеглянето напред за излаз от паркинга, причинените от него две средни и една лека телесна повреда на три лица по хулигански подбуди, като следва да се посочи и фактът, че му е било спестено от прокурора още едно обвинение за хулиганските действия със съпротива срещу полицейския служител св.Г.. На този фон изводите на съда за завишена степен на обществена опасност на деянията и на дееца не само не са пресилени, но дори са снизходителни. Въззивният съд с основание е изкритикувал градския съд за ненужното предварително обсъждане и прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК още при определяне на наказанието по първото обвинение на подс.Ст.Н. за нараняването на полицейския служител св.Г., както и основателно го е упрекнал за проявената снизходителност при определяне както на размера му, така и при отлагане изпълнението на наложеното му общо за извършените престъпления наказание, което поради липса на протест не е могъл да коригира. Както подсъдимите, така и пострадалите са млади хора, отишли да се повеселят в заведението в „Студентски град”. С нищо не се оправдават действията на агресия от страна на жалбоподателя, който неоснователно се позовава и на студентското си качество – похвално е да повишава квалификацията си, но въпросната нощ с нищо не е доказал да е надскочил предишното си интелектуално ниво. И накрая, вместо да си направи категоричен извод за вредните и за него последици от такова поведение, той изразява и чрез защитника си най-голямо страдание от съпътстващата „условното” му осъждане пробационна мярка да не посещава питейни заведения през изпитателния срок от 00,00 часа до 08,00 часа. Вярно е, че е млад човек, но ще може да се весели и в по-прилични часове от денонощието или извън питейни заведения. ВКС не намира за несъответни на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.Ст.Н. обстоятелства изводите на апелативния съд както относно дължимия се размер на общото най-тежко наказание за извършените от него престъпления, особено при приложението на чл.66, ал.1 от НК, както и относно приложената на основание чл.67, ал.3 от НК мярка за контрол през изпитателния срок, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а жалбата на този подсъдим следва да бъде отхвърлена изцяло. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 376 от 07.02.2014 г., постановено по ВНОХД № 890/2013 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :