Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. София, 04.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова
ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева
Петя Шишкова
при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КД № 185/18 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.2 от НПК по повод на постъпили касационни жалби от подсъдимите К. Г. Т. и Й. Г. Б. срещу присъда № 5506/03.11.2017г., постановена по ВНОХД № 58/2017г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда, признати са за виновни в осъществено на 15.08.2013г. в [населено място] престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК по отношение на Р. Р. К., на 17г., и всеки един от тях е осъден на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ режим. По отношение на Б. на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено му с присъда по НОХД № 734/09г. на Разложкия районен съд.
С касационната жалба от името на подсъдимия Т. се иска отмяна на присъдата и оправдаването му, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви по отношение на елементи от състава на престъплението, допуснати неясноти и противоречия в съдебния акт, едностранчиво и превратно тълкуване на доказателствата, игнориране на част от свидетелските показания и протоколите за оглед и следствен експеримент. Заявена е и явна несправедливост на наказанието, без да са изложени аргументи или да е поискано намаляването му.
Защитникът на подсъдимия Б. твърди наличие на касационните основания по чл.348, ал.1 т.2 и 3 от НПК. Изтъква, че в диспозитива на присъдата липсва словесно описание на блудствените действия. Счита, че съществува противоречие между отделните части на атакувания съдебен акт. Намира, че не са обсъдени надлежно всички свидетелски показания. Иска оправдаване за подзащитния си, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане или определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1 от НК.
В съдебно заседание защитникът на Т. поддържа изложените в жалбата доводи. Предлага делото да бъде върнато за провеждане на допълнително съдебно следствие, в хода на което да се изяснят миналите отношения между подсъдимия и пострадалата, за да се установи, че не е употребена принуда.
Защитникът на Б. моли съда да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.
Подсъдимият Т. заявява, че е поддържал интимни отношения с К., а тя го е обвинила, само защото колежката й от съседния обект ги е видяла.
Подсъдимият Б. не се явява в съдебно заседание.
Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила. Намира, че близките отношения с пострадалата не биха могли да оправдаят поведението му, поради което не е необходимо да бъдат изследвани. Допуснатата грешка в присъдата определя като техническа.
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
Жалбите са неоснователни.
Пропускът на въззивния съд в диспозитива на присъдата да посочи какви действия е извършил Б., както и че е употребена принуда, без съмнение представлява процесуално нарушение, но това не е достатъчно, за да се приеме наличие на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Не всяко процесуално нарушение поражда исканите от касатора последици, а само същественото такова. Тъй като оплакването е за нарушение от вида на посочените в чл.348, ал.3, т.1 от НПК, следва да бъде преценено, дали е довело до ограничаване процесуалните права на втория подсъдим. В конкретния случай неизписването на елементи от състава на престъплението не е попречило на Б. да разбере в осъществяването на какво престъпление е признат за виновен и осъден, и в този смисъл не е ограничило процесуалните му права. Освен словесното описание на деянието, то е очертано и чрез цифровата му правна квалификация, която в случая е коректно изписана. Безспорно е, че е осъден като съучастник – съизвършител, на другия подсъдим, за когото в същия диспозитив фигурират надлежно всички елементи от състава. Обвинението е било само за едно престъпление, ясно е, че не е бил оправдан, тъй като оправдателната първоинстанционна присъда е отменена изцяло, а нов оправдателен диспозитив няма. Става въпрос за липса на част от описанието на престъплението, а не на вписване други, различни думи и изрази, които евентуално биха могли да заблудят страните, че съдът служебно е изменил обвинението. Правните изводи в мотивите към присъдата също са изцяло насочени към обвинението, по което е бил признат за виновен и се е защитавал, а съдебният акт представлява единство от диспозитив и мотиви. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че за подсъдимия Б. не би могло да възникне съмнение по въпроса в извършването на какво престъпление е признат за виновен, поради което и не е бил ограничен във възможността да обжалва адекватно присъдата. Пропускът е технически и не би могъл да доведе до отмяна на въззивния съдебен акт.
Не представлява съществено процесуално нарушение и допуснатото разминаване във формулировката на съставомерната цел. Тя фигурира на различни места в атакувания акт като цел за възбуждане или удовлетворяване на полово желание, за възбуждане и удовлетворяване, само за възбуждане или само за удовлетворяване. Доколкото човешката физиология не позволява удовлетворение на половото желание без преди това то да е било възбудено, следва да се приеме, че не става въпрос за две различни, отделни, самостоятелни цели, а законодателят е употребил съюза „или“, за да очертае като съставомерни всички действия с такава насоченост, независимо извършителят в какво състояние е желаел да доведе себе си, пострадалия или трето лице. Не трябва да се забравя, че престъплението е на формално извършване, т.е. не е необходимо реално да е достигната полова възбуда или удовлетворение. Същественото е, че от съдържанието на съдебния акт се разбира достатъчно ясно, че съдът приема за установено, че поведението на подсъдимите е подчинено именно на специалната цел.
Настоящият съдебен състав не споделя становището, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата и делото следва да се върне за ново разглеждане, за да се изясни, че между подсъдимия Т. и пострадалата К. е съществувала интимна връзка, че тя доброволно е влязла с него в тоалетната, но появата на св.М. я е притеснила и затова се е развикала и оплакала. Преди всичко, следва да се изтъкне, че по своята същност този аргумент представлява ново доказателствено искане, каквото е недопустимо пред касационната инстанция. Обстоятелството, чието установяване се иска, би трябвало да е известно на Т. още в началото на наказателното производство, и възможността му да се позове на него не е била ограничавана. Изтъкването му за пръв път едва след приключване на делото пред съдилищата по фактите, представлява опит за злоупотреба с процесуални права. Двете инстанции не могат да бъдат упрекнати в неглижиране на контекста, в който са се развили инкриминираните събития. Разпитани са множество свидетели, редовни посетители на кафенето, част от които са били в близки отношения с подсъдимия. На всички тях К. е била известна само като сервитьорка и барманка, но не и като приятелка на Т.. Освен че е направено несвоевременно, искането за установяване на минали сексуални отношения е неотносимо към предмета на доказване по делото, тъй като те не биха изключили съставомерността на деянието. Установено е, че блудствените действия са осъществени по насилствен начин, което ги прави престъпни и между лица, намиращи се в близки интимни отношения. В допълнение следва да се отбележи и обстоятелството, че изградената за пръв път пред ВКС защитна теза на подсъдимия Т., не би могла да оправдае по никакъв начин поведението на подсъдимия Б., с когото са действали задружно и съгласувано, нито да обясни факта, че М. е чула викове за помощ преди да отвори вратата към тоалетната.
Не отговаря на истината заявеното от касаторите игнориране на доказателствен материал. Всички свидетелски показания са обсъдени в мотивите към присъдата, като на стр.6-9 Благоевградският окръжен съд е разяснил кои кредитира и защо. Що се отнася до направения от първоинстанционния съд оглед и следствен експеримент, обстоятелствата, установени посредством използването на тези способи за доказване, по никакъв начин не противоречат на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Прието е за изяснено по безспорен начин, че св.М. е отворила вратата и е подала само главата си в помещението, при което е имала възможност да види вътре подсъдимите в непосредствена близост с пострадалата, последователното излизане на Б. и Т. и необичайния вид на К.. Не съществува никакво противоречие между мотивите на първия и втория съд по отношение на обстоятелството, че вратата не е била отворена изцяло, че свидетелката не е влизала в помещението и не е видяла вдигане на панталони или опипване.
Наложеното с обжалваната присъда наказание не е явно несправедливо. По отношение и на двамата подсъдими то е определено в минимален размер. Налагането на лишаване от свобода за срок, представляващ специалния минимум на санкцията, предполага наличие единствено на смекчаващи обстоятелства, а в конкретния случай не е така. Миналите осъждания на Т. и Б. ги очертават по категоричен начин като извършители с повишена степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието е засилена поради това, че е осъществено в съучастие, и по отношение на непълнолетно лице. На така очертаните отегчаващи обстоятелства е противопоставена сравнително ниската степен на засягане на правно защитения обект, поради което наказанието е индивидуализирано в минималния размер. Липсват основания за допълнително снизхождение, липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, такива не са посочени и в касационните жалби, поради което не се налага именение на присъдата.
С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 5506/03.11.2017г., постановена по ВНОХД № 58/2017г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.