7 Р Е Ш Е Н И Е № 45 София, 31.05.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №2145 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. и Е. К. И. срещу решение №V-118/06.12.2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е постановено делбата на наследствените земеделски земи, оставени от Т. Н. И., починала на 28.12.1923г. и от нейния единствен син Н. И. Н., починал на 29.01.1993г. да се извърши по реда на чл.352 ГПК чрез теглене на жребий и е съставен проект за разделителен протокол и решение №V-9/09.02.2017г. по в.гр.д.№1494/2016г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е обявен за окончателен съставеният и предявен на съделителите проект за разделителен протокол, обявен в съдебно заседание на 26.01.2017г., съставен по допълнителното заключение на вещото лице инж.Б. К., прието като доказателство по делото в съдебно заседание на 13.04.2016г. С определение №552/28.11.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса как следва да се извърши делбата на наследствени, реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти тогава, когато е възможно обособяването на дял от еднородни имоти за всеки отделен наследник съобразно неговата конкретна наследствена квота, и дали в този случай следва делбата да се извърши по колена или чрез възлагане на реален дял на всеки един от съделителите поотделно. Касаторите поддържат, че обжалваните решения са неправилни, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че колената, между които следва да се извърши делбата са четири, а не пет, пропускайки да съобрази факта, че наследниците на общия наследодател Н. И. Н. са пет – преживялата съпруга и четири деца, както и факта, че съделителката Е. К. И. придобива по наследство от своя съпруг И. Н. И. права само от частта, която той е придобил по наследство от своя баща Н. И. Н., но не и права от частта, която И. Н. И. е придобил по наследяване от покойната си майка Н. С. Н., която част се наследява единствено от неговите деца-съделителите Н. И. В. и Н. И. В., починал в хода на настоящето производство за делба. Поради това считат, че съделителите Е. К. И., Н. И. В. и Н. И. И., починал в хода на производството, не могат да бъдат определени като едно коляно, а следва да се вземе предвид и обстоятелството, че Е. К. И. наследява и своя починал в хода на производството по делото син Н. И. И., който е притежавал дял както от коляното на своя баща, така и дял от коляното на своята баба. Поддържат, че ако се приеме, че делбата следва да бъде извършена по колена и бъдат определени пет колена в наследяването, то коляното на Н. С. Н. ще се постави отново в съсобственост на всички съделители без съделителката Е. К. И., което ще обезсмисли настоящия делбен процес, тъй като съсобствеността няма да бъде прекратена. Поради това считат, че в конкретния случай делба по колена чрез теглене на жребий не може да се извърши, защото този начин е неудобен не само защото квотите на съделителите не ас равни, но и защото извършването на делбата по този начин не би прекратило съсобствеността. Поддържат също така, че избраният от въззивния съд способ няма да постигне целта на делбата, а именно всеки съделител да получи реален дял от делбената маса в еднолична собственост, което в случая е възможно и за което няма спор между съделителите Н. И. В., починалия в хода на производството Н. И. И. и Е. К. И., които са от единственото коляно с повече от един съделител. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това делбата бъде извършена по реда на чл.353 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителката С. Н. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителят С. М. Р. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното: Производството е за делба във фазата по извършване. С влязло в сила решение №1285/23.07.2015г. по гр.д.№8645/2014г. на Бургаския районен съд е допусната съдебна делба между С. М. Р., С. Н. П., С. Н. И., Е. К. И., Н. И. И. и Н. И. В. в качеството им на наследници по закон на Т. Н. И., починала на 28.12.1923г. и на единствения й син и наследник Н. И. Н., починал на 29.01.1993г., на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, при квоти 30/120 ид.части за С. М. Р.; 30/120 ид.части за С. Н. П.; 30/120 ид.части за С. Н. И.; 8/120 ид.части за Е. К. И.; 11/120 ид.части за Н. И. И. и 11/120 ид.части за Н. И. В.. Съделителят Н. И. И. е починал след влизане на решението по допускане на делбата в сила и е заместен от своя наследник по закон Е. К. И., чийто дял от допуснатите до делба имоти с оглед осъщественото наследствено правоприемство е 19/120 ид.части. С обжалваното решение е прието, че от изслушаните по делото съдебно-технически експертизи е установено, че част от допуснатите до делба имоти са поделяеми, а част – неподеляеми, както и че изготвените от вещото лице проекти за обособяване на отделните имоти от поделяемите са одобрени от ОС „Земеделие“-гр.Б.. Прието е, че делбата на съсобствените между страните земеделски имоти следва да бъде извършена по колена, по съображения, че се касае за възстановени по реда на ЗСПЗЗ земи, имащи характера на „новооткрито наследство“ по смисъла на чл.91а ЗН, тъй като съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване на общия на страните наследодател Н. И. Н., починал на 29.01.1993г., и съгласно задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК /решение №222/06.12.2013г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3790/2013г./, според която в хипотеза, при която преките наследници, призовани към наследяване към момента на откриване на наследството, не са живи към датата на възстановяване на собствеността, делбата следва да се извърши по колена независимо от становището на съделителите в различните колена и желанието им при извършването на делбата всеки сънаследник да получи самостоятелен реален дял, дори това да е възможно. Изложени са съображения, че когато предмет на делбата са реституирани земи на прекия наследодател, това наследство следва да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството, както и че наследниците на тези лица, починали след наследодателя, но преди новооткритото наследство, получават своята наследствена част не по силата на заместването от общия наследодател /чл.10, ал.1 ЗН/, а по силата на наследственото правоприемство, т.е. встъпвайки в правата на своя наследодател само в рамките на неговия наследствен дял и именно от този дял /като обем права и дял в натура/. Прието е, че в случая към момента на откриване на наследството на Н. И. Н. /29.01.1993г./, призованите към наследяване лица са били 5 – съпругата му Н. С. Н., починала на 25.01.1998г., дъщеря му С. Н. П., синът му С. Н. И., дъщеря му И. Н. Р., починала на 15.02.1995г. /наследодател на съделителя С. М. Р./ и синът му И. Н. И., починал на 30.05.1993г. /наследодател на съделителителите Е. К. И., Н. И. В. и на починалия в хода на производството Н. И. И./. С оглед становището на съделителите С. М. Р. и С. П. делбата да бъде извършена „по колена“, въззивният съд е приел, че не е налице необходимото според практиката на ВКС /решение №222 от 06.12.2013г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3790/2013г./ желание от всички сънаследници делбата да се извърши пряко, като всеки получи реален дял, за да бъде преодолян принципът за делба по колена. Поради това предвид задължителната съдебна практика по въпроса за начина на извършване на делбата на новооткрито наследство, съдът е прел, че в случая това следва да стане „по колена“ с образуване на 4 дяла от наследствените имоти. С оглед равните дялове на всяко от четирите колена /по 1/4/ от наследствените имоти, съдът е приел, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.350 и чл.352 ГПК – чрез теглене на жребий. Изложени са съображения, че колената са с еднакви квоти в съсобствеността /по ¼ за всяко коляно/, и макар видът и стойността на имотите да са различни, те могат да се обособят в дялове с приблизително една и съща стойност като се извърши и уравнение в пари. Прието е, че за обособяване на дяловете следва да бъде ползвано допълнителното заключение на в.л., по което четирите дяла не са абсолютно еднакви по стойност, но са с близки стойности, тъй като в първоначалното заключение оценката на имотите е извършена без да бъдат взети предвид предвижданията за всеки един от тях съобразно ОУП на [населено място], което се отразява на пазарната им стойност, както и доколкото в първоначалното си заключение вещото лице е имало предвид проект за делба на ПИ №006161 и ПИ №013179 по КВС на [населено място], който не е бил одобрен от ОСЗ-Б., докато в допълнителното заключение проектът за делба на имотите, включени в дяловете, е одобрен по предвидения в ЗСПЗЗ ред. Така изложените от въззивния съд съображения досежно избора на способ за извършване на делбата на наследствени земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ са обосновали наличие на основание за допускане на касационно обжалване с оглед особеностите на настоящия случай. По поставения въпрос за начина, по който следва да се извърши делбата на наследствени, реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти настоящият състав приема следното: Когато съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване в хипотеза на новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН, в което влизат имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и преките наследници на лицето, което е притежавало собствеността върху земеделските земи преди тяхното обобществяване, също не са живи към датата на възстановяване на собствеността, делбата следва да се извърши по колена, /в какъвто смисъл и разрешението, дадено в решение №222/06.12.2013г. на Второ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№3790/2013г./ и наследството да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството на общия наследодател. Ако права върху наследството има и преживелият съпруг на наследодателя, но същият е починал към датата на възстановяване на собствеността и припадащият му се дял се разпределя между същите низходящи, броят на дяловете се определя от броя на низходящите, от които се формират колената в наследяването на общия наследодател. Делбата в този случай следва да се извърши чрез теглене на жребий, ако наследството е открито при действието на ЗН, обн.ДВ.бр.22 от 29.01.1949г., тъй като колена в наследяването се формират само когато преки наследници са деца на общия наследодател, а техните дялове според правилото на чл.5, ал.1 ЗН винаги са равни. Жребият е предпочитаният способ за извършване на делбата в случаите, когато обособените дялове са равни, с оглед естеството на този способ като съвременен аналог или нова форма на „ордалия“ или „Божи съд“ /Бог или съдбата решава кой от спорещите е прав и на никой не може да се падне друго освен неговото, което му е предопределено/, чрез който разпределението на дяловете се извършва не по волята, а значи не по избор на съделителите и не по преценка на съда /в този смисъл определение №128/11.05.2016г. по ч.гр.д.№1589/2016г. на Първо ГО на ВКС/, т.е. в максимална степен обективно. Не съществува установена в процесуалния закон забрана за теглене на жребий когато делбата се извършва по колена, като съделителите от съответното коляно следва по общо съгласие да определят свой представител, който да изтегли припадащия се на коляното дял. Ако такова съгласие за някое от колената не бъде постигнато, делът за съответното коляно се тегли от съда, а по отношение поредността на тегленето приложение следва да намери разрешението, дадено в определение №128/11.05.2016г. по ч.гр.д.№1589/2016г. на Първо ГО на ВКС и според възприетото от обичая то се извърши с оглед възрастта на преките низходящи на общия наследодател и първо се изтегли дял за първородното дете, независимо от неговия пол. По настоящето дело до делба са допуснати земеделски земи, собствеността върху които е възстановена на наследниците по закон на Н. И. Н., починал на 29.01.1993г., които след смъртта на преживялата съпруга на наследодателя Н. С. Н. /починала на 25.01.1998г. преди възстановяване на собствеността/ формират четири колена в наследяването: -коляното на С. Н. П., дъщеря на общия наследодател -коляното на С. Н. И., син на общия наследодател -коляното на И. Н. Р., дъщеря на общия наследодател, починала на 15.02.1995г. и оставила като наследници по закон преживял съпруг М. Т. Р. /починал на 07.04.1998г./ и участващия в делбата син С. М. Р. -коляното на И. Н. И., син на общия наследодател, починал на 30.05.1993г. и оставил като наследници по закон преживяла съпруга Е. К. И., дъщеря Н. И. В. и син Н. И. И., починал в хода на производството пред първоинстанционния съд /на 30.03.2016г./ и оставил като единствен наследник по закон своята майка и съделител Е. К. И.. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че от делбената маса следва да се формират четири дяла – по един за всяко от колената в наследяването на общия наследодател Н. И. Н., като делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, доколкото дяловете на колената са равни – по ¼ идеална част. За ирелевантно следва да се приеме обстоятелството, че съпругата на общия наследодател е била жива към момента на откриване на неговото наследство, тъй като след нейната смърт припадащият й се дял от наследството на общия наследодател се разпределя между колената на същите низходящи, които са били призовани към наследяване и след смъртта на общия наследодател. В първите три от така формираните колена се включва по един съделител, докато четвъртото коляно включва двама съделители, които са изразили пред съда воля да получат реални индивидуални дялове в настоящия делбен процес, т.е. припадащия се на техния пряк наследодател дял /делът на коляното И. Н. И./ да бъде разпределен помежду им. По делото са изслушани съдебно-технически експертизи за стойността на имотите и за възможността част от допуснатите до делба имоти да бъдат разделени на по-малки реални дялове. Тези проекти са одобрени от ОСЗ-Б. по предвидения в чл.7 ЗСПЗЗ ред и броят на така обособените самостоятелни имоти във всеки един от дяловете надвишава броя на съделителите в коляното на И. Н. И., с оглед на което следва да се приеме, че съществува възможност припадащия се на коляното на И. Н. И. дял, определен чрез жребий, да бъде разпределен между неговите наследници в рамките на същото делбено производство. Способът, чрез който определеният чрез жребий общ дял на коляното на И. Н. И. да се разпредели между неговите наследници Е. К. И. и Н. И. В., съдът ще следва да определи, като вземе предвид обстоятелството, че съделителката Е. К. И. е единственият наследник по закон на починалия в хода на производството Н. И. Н., което изравнява делбените й права с тези на съделителката Н. И. В., преодолявайки неравенството, следващо от обстоятелството, че Е. К. И. след смъртта на съпруга си е получила дял само от частта от наследствените имоти, които последният има по наследство от своя баща Н. И. Н., но не и дял от частта, която И. Н. И. има по наследство от своята майка Н. С. Н.. Разпределението следва да се извърши от съда, ако съделителите не постигнат спогодба, като нова държавна такса, извън вече определената с решението, с което е обявен окончателният разделителен протокол, не следва да се събира, доколкото чрез това последващо разпределение ще се постигне крайната цел на делбеното производство, а именно окончателното ликвидиране на съсобствеността върху недвижимите имоти, които към момента на предявяване на иска за делба съделителите са притежавали в качеството си на наследници на общия наследодател Н. И. Н.. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №V-118/06.12.2016г., постановено от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№1494/2016г. и решение №V-9/09.02.2017г., постановено от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№1494/2016г. и ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за извършване на делбата. Решението е окончателно. Председател: Членове: