5 решение по гр.д.№ 7091 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 15.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 7091 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. срещу решение № 119 от 16.07.2013 г. по в.гр.д.№ 237 от 2013 г. на Ямболския окръжен съд, гражданска колегия в частта му, с която е потвърдено решение № 204 от 28.03.2013 г. по гр.д.№ 1399 от 2011 г. на Ямболския районен съд, гражданска колегия за отхвърляне на предявените от М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. иск с правно основание чл.76 от Закона за наследството за обявяване относителната недействителност на договор, обективиран в нотариален акт № 4 от 27.03.2009 г., с който Я. К. Д. е дарил на Г. С. Х. 1/6 ид.ч. от сънаследствени имоти и иск с правно основание чл.33, ал.2 от Закона за собствеността за изкупуване на продадената с нотариален акт № 30 от 18.03.2011 г. от [фирма] на Г. С. Х. 1/3 ид.ч. от същите имоти. В жалба се твърди, че решението на Ямболския окръжен съд по тези два иска е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Ответниците по касационната жалба [фирма] и Г. С. Х. оспорват жалбата. Ответниците Я. К. Д. и Д. Я. Д. не вземат становище по жалбата. С определение № 645 от 16.12.2013 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: приложим ли е чл.76 от Закона за наследството към разпореждане, извършено от сънаследник чрез дарение в полза на трето, външно на съсобствеността лице. По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно приетото в задължителната практика на ВКС /т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 696 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/, относително недействителни спрямо наследниците на основание чл.76 от ЗН са всички актове на разпореждане със сънаследствен имот или със сънаследствен дял от имот, с изключение на разпореждания, с които се изчерпва наследството и поради това представляват продажба на наследство по смисъла на чл.212 от ЗЗД, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им дялове или разпореждания между самите сънаследниците. За недействителността по чл.76 от ЗН без значение е дали разпоредителната сделка е възмездна /продажба, замяна, цесия и др./ или безвъзмездна /дарение/. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 72 от 09.04.1986 г. по гр.д.№ 36 от 1985 г. на ОСГК на ВС. Тъй като в обжалваното решение е прието обратното /че разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт № 4 от 27.03.2009 г., с която сънаследникът Я. К. Д. се е разпоредил в полза на трето на съсобствеността лице /а именно в полза на Г. С. Х./ с притежаваният от него сънаследствен дял от процесните имоти, не е недействителна на основание чл.76 от ЗН поради това, че се касае за безвъзмездна сделка/, това решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Неправилно е приетото в обжалваното решение и че в настоящия случай чл.76 от ЗН е неприложим, тъй като с договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 4 от 27.03.2009 г., е било извършено разпореждане с имот, който е смесена съсобственост /придобит по силата на съдебното решение за обезщетяване по реда на чл.2, ал.5, изр.2 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти- З. и по наследяване/. Действително, разпоредбата на чл.76 от ЗН е приложима само за актове на разпореждане, извършени с наследствена вещ или сънаследствен дял от вещ, но не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания. В случаите, в които наследодателят е бил съсобственик на вещта с трето лице или вещта е била съпружеска имуществена общност между наследодателя и трето лице, чл.76 от ЗН не създава ограничение нито за съсобственика, нито за преживелия съпруг при извършване на актове на разпореждане от тяхна страна с притежаваните от тях права на собственост на лично основание. И при такава съсобственост обаче актът на разпореждане на сънаследника със сънаследствения му дял от съсобствената вещ в полза на лице-ненаследник е относително недействителен на основание чл.76 от ЗН спрямо останалите наследници на първоначалния съсобственик на имота. В този смисъл е и приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 72 от 09.04.1986 г. по гр.д.№ 36 от 1986 г., което настоящият състав на ВКС приема за правилно. Ето защо и в настоящия случай, при който с нотариален акт № 4 от 27.03.2009 г. сънаследникът Я. К. Д. /един от наследниците на К. Я. Д., който в съсобственост с Д. Я. Д. е придобил процесите имоти по силата на решение на административен съд за обезщетяване по реда на чл.2, ал.5 от З./ се е разпоредил в полза на трето на съсобствеността лице /а именно в полза на Г. С. Х./ със сънаследствения си дял от процесните съсобствени имоти, съдът е следвало да приеме, че това разпореждане е относително недействително на основание чл.76 от ЗН спрямо останалите наследници на починалия съсобственик К. Я. Д.. Във връзка с възражението на ответниците, че чл.76 от ЗН не бил приложим в случая, тъй като се касаело за имоти, придобити на основание наследяване и преустройство, следва да се отбележи, че разделянето, отделянето и всякакви други преустройства на даден недвижим имот не са придобивни основания за право на собственост, а административни действия, които променят само устройствения статут на имотите, но не и собствеността върху тях: при разделянето на един обект на два и повече обекта, собственик на новообразуваните обекти остана собственикът на първоначално съществуващия обект; при обединяването на два обекта в един- собствеността върху първоначално съществуващи обект се трансформира в съсобственост върху съответна на площта на този обект част от новообразувания обект, а вътрешните преустройства в един обект не се отразяват на собствеността на този обект. В конкретния случай, действително от доказателствата по делото се установява, че през 2000 г. е било извършено законно преустройство, при което магазинът с площ от 63,25 кв.м. е бил разделен на два обекта с площ от по 31,62 кв.м., като първият обект е обособен като имот с идентификатор 87374.538.148.1.13, а вторият обект е бил обединен с част от апартамент, намиращ се на същия етаж в сградата и е обособен като имот с идентификатор 87374.538.148.1.12 по кадастралната карта на [населено място] от 2005 г., но както бе изложено по-горе това преустройство не е основание за придобиване на право на собственост. Неоснователно е и възражението на ответниците, че искът с правно основание чл.76 от ЗН е недопустим, тъй като такъв иск може да се предяви само съединен с иск за делба или за собственост на имота, но не и самостоятелно или съединен с иск по чл.33, ал.2 от ЗС. Този процесуалноправен въпрос е решен по настоящото дело с влязлото в сила определение № 210 от 21.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 134 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по частна жалба срещу определение на въззивния съд, с което е било потвърдено прекратяването на настоящото дело по иска с правно основание чл.76 от ЗН поради недопустимост на съединяването му с иск по чл.33, ал.2 от ЗС. Настоящият състав на ВКС приема за напълно правилно изложеното в мотивите на горепосоченото определение на ВКС, че приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС не изключва възможността за съединяване за разглеждане в едно производство на иск с правно основание чл.76 от ЗН за прогласяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка със сънаследствен дял от един имот и на иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на прехвърлен на трето на съсобствеността лице друг дял от същия имот. Неоснователно е и възражението, че исковете с правно основание чл.76 от ЗН и чл.33, ал.2 от ЗС са недопустими, тъй като в исковата молба процесните имоти не били достатъчно индивидуализирани. В исковата молба имотите са достатъчно ясно и пълно индивидуализирани: така както са описани в нотариалния акт за дарение № 4 от 27.03.2009 г. и в нотариалния акт за продажба № 30 от 18.03.2011 г.и както са били заснети в кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-39 от 30.08.2005 г., изменена със заповед № КД-14-28-446 от 29.10.2009 г. на началника на С.-Я.. Предприетото в хода на административното производство по реституция и обезщетяване по реда на чл.2, ал.5, изр.2 от З. разделяне на магазина с площ от 63,25 кв.м. на два имота и последващото обединяване на единия от тях с част от намиращ се на същия етаж от сградата апартамент в нов имот не води до неяснота и нередовност на исковата молба, поради което и постановено за тези имоти съдебно решение не е недопустимо. Правилно е само приетото от въззивния съд, че в конкретния случай без значение за основателността на претенцията по чл.76 от ЗН е дали процесните имоти са единствени имоти в наследството на починалия съсобственик К. Я. Д.. Действително, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС г.о., ако наследството се изчерпва само с една вещ, то прехвърлянето на наследствения дял на единия сънаследник на трето на съсобствеността лице би представлявало продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД, поради което тази разпоредителна сделка би била напълно действителна и по отношение на останалите сънаследници, тоест искът по чл.76 от ЗН в този случай би бил неоснователен. Това е така обаче само в случаите, в които разпоредителната сделка е възмездна. Когато се касае за дарение, какъвто е и настоящия случай /сделката от 27.03.2009 г., която част от наследниците на К. Я. Д. искат да бъде призната за относително недействителна спрямо тях на основание чл.76 от ЗН, е дарение, а не продажба/, тази разпоредителна сделка не би могла да се характеризира като продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД. В този случай, дори и ако с имота- предмет на дарението се изчерпва цялото наследство, не е налице изключението, предвидено в ТР № 72 от 1985 на ОСГК на ВС и в т.1 от ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 696 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. Поради всичко гореизложено решението на Ямболския окръжен съд в обжалваната част е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяната му по аргумент за противното от чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на ново съдопроизводствено действие: назначаване и приемане на съдебно-техническа експертиза със задача, след като вещото лице провери материалите по адм.д.№ 486 от 1998 г. на Ямболския окръжен съд, приложената по делото преписка за преустройство на магазина и схемите по кадастралната карта на [населено място], да даде заключение с каква площ и местоположение е бил даденият в обезщетение на К. Я. Д. и Д. Я. Д. по реда на чл.2, ал.5, изр.2 от З. магазин към момента на влизане в сила на решението на ВАС за обезщетяване, било ли е извършено преустройство на този магазин /разделяне на два и повече обекта или обединяване с друг обект/ и ако е извършено- какво и кои обекти по одобрената през 2005 г. кадастрална карта на [населено място] представлява даденият в обезщетение магазин към момента на сделките, обективирани в нотариален акт № 4 от 27.03.2009 г. и нотариален акт № 30 от 18.03.2011 г., към момента на завеждане на исковата молба и към настоящия момент. Горното е необходимо с оглед безспорното установяване на идентичността на имотите, предмет на договора за дарение от 27.03.2009 г. и договора за продажба от 18.03.2011 г. с част от дадения в обезщетение на К. Я. Д. и Д. Я. Д. по реда на чл.2, ал.5, изр.2 от З. магазин. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 119 от 16.07.2013 г. по в.гр.д.№ 237 от 2013 г. на Ямболския окръжен съд, гражданска колегия В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 204 от 28.03.2013 г. по гр.д.№ 1399 от 2011 г. на Ямболския районен съд, гражданска колегия за отхвърляне на предявените от М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. иск с правно основание чл.76 от Закона за наследството за обявяване относителната недействителност на договор, обективиран в нотариален акт № 4 от 27.03.2009 г., с който Я. К. Д. е дарил на Г. С. Х. 1/6 ид.ч. от описани в този нотариален акт имоти и иск с правно основание чл.33, ал.2 от Закона за собствеността за изкупуване на продадената с нотариален акт № 30 от 18.03.2011 г. от [фирма] на Г. С. Х. 1/3 ид.ч. от същите имоти. ВРЪЩА делото В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Ямболския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.