Р Е Ш Е Н И Е № 106 Гр. София, 13 март 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 873/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационна жалба на защитника на подс. К. Н. К. срещу присъда № 9/05.04.2022 година по в.н.о.х.д. № 1232/2021 година на Апелативния съд – София. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, но нарушението на закона се обосновава с оплакване за това, че присъдата почива на предположения и е в противоречие с доказателствата по делото и най-вече със заключенията на възложените и приети в съдебните заседания съдебно-медицински експертизи. Твърди се явна несправедливост на наказанието, което е определено по реда на чл. 54 НК, вместо с оглед личността на подсъдимия да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер под законовия минимум, предвиден за престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК. От върховната инстанция се иска или да отмени обжалваната въззивна присъда и да оправдае подс. К., или да я измени като приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и смекчи наложеното на подсъдимия наказание. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият не се явява. Защитникът поддържа касационната жалба, изложените в нея доводи и направените искания. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба, което подробно аргументира и пледира за оставяне в сила на новата въззивна присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна, по следните съображения: С присъда № 260044/23.03.2021 година по н.о.х.д. № 5256/2019 година Софийски градски съд оправдал подс. К. Н. К. по обвинението по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК за това на 26.02.2019 година в гр. София, ж.к. "Левски-Г", ул. "Поручик Георги Куюмджиев" срещу блок 30, да е причинил на А. А. Х. в качеството му на полицейски орган, при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, навяхване на лявата киткова става, представляващо лека телесна повреда от вида временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По протест на прокурор от СГП първоинстанционният съдебен акт бил проверен и с обжалваната сега нова въззивна присъда № 9/05.04.2022 година, постановена по в.н.о.х.д. № 1232/2021 година, Софийският апелативен съд признал подсъдимият К. за виновен по обвинението по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за изпитателен срок от три години. С въззивната присъда съдът се произнесъл по разноските по делото, които възложил на подсъдимия К.. Независимо че в касационната жалба се твърди, че въззивният съд неправилно е приложил закона, оплакванията, че присъдата почива на предположения, постановена е в противоречие с доказателствата по делото и най-вече със заключенията на двете съдебно-медицински експертизи, се отнасят до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила при осъществяване на аналитично-оценъчна дейност. Върховната инстанция не констатира подобно нарушение. Въззивният съд в изпълнение на задължението си по чл. 13, ал. 1 НПК е назначил във въззивното производство повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза. Спазени са процесуалните правила по чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК за анализ и оценка на доказателствените източници, а фактическите изводи са изведени след вярната им интерпретация съобразно тяхното действително съдържание и при спазване на правилата на формалната логика. Заключенията на експертите съдебни медици за механизма на причиняване на телесното увреждане и в кой от двата възможни момента е настъпило то – дали когато подс. К. в процеса на поставяне на белезниците на ръцете е бутнал полицейския служител Х. и той паднал от собствен ръст назад, подпирайки се на терена с лявата си ръка или когато след това е подгонил подс. К., за да го задържи и с протегната напред дясна ръка се спънал и паднал на земята, е разрешен след изключително внимателен и детайлен анализ на показанията на самия пострадал Х. и свидетелите-очевидци – полицейският служител М. и сестрата на подсъдимия – И. К.. Те са обсъдени както поотделно, така и във взаимовръзката не само помежду им, но и с приложената по делото медицинска документация от МИ на МВР, ДКЦ-14-София и УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, от която се установява, че обект на проведените рентгенови и томографски изследвания е била все лявата гривнена става на пострадалия полицейски служител. При взаимно кореспондиращите си гласни доказателства и съответствието им с медицинската документация съдът аргументирано, а не по предположение, е приел за доказан факт, че травмата на китката на лявата ръка на пострадалия Х. е причинена при първото му падане назад от собствен ръст и с висока кинетична енергия. Изложени са и убедителни съображения защо не се възприемат изказаните от вещите лица допускания, че травмата на китката на лявата ръка би могла допълнително да се усложни или да настъпи при второто по ред падане на св. Х.. Въззивният съд убедително е отговорил и защо с кредит на доверие следва да бъдат приети показанията на св. Х. пред първоинстанционния съд, в които той сочи, че получил травма на лявата китка, а не на левия лакът, както е заявил в разпита си на досъдебното производство. Съдът е следвал верния процесуален подход и е преценил достоверността на показанията на свидетеля като ги съпоставил с обективен доказателствен източник - медицинската документация, от която се установява провеждане на множество образни изследвания на китката на лявата ръка, но не и на левия лакът. В обобщение – проверяваната присъда не почива на предположения и не противоречи на заключенията на съдебно-медицински експертизи. Фактическите изводи за авторство, деяние и причинно-следствена връзка между деянието на подс. К. и настъпилия съставомерен престъпен резултат са изведени от апелативния съд от достатъчни по обем и годни процесуални източници. Несъгласието на касатора с фактическите изводи и предложената в касационната жалба собствена интерпретация на заключенията на съдебно-медицинските експертизи и поясненията на вещите лица пред съда, е оплакване за необоснованост, което не може да бъде разгледано в касационното производство. В пределите на касационната проверка, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС е инстанция по правото, а не по фактите. След като доказателствено-оценъчната дейност на втората инстанция по фактите и правото е осъществена при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за допускане, събиране и анализ на доказателствените източници, за върховната инстанция фактите са такива, каквито са приети от контролирания съд. Те не позволяват върховната инстанция да удовлетвори искането на касатора да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, защото това е възможно, само когато в рамките на установените фактически положения е видно, че деянието не е извършено от подсъдимия или че то не е престъпно. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието е определено в минималния предвиден от закона размер и неговото изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. В касационната жалба искането за смекчаване на положението на подсъдимия К. с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е бланкетно и в него не се съдържат никакви данни за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на очевидната несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 9/05.04.2022 година, постановена по в.н.о.х.д. № 1232/2021 година по описа на Апелативен съд – София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.