1 Р Е Ш Е Н И Е № 263 София, 13.07.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение,в съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Р. И. изслуша докладваното от съдия А.С. гр.дело № 3424/2008 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. З. Я., чрез пълномощника му адв. С. Н., срещу решение № 336 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 285/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 522/2007 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено спрямо ОСЗГ- Смолян, Държавно лесничейство- Смолян и Р. управление на горите - Смолян, правото на наследниците на З. А. Я. да им бъде възстановена собствеността върху гора от 20 дка в ревир „Белочето” и гора от 8 дка в ревир „Маламовото” в землището на[населено място], общ.Смолян. С определение № 1124 от 16.09.2009 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса за доказателственото значение на списъците на горопритежателите на ревири и съотношението с други писмени доказателства относно принадлежността на правото на собственост върху горите преди национализацията им. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е приел, че наследодателят му не е бил собственик на процесните гори към момента на образуване на Д., след като по делото са представени списъци на горопритежателите на двата ревира от 1938 г., ведно със стопански карти, които са сред изрично изброените в чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства, а неотразяването им в емлячния регистър от 1949 г. е поради отчуждаването им през 1948 г. по ЗССЧГ от 1947 г. Ответниците не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил представените писмени доказателства относно притежаваните от З. Я. гори и е установил разлики в площите към различни периоди- по списъците на горопритежателите на ревирите „Белочето” и „Маламовото” площите са съответно 30 дка и 16 дка, по документите от оценителните преписки на ГПК „Касъмдере”,[населено място], на двата ревира от 1945 г. площите са 18.5 дка гора и 9 дка голина в първия ревир и 10 дка във втория, по емлячния регистър от 1949 г. площите са съответно 10 дка и 8 дка. Направил е извод, че към момента, който е най-близък до национализацията наследодателят на ищеца е бил собственик на горите по емлячния регистър от 1949 г.- 10 дка в ревир „Белочето” и 8 дка в ревир „Маламовото”, които са били заявени за възстановяване пред административния орган по реда на ЗВСГЗГФ, и в тази част с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд производството по делото е прекратено. А относно претендираните гори с площ над заявените ищецът при условията на пълно и главно доказване не е установил претендираното право на собственост на наследодателя си към момента на национализацията. Съдът е приел за неоснователно твърдението, че процесните гори не са отразени по емлячния регистър от 1949 г. поради отчуждаване по ЗССЧГ от 1947 г., предвид данните за притежаваните от З. Я. гори и голини, чиято обща площ е била под границите, определени за отчуждаване по този закон. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира, че е правилно да не се изключват като доказателства списъците на горопритежателите на ревири. Те са годни писмени доказателства по смисъла на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ. Те биха могли да бъдат и единствените доказателства за установяване на собствеността. Но при наличието и на други писмени доказателства относно притежаваните гори, всички те следва да се преценят и изводът на съда да се основе на данните за собствеността към момента на национализацията. Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е обсъдил представените по делото писмени документи за установяване правото на собственост на наследодателя на касатора върху процесните гори. Представените списъци на горопритежателите на двата ревира от 1938 г. не са единствените писмени доказателства по делото. Съдът правилно е отчел различието в площите, отразени в тези списъци, и в последващите документи- оценителните преписки за двата ревира от 1945 г. и емлячен регистър от 1949 г., и е направил извод, че ищецът- касатор в настоящото производство, не е провел успешно пълно и главно доказване на твърдяното право на собственост на наследодателя му към момента на национализацията върху гори в двата ревира с площи над тези по емлячния регистър от 1949 г.- 10 дка в ревир „Белочето” и 8 дка в ревир „Маламовото”, които са били заявени за възстановяване по административен ред и за които производството е било прекратено с решението на първата инстанция, влязло в сила като необжалвано в тази му част. Твърдението на касатора за отчуждаване на процесните гори по ЗССЧГ от 1947 г., поради което не фигурират по емлячния регистър от 1949 г., е обсъдено от въззивния съд и правилно е прието за неоснователно, предвид данните по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 336 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 285/2008 г. на Смолянския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: