6 Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр. София, 25.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: К. Н. А. Б. при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2774 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗМТА за отмяна на решение от 10.07.2018г. по арбитражно дело № 7/2018г. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд. Ищецът „Иберо Балкан Транс“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. Й. поддържа становище, че арбитражното решение е постановено при липса на валидно сключена арбитражна клауза. Твърди, че арбитражната клауза, съдържаща се в чл. 17.7 от договор за финансов лизинг № 103/25.11.2016г., както и в т. 2 от сключеното към договора за финансов лизинг споразумение е недействителна /нищожна/ по следните съображения: В посочените клаузи страните са предвидили, че възникнали спорове ще се решават от Арбитражен съд, посочен от лизингодателя, т. е. предвидили са арбитраж, чрез арбитражно учреждение – арбитражен съд, без обаче изрично да са възложили споровете на определена арбитражна институция, нито са налице белези, по които арбитражният орган би могъл да се индивидуализира. В клаузата не е уточнено кой арбитражен съд с оглед наименование, седалище и други индивидуализиращи белези, е компетентен да разглежда споровете между страните, липсва изразено съгласие на страните за арбитриране на спора именно от Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд. Ищецът моли арбитражното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът „Ес Джи Финанс” ООД, [населено място] чрез управителя Л. П. Д. оспорва предявения иск и поддържа становище, че между страните е сключена валидна арбитражна клауза. Излага доводи, че в раздел X., чл. 17.7 от договора за финансов лизинг и изричното споразумения към него е предвидена процедура за определяне на арбитражния състав по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗМТА, като арбитражната клауза е ясно и недвусмислено формулирана. Според ответника действителната воля на страните е при възникване на спор същият да бъде отнесен пред арбитражен съд, посочен от лизингодателя, като начинът на определяне на компетентния арбитраж е ясен – по воля на лизингодателя. Поддържа, че позоваването от страна на лизингополучателя на неопределяемост на арбитражната институция съставлява опит за злоупотреба с право поради пропускане на всички правни възможности, които е имал, да поиска своевременно и по договорения между страните ред да упражни правото си да изкупи процесния автомобил, като такова искане не е отправено от лице с надлежна представителна власт и след арбитражното производство. Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искът по чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение е връчено на ищеца на 11.07.2018г., а исковата молба е подадена по пощата на 11.10.2018г. С решение от 10.07.2018г. по арбитражно дело № 7/2018г. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд настоящият ищец „Иберо Балкан Транс“ ЕООД, [населено място] /ответник в арбитражното производство/ е осъден да предаде на „Ес Джи Финанс” ООД, [населено място] /ищец в арбитражното производство/ владението на лек автомобил марка Ауди АА4 Авант, цвят сив, с държавен рег. [рег.номер на МПС] , рама № WAUZZZ8K89A173809, двигател CGK014203, както и сумата 655,40 лв. – направени разноски по делото. В срока за отговор на исковата молба на „Ес Джи Финанс” ООД, [населено място] ответникът в арбитражното производство /настоящият ищец/ чрез процесуалния си представител адв. Т. Й. е релевирал възражение за некомпетентност на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд и евентуални възражения за неоснователност на предявения иск. С определение от 03.07.2018г. по арбитражното дело Председателят на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд е приел за неоснователно възражението за липса на компетентност, като се е позовал на сключеното между страните споразумение към договор за финансов лизинг № 103/25.11.2016г., представляващо арбитражно споразумение, и на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗМТА – уговорена между страните процедура за определяне на арбитражен съд, а именно по избор на лизингодателя – ищец в арбитражното производство. В арбитражното решение А. съд при Асоциация Български арбитражен съд е обосновал компетентността си с раздел X., чл. 17.7 от процесния договор за финансов лизинг № 103/25.11.2016г. и изричното арбитражно споразумение от 25.11.2016г. към него. В раздел X., чл. 17.7 от договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 103/25.11.2016г. и т. 2 от сключеното към договора за финансов лизинг споразумение страните са уговорили всички спорове, породени от договора за финансов лизинг или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, се възлагат за решаване от Арбитражен съд, посочен от лизингодателя. Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че доводът за отмяна на арбитражното решение поради нищожност на арбитражната клауза поради това, че не е определена арбитражна институция, нито са налице белези, по които арбитражният орган би могъл да се индивидуализира, не е уточнено кой арбитражен съд с оглед наименование, седалище и други индивидуализиращи белези, е компетентен да разглежда споровете между страните, е основателен. Наличието на валидно арбитражно споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща арбитруемост на спора. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА предвижда като основание за отмяна на арбитражното решение случаите, в които арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон. Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. 1 ЗМТА арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Според разпоредбата на чл. 4 ЗМТА арбитражът може да бъде постоянна институция или да бъде образуван за решаване на определен спор. Следователно, за да бъде действителна сключената между страните арбитражна клауза /арбитражно споразумение/, е необходимо страните да постигнат съгласие спорът да бъде разрешен от конкретен арбитраж. Когато страните са предвидили спорът да бъде решен от постоянна арбитражна институция по смисъла на чл. 4, предл. 1 ЗМТА, към минималното необходимо съдържание на арбитражното споразумение спада недвусмисленото обозначаване на предпочетената от страните институция. В клаузите на чл. 17.7 от договора за финансов лизинг № 103/25.11.2016г. и т. 2 от споразумението от 25.11.2016г. към него страните са предвидили, че възникнали спорове ще се решават от Арбитражен съд, без изрично да са възложили споровете на определена арбитражна институция, нито са налице белези, по които арбитражният съд би могъл да се индивидуализира. При наличието на множество функциониращи арбитражни институции /международни и вътрешни арбитражи, местни арбитражи със съдилища в различни градове, арбитражи с различна компетентност/ с различни правилници, относими към формиране на решаващия орган /едноличен или колегиален/, липсата на яснота относно институционния арбитраж, до който всяка от страните има право да отнесе за решаване на правен спор, възникнал въз основа на сключения между тях договор, обуславя извод за недействителност на арбитражното споразумение. В посочения смисъл е константната практиката на ВКС - решение № 63/25.05.2015г. по т. д. № 3740/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 42/13.03.2019г. по т. д. № 2743/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Необходимостта страните предварително да са посочили предпочитаната от тях постоянна арбитражна институция произтича и от обстоятелството, че всяка от страните по материалното правоотношение има право да сезира съответния арбитражен съд, който да реши евентуално възникналия правен спор. Поради това, както лизингодателят, така и лизингополучателят следва да знаят пред кой арбитражен съд могат да отнесат съответния правен спор за разрешаване. Предоставеното определяне на Арбитражен съд само на едната от страните по договора – лизингодателя, без индивидуализация на арбитражния орган или критерии за определянето му представлява нарушение на разпоредбата на чл. 4 ЗМТА относно формиране на арбитражния съд. Следователно арбитражната клауза е недействителна съгласно чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, поради което арбитражното решение подлежи на отмяна. Не са налице и предпоставките по чл. 7, ал. 3 ЗМТА, за да се приеме, че между страните е постигната арбитражно споразумение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗМТА, смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража. За да бъде приложена презумпцията по чл. 7, ал. 3, пр. 2 ЗМТА, е необходимо активно поведение от страна на ответника, свързано с разглеждането на спора по същество, каквото би могло да бъде явяването му в арбитражното заседание, изразяването на становище, ангажирането на доказателства, предявяването на насрещен иск или възражение за прихващане и др., т. е. конклудентни действия, които сочат недвусмислено на съгласието му спорът да бъде разгледан от сезирания арбитражен съд. Ако ответникът по арбитражното производство е оспорил компетентността на арбитражният съд и е изложил и евентуални възражения за неоснователност на иска, не може да се приеме, че е учредена от ответника компетентност на арбитражния съд да разгледа предявения пред него иск по смисъла на цитираната законова разпоредба, тъй като не е налице недвусмислено съгласие спорът да бъде разгледан от съответния арбитражен орган. В настоящия случай ответникът в арбитражното производство /настоящият ищец/ в срока за отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител адв. Т. Й. е релевирал възражение за некомпетентност на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд. Обстоятелството, че в отговора е изразено и становище по отношение неоснователността на иска и са направени доказателствени искания, не обуславя извод за наличие на арбитражно споразумение, респективно учредяване на арбитражна компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, тъй като главното възражение е за липса на компетентност на съответния арбитражен съд. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение приема, че постановеното от Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд решение подлежи на отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство в размер общо 2 224 лв., от която сума 724 лв. представляват държавна такса, а 1 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА арбитражно решение от 10.07.2018г. по арбитражно дело № 7/2018г. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд. ОСЪЖДА „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 да заплати на „Иберо Балкан Транс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], ТЦ С., ет. 2, магазин 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 224 лв. /две хиляди двеста двадесет и четири лева/, представляваща направени по делото разноски за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.