РЕШЕНИЕ № 102 София, 08.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №747/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. Я. Я. – процесуален представител на ответника по исковата молба – Н. д. на д.– С., против въззивно решение от 25.02.2011 г. по гр.д.№ 13105/2010 г. по описа на Софийския градски съд, а.о., ІІІ-В състав, в частта с която са уважени предявените от С. М. И. от [населено място] против Н. д. на д. – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. С определение №1578/15.12.2011 г., постановено по настоящото дело,е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос: “Налице ли е разлика между предварително съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ и становище на синдикалния орган, с оглед същата разпоредба ?“. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: По поставения въпрос е постановено по чл.290 ГПК решение №846/08.12.2010 г. по гр.д.№21/2010 г. на ВКС, ІV г.о., с което се прието, че за да бъде нарушена разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ работодателят трябва да не е получил съгласие от съответния синдикален орган когато в К. е предвидено изискване на предварително съгласие, а не становище, в случаите на прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.1, т.т.2, 3, 5 и 11 КТ и чл.330, ал.2, т.6 КТ. Във връзка с тези свои изводи в посоченото решение касационният съд е направил анализ на думите “съгласие” и “становище”, като е стигнал до извод, че те не са равнозначни, синонимни думи. По касационната жалба. С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ е незаконосъобразно, поради нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, тъй като не е налице съгласие по смисъла на посочената разпоредба, във връзка с т.10.5. от К. за системата на народната просвета от 30.6.2008 г., от съответния синдикален орган. Оплакванията в касационната жалба са за това, че СГС неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.10.5. от К. за системата на народната просвета от 30.6.2008 г., тъй като същата не изисква съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ, а становище на съответния синдикален орган. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответницата по касация С. М. И., посредством процесуалния си представител – адв. Р. С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбата се оспорва от адв. С.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба взе предвид отговора на ответницата по касация, становището на процесуалния й представител и съобразно отговора на поставения от касационния жалбоподател материалноправен въпрос намира за установено следното: Решението на Софийския градски съд е неправилно. С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира за неправилни и необосновани изводите на въззивната инстанция по довода на ищцата за нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ. Тъй като с въззивното решение не са обсъдени останалите доводи от исковата молба за незаконосъобразност на уволнението въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе по всички останали доводи за незаконосъобразност на уволнението, наведени в исковата молба. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 25.02.2011 г. по гр.д.№ 13105/2010 г. по описа на Софийския градски съд, а.о., ІІІ-В състав, в частта с която са уважени предявените от С. М. И. от [населено място] против Н. д. на д. – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав, съгласно указанията в мотивите на настоящото решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: