Р Е Ш Е Н И Е № 809/10 София, 14.01.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 1889 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Д. и Р. В. С. от[населено място] срещу решение №1143 от 30.07.2009г. по гр.д.№869/09г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че предявеният иск по чл.108 от ЗС е недопустим, тъй като не е завършена административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот. Позовават се на обстоятелството, че решението на поземлената комисия, което ги легитимира като собственици, е от 05.03.1993г., преди изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г. и затова неговото конститутивно действие е настъпило и не е необходимо да се изчаква заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответниците в производството С. И. Д. и К. П. Д. оспорват жалбата. С определение №671 от 19.07.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса кога настъпва конститутивният ефект на решение на поземлена комисия за възстановяване на собственост в стари реални граници, издадено по реда на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ бр.45/1995г., когато в него не са посочени границите на възстановения имот, а са уточнени едва впоследствие, с изработването на помощния план по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и какъв е редът за защита при спор на кого следва да се издаде заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възникнал между лица, ползващи се от такова решение на поземлената комисия и ползувателите на спорния имот, които са го изкупили при условията на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да се произнесе по тези въпроси и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение №1143 от 30.07.09г. по гр.д.№869/09г. на Варненския окръжен съд е обезсилено решение №537 от 27.02.09г. по гр.д.№3766/07г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по предявения иск по чл.108 от ЗС. Въззивният съд е приел, че ищците Г. Д. и Р. С., в качеството им на наследници на Т. Г. Т., нямат правен интерес от предявения иск за собственост, тъй като процедурата за възстановяване на спорния имот по реда на ЗСПЗЗ все още не е приключила. Решението на поземлената комисия №42 от 05.03.1993г. за възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ реални граници не съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на имота. В него е посочено само, че се възстановява нива от 16 дка, находяща се в терен по §4 от ЗСПЗЗ на[населено място], местността “Таушан тепе”, без описание на съседи или номер на имота по скица. В помощния план на местността, изработен през 1998-1999г. чрез аерофотоснимки и анкетиране, имотът на наследодателя е заснет с пл.№67 и в него попада част от спорния по делото имот пл.№223, записан в помощния план на името на ответника С. И. Д.. За спорния имот пл.№223 обаче не е издадена заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищците. Такива заповеди са издадени само за съседни части от имот пл.№67. След като не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, искът по чл.108 от ЗС е преждевременно предявен и следователно – недопустим. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: В първоначалната редакция на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, включително и след изменението и с ДВ бр.28/92г., не съществува изискване за съдържанието на решението на поземлената комисия, с което се възстановява собствеността върху заявените земеделски земи. Такива изисквания са въведени с последващите изменения на текста – ДВ бр.45/95г. и ДВ бр.89/97г. Едва след изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г. е предвидено, че поземлената комисия не възстановява земеделските земи, попадащи в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а само признава това право, докато самото възстановяване се извършва със заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г., имат конститутивно действие. В голямата си част те са съобразени с изискването на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а след изменението в ЗСПЗЗ с ДВ бр.45/95г. – и на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, възстановеният имот да се индивидуализира, като това се извършва било чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план, било по друг начин. По отношение на тях не възниква съмнение, че имат вещноправен ефект. В сравнително малък брой случаи обаче, възстановеният имот не е индивидуализиран и се поставя въпросът какво е действието на тези решения. Настоящият състав приема, че само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези случаи процедурата по възстановяването следва да приключи със заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Когато обаче в съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът не може да отрича конститутивното действие на постановеното решение и да приема, че искът е преждевременно предявен. Това важи особено в случаите, когато е издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ползувателите, които са изкупили имота. Очевидно в тези случаи не би могло да се издаде такава заповед и за бившите собственици. За тях остава възможността да установят правата си по съдебен ред, чрез предявяване на иск за собственост на възстановения имот, като в съдебното производство установят кой точно е той. В настоящия случай с решение на ПК В. №42 от 05.03.1993г. на ищците, в качеството им на наследници на Т. Г. Т., е възстановена собствеността върху нива от 16 дка, пета категория, находяща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,[населено място], местността “Таушан тепе”. В решението на поземлената комисия няма други индивидуализиращи белези на възстановения имот, няма и издадена скица към него, но в производството по предявения иск за собственост е изяснено, че това е имот пл.№ 67-стар, записан на името на наследодателя на ищците в регистъра към помощния план по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изработен през 1998-1999г. Това е достатъчно да се приеме, че решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността има конститутивно действие, въпреки че възстановеният имот е индивидуализиран по-късно, с помощния план по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Собствеността на ищците върху този имот може да бъде предмет на съдебна защита чрез предявяване на иск по чл.108 от ЗС, като в съдебното производство следва да се разреши конкуренцията на права, произтичаща от възстановяването на собствеността на ищците от една страна и от изкупуването на имота по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от ответниците и издаването в тяхна полза на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1143 от 30.07.2009г. по гр.д.№869/09г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: