1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 135 гр. София, 16.03. 2012 г. Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдия Илиева ч.гр.д. № 335 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. срещу определение № 104/09.05.2011 г., по ч.гр.д. № 110/2011 г., по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 514/02.03.2011 г., постановено по гр.д. № 2151/2010 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Касаторът се е позовавал като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като е изложил и процесуалноправните въпроси, които са от значение за конкретната хипотеза. Ответникът по частната касационна жалба – [община] не е подал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че липсва правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, тъй като отреченото със сила на пресъдено нещо материално право върху имота няма да защити фактически твърдяното от него материално право, което ще доведе до последващо водене на друг иск за неговата защита. По отношение на иска за отмяна на акта за общинска собственост съдът е приел, че същият може да бъде отменен в производството по чл. 64 ЗОбС, което се провежда след разрешаването на съдебния спор относно собствеността на имота. За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд от една страна е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, а от друга е изложил свои мотиви в смисъл, че уважаването на отрицателния установителен иск няма да рефлектира в правната сфера на ищеца и да защити твърдяното от него право на собственост върху процесния поземлен имот, тъй като не може да го манифестира като собственик на същия. В частната касационна жалба са изложени основанията за допускане до касационно обжалване, а именно произнасяне по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са решавани противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Следва да се посочи, че в част от тези въпроси частният касатор смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, доколкото те на практика представляват твърдения за недопустимост и неправилност на последния. От друга страна, по същество развива оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Настоящият съдебен състав на ВКС, Първо гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Процесуалноправният въпрос, който е от значение за конкретното дело, е за правния интерес, като положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск по чл. 124 ал. 1 ГПК и в частност за правото да се предяви отрицателен установителен иск, каквато е конкретната хипотеза. Постоянната практика на ВКС, както задължителната такава, така и тази, която няма задължителен характер, е, че за правният интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск за собственост (било той положителен или отрицателен) съдът изхожда единствено и само от направените в исковата молба фактически твърдения, като за наличието на предпоставката съдът извършва преценка във всеки отделен случай с оглед конкретните специфики на казуса. Именно по този процесуалноправен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, тъй като той е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. За да се произнесе по основателността на частната касационна жалба настоящият съдебен състав установи следното: Въззивният съд с обжалваното определение е приел, че от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба може да бъде направен извода, че постановяването на положително решение по предявения отрицателен установителен иск за собственост няма да легитимира ищеца автоматически като собственик на спорния имот, което от своя страна ще доведе до провеждането на ново производство за установяване на това право, поради което не е налице правен интерес от провеждането на такъв иск. Определението е частично неправилно. Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на който е наличието на правен интерес от провеждането му. За наличието на такъв интерес съдът изхожда единствено от направените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, а не от твърденията и възраженията на ответника или от действителното правно положение, което може да е коренно различно от изложеното в исковата молба, тъй като те имат отношение единствено към основателността на предявения иск. В конкретната хипотеза ищецът твърди в исковата си молба, че още от 1964 г. владее процесния имот като свой собствен, като за същия ответникът е съставил акт за частна общинска собственост и е отказал издаването на удостоверение, че той не е общинска собственост, във връзка с процедурата по § 26 от ЗИДЗК. Нещо повече, прекратителното определение е постановено от първоинстанционния съд след подаването от страна на ответника на отговора му на исковата молба, в който той изрично оспорва предявения иск и по същество заявява, т.е. твърди наличието на отричаното от ищеца право, което е и най-яркия пример за съществуването на правен интерес от провеждането на предявения иск. От друга страна, в зависимост от преценката на ищеца е обема на търсената от него защита, т.е. дали той ще предяви положителен или отрицателен установителен иск. Налице е правен интерес и в случаите, когато той избере защита с по-ограничен интензитет, каквато е тази по отрицателния установителен иск. Действително, ако ищецът предяви положителен установителен иск той ще получи защита в по-голям обем, тъй като ще бъде признато и неговото право на собственост върху процесния имот и едновременно с това ще бъде отречено правото на собственост на ответника. Това, че ищецът е избрал по-ограничената по обем защита, не прави иска недопустим, тъй като с евентуалното му уважаване ще бъде отречено правото на собственост на ответника и ще се прекрати възникналия правен спор между страните, породен със съставянето на акт за частна общинска собственост за процесния имот. На следващо място, вярно е действително, че установителният иск за собственост (било той положителен или отрицателен) е допустим само, когато с постановеното по него решение ще се постигне целеният резултат и няма да се наложи провеждането на ново производство по друг иск за постигането на същия резултат. Това обаче не означава провеждането на какъвто и да е друг иск, а единствено на осъдителен или конститутивен иск.Провеждането на установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК ще е допустимо, когато след като бъде постановено по него установително решение, няма да е необходимо да се води след това осъдителен иск за собственост. С оглед направените в исковата молба конкретни твърдения, че ищецът осъществява владението върху процесния имот, то уважаването на отрицателния установителен иск ще прекрати наличието на породения правен спор между страните и няма да е необходимо провеждането впоследствие на осъдителен иск за собственост между тях. Освен това, с оглед на изложените твърдения, константната и задължителната съдебна практика (ТР № 178/30.06.86 г., по гр.д. № 150/85 г., на ОСГК на ВКС) приема, че в зависимост от това кой владее спорния имот зависи и това какъв път на защита ще използва ищеца – осъдителния иск по чл. 108 ЗС или установителния по чл. 124, ал. 1 ГПК. С оглед гореизложеното, настоящият състав на ВКС, Първо гражданско отделение, приема, че е налице правен интерес за ищеца от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост по отношение на ответника, поради което постановеното въззивно определение и оставеното с него в сила първоинстанционно такова следва да бъдат отменени в тази им част, а делото върнато на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По отношение на предявеният иск за отмяна на акт за частна общинска собственост № ......... г., настоящият съдебен състав намира, че атакуваното въззивно определение е законосъобразно и правилно. Действително след разрешаването спора за материално право по предявения от ищеца отрицателен установителен иск, при постановяване на положително за ищеца решение, процесният имот, като неправилно актуван като частна общинска собственост, ще следва да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната община, съгласно нормата на чл. 64 ЗОбС. Доколкото това производство се развива след разрешаването на спора за материално право, то и така предявеният от ищеца иск се явява процесуално недопустим. С оглед на това обжалваното определение ще следва да бъде оставено в сила в тази му част. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 104/09.05.2011 г., по ч.гр.д. № 110/2011 г., по описа на Бургаски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 104/09.05.2011 г., по ч.гр.д. № 110/2011 г., по описа на Бургаски апелативен съд и оставеното с него в сила определение № 514/02.03.2011 г., постановено по гр.д. № 2151/2010 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта им, в която производството по предявения от Ц. срещу [община] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът не е собственик на спорния недвижим имот, е прекратено като недопустимо. ПОТВЪРЖДАВА определение № 104/09.05.2011 г., по ч.гр.д. № 110/2011 г., по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 514/02.03.2011 г., постановено по гр.д. № 2151/2010 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта му, в която производството по предявения от Ц. срещу [община] иск за отмяна на акт за частна общинска собственост № 435/15.03.2004 г. е прекратено като недопустимо. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: