3 Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 24 февруари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 8 по описа за 2015 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искания на осъдените Б. Б. Б., Г. А. Г. и А. Г. Г. за възобновяване на внохд № 109/14 г. по описа на Окръжен съд-гр.Видин. Пред ВКС молителите, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на исканията. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 352/13 г. Районният съд-гр.Видин, за деяние, извършено на 06.08.2012 г., осъдил тримата молители на основание чл.129, ал.2, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 НК на по 1 година лишаване от свобода условно за срокове от по 3 години. Г. Г. е осъден и на основание чл.339, ал.1 и чл.54 НК на 2 години лишаване от свобода условно за срок от 3 години, като по реда на чл.23, ал.1 НК му е определено едно общо наказание, най-тежкото измежду посочените, а именно 2 години лишаване от свобода условно за срок от 3 години. Със същата присъда е ангажирана отговорността на тримата подсъдими по чл.45 ЗЗД, като са осъдени солидарно да заплатят на В. Ц. Б. обезщетения: за имуществени вреди в размер на 384 лева и за неимуществени вреди – 6 000 лева. На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отнел в полза на държавата веществени доказателства по делото, подробно описани в диспозитива на присъдата, а друга част от тях – върнал на Г. Г.. С решение № 89 от 10.07.2014 г. по внохд № 109/14 г. Окръжният съд-гр.Видин потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Исканията са допустими, а разгледани по същество – неоснователни. Осъденият Б. претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по възведеното обвинение. В искането са изложени данни само в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Исканията на осъдените Г.Г. и А.Г. са идентични по съдържание. Макар да са заявени всички основания по чл.348, ал.1 НПК, са посочени данни само в подкрепа на това по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Претендира се оправдаване по обвиненията или връщане на делото за ново разглеждане. По искането на осъдения Б. Б.: Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство пренебрегват характера на последното, ясно очертан в чл.7 НПК. Не се установяват нарушения на изискванията на чл.170 и чл.171, ал.4 НПК. Показанията на пострадалия Б., депозирани на досъдебното производство, приложени надлежно по реда на чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.2 НПК, както и тези, депозирани от него при съдебното разглеждане на делото убедително указват на липсата на вътрешно противоречие. Не се установяват причини за невъзприемането им и при съвместната оценка с останалите, събрани по делото доказателства. Не намира опора в данните по делото и възражението, че осъдителния съдебен акт се основава само на показанията на пострадалия. Съображенията на въззивния съд, намерили място в мотивите на решението – л.50 и сл.., с които идентично възражение на осъдения е отхвърлено като неоснователно, се игнорират от молителя. Същите съображения се характеризират с детайлност и доказателствена обвързаност, срещу които обаче не се сочат конкретни доводи, респ. данни. Декларираното несъгласие с оценъчната дейност на съда по същество не може да предизвика служебна проверка от страна на касационната инстанция. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, свързано с травматичните увреждания, обективирани при прегледа на пострадалия. При липсата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, в рамките на фактите, приети за установени от ВОС, законът правилно е приложен. Наложеното на молителя наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Липсват основания за намеса в тази посока. По исканията на осъдените Г. Г. и А. Г.: Идентичността на съдържащите се в тях съображения, обуславя съвместното им разглеждане. Нещо повече в искането на осъдения Г. Г. не е оспорено осъждането му за престъпление по чл.339 НК, което стеснява съответно пределите на настоящата проверка. Възраженията за недоказаност на обвинението и неправилна оценка на показанията на пострадалия Б. са неоснователни и няма как да получат отговор, различен от дадения по-горе. Като е установил, че в рамките на фактическите положения, приети за установени, се съдържат признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл.129, във връзка с чл.20, ал.2 НК, съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на двамата молители. Наложените им наказания са справедливи тъй като са съответни на всички обстоятелства по чл.348, ал.5, т.1 НПК и не се установяват причини за намаляването им. Водим от горното и на основание чл.424 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Б. Б. Б., Г. А. Г. и А. Г. Г. за възобновяване на внохд № 109/14 г. на Окръжния съд-гр.Видин. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: