2 Р Е Ш Е Н И Е № 686 гр. София, 06.12. 2010 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Р.И. . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 133/2010 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на на [фирма][населено място] срещу решение от 12.05.2009г по гр.дело № 1790/2007г. на Софийски градски съд ,ІІВ състав , с което в частта по иска на основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, както и по иска за заплащане на положен извънреден труд , е отменено решение от 16.03.2007г по гр.д. 15571/2006г на СРС и по същество претенциите са уважени ,както и по касационна жалба на В. М. А. от[населено място] ,същото решение обжалвано в частта , с която съдът е приел възражение за прихващане срещу обезщетението по чл. 225 ал.1 КТ ,за да отхвърли този иск . Касационната жалба на [фирма] съдържа искане за отмяна на решението като постановено при процесуални нарушения , незаконосъобразно и необоснованно по отношение на решаващите изводи ,че макар Б. да не е бил работодател на ищцата ,е пасивно легитимиран .Работодател на ищцата е закритото без правоприемник Р. управление „ Д.” (Р.),чиято дейност е закрита изцяло и е следвало да се приеме за установено основанието по чл. 328 ал.1 т.1 от ГПК Касационна жалба на В. М. А. съдържа оплаква за незаконосъобразно прихващане срещу вземането й за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ . Обжалва се и неприсъждане разлика от 1870 лева трудово възнаграждение до датата на уволнението,претендирана на основание чл. 128 т.2 от КТ ведно с лихвите , в която част въззивният съд е отхвърлил претенцията ,в тази част касационната жалба не е допусната до разглеждане Страните взаимно оспорват постъпилите касационни жалби . С определение №442 от 30.04.2010г на ВКС , ІІІ г.о , на основание чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК до разглеждане са допуснати частично и двете жалби . Върховен касационен съд е приел доводите на касатора [фирма] за противоречиво решаван от съдилищата въпрос по пасвната легитимация на Б. като ответник в трудови спорове , след закриването на регионалните управления „Д.” (Р.) като неперсонифициран работодател ,както и по въпроса за противоречиво преценяваната липса на реално закриване на предприятие по смисъла чл. 328 ал.1 т.1 от КТ , т.е касационната жалба на [фирма] подлежи на разглеждане по същество само в частта по исковете за отмяна на уволението и възстановяване на работа . В една обжалваната от касатора В. М. А. част – по иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ , въззивното решение е допуснато до касационна проверка по поставения от касаторката В. М. А. въпрос , свързан с приложното поле на възражението за прихващане. В останалата част въззивното решение е влязло в сила. По жалбата на на [фирма] , по въпроса , обусловил нейното допускане до разглеждане ,при основанията на чл. 291 от ГПК Върховен касационен съд намира следното : Противоречиви разрешения в практиката на съдилищата на първо място са формирани по въпроса налице ли е за Б. АД приемство в задължения , произничащи от прекратените трудови отношения с работници и служители на бившите регионални управления „Д.”(Р.) като неперсонифициран работодател .Р. са представлявали управленска структура в системата на Б. ,третирани във вътрешните му актове като поделения ,като с решение на Управителния съвет на Б. АД от 07.10.2004г и заповеди, касаещи конкретните регионални Р. ,същите са закрити „като работодател” без да се сочи правоприемник ,заличени (прекратени)са като осигурител в съответните ТП на Н. В решение №809 от 22.06.2006г по гр.д. №2641/2003г на ВКС ІІІг.о гореизложените обстоятелства да довели до прекратяване на производството по трудов спор с Р. поради липса на правоприемник в процесуален смисъл ,докато в решение от 10.11.2008г по гр.д. № 2049/2008г на СГС ІV-в отд ,както и в обжалваното понастоящем решение, въззивните съдилища са приемали да разгледат спора за законосъобразност на произтеклите от прекратителното основание по чл. 328 ал.1 т.1 или т.2 КТ правни последици с уволнените работници и служители на бившите Р. именно срещу ответника Б. АД , като в зависимост от установените по делото обстоятелства са приемали или отхвърляли тезата , че в случая се касае за закриване на предприятие, изцяло или частично . По отношение легитимацията за ответника по трудови спорове в процесуален и материалноправен смисъл ,Върховен касационен съд ІІІг.о намира за правилна практиката , обективирана в тези въззивни решения.Приемството в правата и задълженията по прекратени трудови правоотношения за Б. не е обвързано с акт на приемане или изразена воля в този смисъл от страна на юридическото лице , а изразената в обратен смисъл воля е без правно значение , щом чрез свои управителни органи централата решава и провежда вътрешни реорганизации, водещи до действително или мнимо закриване на структурни единици ,като поделения и други организационно обособени образувания , независимо дали последните са получили правомощие да действат самостоятелно при наемане на работници по смисъла на §1от ДР на КТ . Централата на дружеството е правоприемник на задълженията ,които произтичат от факта на прекратяване на трудовите правоотношения с нейни поделения (икономически или организационно обособени структури) предвид прекратяването на последните , щом този факт е настъпил по волята на нейните управителни органи ,независимо кой е прекият изявител на воля за прекратяване на трудовото правоотношение. Вторият от въпросите , обусловил допускане на касационната жалба на Б. до разглеждане ,е противоречиво преценяваната в решаващата дейност на съдилищата липса, респ. наличие на материалните предпоставки по смисъла чл. 328 ал.1 т.1 или т.2 предл. първо от КТ( в зависимост от изтъкнатото в заповедта за уволнение материално основание), за случая на извършеното от управителното тяло на Б. АД закриване на Р. , съществуващи на територията на страната и последвалите масови уволнения . По този въпрос, с оглед отстраняване на противоречията в практиката и на основание чл. 290 вр. чл. 291 т.1 от ГПК Върховен касационен съд междувременно се произнесе с решение №653 от 25.10.2010г по гр.д. №1854/2009г ,ІІІг.о, където бе посочено ,че закриването на предприятие е различно от случая на вътрешно организационно преустройство ,налагащо вливане, сливане , трансформиране , промяна в наименованието на негови отделни звена . В тези случаи дейността продължава да се осъществява , макар под други организационни форми и това обстоятелство следва да бъде решаващо съобразявано. Предвид особеностите на настоящия случай, при който съгласно заповед от 30.01.2006г е закрито Р.[населено място] и на това изтъкнато основание,предвид чл. 328 ал.1 т.1 от КТ, са последвали масови уволнения , правилно е съдилищата да формират изводите си за законосъобразност, като изследват действително ли е налице закриване на предприятие във функционално отношение. От решаващо значение в тази насока са обстоятелствата дали след закриването на съответното Р. „като работодател” , Б. е преустановила управлението си върху далекосъобщителни услуги , предоставяни от Компанията ; преустановен ли е процеса на самото им предоставяне като същинска нейна дейност на територията на бившето Р. като поделение. Промените в далекосъобщителните технологии могат да имат отношение към обема и естеството на работа, структурните и организационни промени имат отношение към управлението на процесите , но проявата и двата фактора не е достатъчна за положителен извод по основанието на чл. 328 ал.1 т.1 от КТ. Като е съобразил гореизложеното в решаващата си дейност ,Софийски градски съд е постановил правилно решение .Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. чл. 328 ал.1 т.1 от КТ ,същата е работила като техник в Автоматизирана телефонна централа (АТЦ) 24-27гр. София .Телефонните постове от АТЦ 24, 25[населено място] са прехвърлени към новоинсталирана в същата сграда цифрова централа, резултат от модернизацията на далекосъобщителните връзки . С функциите на предишната структура(Р.) е създадена нова (М.-Р.), поела управлението на терииториален принцип, при окрупняване на районите. Продължила е и дейността по предоставяне на телефонни услуги . При тези обстоятелства въззивният съд обосновано е приел , че закриване на предприятие в действителност не е налице и уволнението е незаконно на посоченото от работодателя основание . Ето защо касационната жалба на Б. АД е неоснователна . По касационната жалба на В. М. А. и поставения там въпрос ,свързан с приложното поле на възражението за прихващане ,упражнено от работодателя срещу вземането за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ при платено на ищеца по този иск обезщетение по чл.220 ал.1 или чл.222 ал.1 от КТ,Върховен касационен съд дава следния отговор : Основание за компенсация с обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ в трудовия спор по възражение на работодателя безусловно ще е налице и с това обезщетение , което последният е изплатил на уволнения работник или служител в изпълнение на задълженията си по колективен трудов договор , ако от съдържанието на същия може да се направи извод , че основанието му съответства на предвиденото в чл. 222 ал.1 от КТ или в чл. чл.220 ал.1 от КТ право на обезщетение . Като съобразено с гореизложеното , въззивното решение е правилно и законосъобразно.Прихванатото по възражение на ответника обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ до установения му размер от 2971,08 лева се основава на материално законосъобразна компенсация, тъй като е съобразено полученото от ищцата обезщетение по силата на чл. 51 ал.1 от действащия „К. трудов договор в Б.”, същото изрично предвидено като обезщетение по смисъла на чл. 222 ал.1 от КТ , но в увеличен в зависимост от трудовия стаж размер за случаи на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал.1 т.1 от КТ включително. Останалите оплаквания в касационната жалба нямат отношение към предмета на произнасяне на въззивния съд , както е очертан при допускане на жалбата до разглеждане срещу решението само в една негова част ,по иска с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ .По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.05.2009г по гр.дело № 1790/2007г. на Софийски градски съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: