O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 27.04.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3447 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. № 40717/ 26.03.2019 год. на Х. Б. М. от [населено място], трето лице помагач по делото , заявена чрез процесуалния му представител адв. Л. П. – САК срещу въззивно Решение № 1387 от 26.02.2019 година, постановено по В. гр.д. № 16067/ 2017 год. на –Софийския градски съд в производство по иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо поради невалидно потвърждаване на процесуалната легитимация на лицето, подало въззивна жалба ( Столична Община / респ. неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради необоснованост , основания за отмяна на обжалваното въззивно решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила са в насока на незаконосъобразно проведения от въззивната инстанция косвен съдебен контрол на решението за земеделска реституция , въпреки , че Столична Община не противопоставя собствени конкуриращи права и в този смисъл няма право на това възражения , така е допуснато несъблюдаване на разясненията по ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС ,няма право на оспорване правата на реституираните собственици.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите : „Възможно ли е потвърждаването на едно процесуално действие като подаване на въззивна жалба от страната в процеса , извършено от неин процесуален представител- юрисконсулт , без категорични данни , че е притежавал това качество към момента на потвърждението и това прави ли въззивната жалба редовен документ за надлежно сезиране на въззивния съд ? “
Искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпроса „Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ , влезли в законна сила , при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот , преди образуването на ТКЗС ?“ произнесен в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 111/ 21.06.2017 год. по гр.д. № 3709/2016 год. на ВКС, 1 Г.О.; Решение № 237/16.01.2014 год. по гр.д. № 5/2013 год.ВКС, 1.г.о. , както и на задължителните разяснение на ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС.
С втора , самостоятелна касационна жалба вх. № 51322 /15.04.2019 год. , заявена от Г. Н. Г. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.Е. Д. – САК се иска отмяна на въззивно Решение № 1387 от 26.02.2019 година по гр.В. д. № 16067/2017 година на СГС- IV, Б въззивен състав , по отхвърления иск за собственост на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност, като постановено в противоречие със закона , при нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.Основен мотив на решаващия съд е този, че на базата на доказателствата по делото не е установено правопримеството на ищеца Г. Н. Г. от наследника на Е. Н. М., като лицето внесло процесния имот в ТКЗС, за задължението на ищеца да доказва този факт , при възражението на ответника Столична община , че тя е била собственик на имота към момента на колективизацията, при несъблюдаване на практиката на ВКС в тази насока- Решение № 237 от 16.01.2014 год. по гр.д. № 5/2013 год. ВКС, 1 г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос : „ за допустимостта лице –страна в производство по спор за собственост за възстановен земеделски имот ( в т.ч. и общината ) , възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ? “ произнесен в противоречие със задължителните разяснения по ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС, както и на посоченото Решение № 237 от 16.01.2014 год. по гр.д. № 5/2013 год. ВКС, 1 г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и в приложното поле по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса : „ възможно ли е да се приеме , че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект , по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост , отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти “ с довод , че е налице необходимост от произнасяне за правилното приложение на закона .
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 , предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Навеждат се доводи , които отново касаят изводите на въззивния съд за допустимостта конкретната хипотеза да се проведе косвен контрол за законосъобразност на реституционния акт.
В качеството на ответник по касация по подадените две касационни жалби , Столична община оспорва наведените доводи както за допускане на касационното обжалване , така и за отмяна на обжалваното въззивно решение. Прилага съдебна практика в подкрепа на релевираните възражения .
Касаторът , трето лице помагач Х. Б. М. като ответник по касация се присъединява към доводи и посочените основания за допускане на касационното обжалване и основания за отмяна на касатора Г. Н. Г. .
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените доводи и възражения на страните , и като съобрази ограниченията за касационно обжалване на чл. 280, ал.3 ГПК, намира :
Касационните жалби са подадени в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по иск за собственост , поради което същите се явяват процесуално допустими.
След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване настоящият състав на касационния съд намира , че са налице визираните в закона- чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и чл. 280, ал.1 т.3 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване по двете касационни жалби .
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 183131/31.07.2017 год. по гр.д. № 49648/2013 год.на Софийския районен съд по уважения установителен иск за собственост и е постановил ново решение, с което е отхвърлил предявения от Г. Н. Г. иск, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, срещу Столична Община положителен установителен иск за признаване за установено , че Г. Н. Г. е собственик на недвижим имот : пасище, мера , с площ 1 .786 дка, обозначена имот пл. № * находящ се в местността „Х.„, съставляващ част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], С. одобрени със Заповед № РД- 18-51/03.11.2011 година, целия с площ от 3036 кв.м., легитимиращ се с Договор за продажба по НА № 186/2011 година.
По касационната жалба на Х. Б. М. от [населено място],участвал като трето лице помагач на ищеца по делото
Изведеният с изложението правен въпрос относно „Възможността за потвърждаване на едно процесуално действие като подаване на въззивна жалба от страната в процеса , извършено от неин процесуален представител- юрисконсулт , без категорични данни , че е притежавал това качество към момента на потвърждението и това прави ли въззивната жалба редовен документ за надлежно сезиране на въззивния съд ? “ е въпрос , свързан с надлежното упражняване правото на въззивна жалба и процесуалната допустимост на постановения съдебен акт. Доколкото в самия въпрос е заложен като елемент „потвърждаването “ на процесуалните действия , извършени без процесуална власт, то въпросът за процесуалната допустимост на съдебното решение не може да се дискутира в друга насока, освен като постановяване на валидно решение, при спазване на изискванията на закона , макар и при едно последващо на момента на иницииране на въззивно производство , за надлежно сезиране на контролната инстанция, потвърждаване от страната на извършените до момента процесуални действия.
Въпросът „Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ , влезли в законна сила , при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот , преди образуването на ТКЗС ?“ се явява обуславящ изхода на спора за собственост , предмет на делото, и предвид насоката в която е разрешен от въззивния съд , налага извод за противоречие с посочената съдебна практика на ВКС- а именно Решение № 237 и отчасти на задължителните разяснения по ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС , поради което е и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ в размер на 2% от цената на иска , чиито размер в случая е 85 лв. /осемдесет и пет лв./ Тази държавна такса следва да се внесе по сметка на ВКС е седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване.
По касационната жалба на Г. Н. Г. , ищец по делото
С изложението на касатора се изведени въпросите: „ За допустимостта лице – страна в производство по спор за собственост на възстановен земеделски имот ( в т.ч. и общината ) , възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ ? “ и : „ за възможността да се приеме , че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект , по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост , отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти “. Като намира и двата въпроса за обусловили изхода на правния спор за собственост на земеделска земя , възстановена по реда и на основание ЗСПЗЗ , и като приема , че първият от тях е произнесен в противоречие с цитираната съдебна практика - задължителните разяснения по ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС, както и на посоченото Решение № 237 , а липсата на съдебна практика по поставения втория въпрос обуславя необходимостта от произнасяне от страна на касационния съд за правилното приложение на закона , приема , че и по тази касационна жалба обжалването пред касационния съд следва да се допусне съответно на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Горните изводи не налагат необходимостта , касационният съд да разгледа искането за допускане на обжалването на основание чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност .
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ в размер на 2% от цената на иска , чиито размер в случая е 85 лв. /осемдесет и пет лв./ Тази държавна такса следва да се внесе по сметка на ВКС е седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И ;
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 40717/26.03.2019 год. на Х. Б. М. от [населено място], трето лице помагач по делото , заявена чрез процесуалния му представител адв. Л. П. – САК срещу въззивно Решение № 1387 от 26.02.2019 година, постановено по В. гр.д. № 16067/ 2017 год. на –Софийския градски съд в производство за собственост по чл.124, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на касатора Х. Б. М. задължението за внасяне на пропорционална ДТ в размер на сумата 85 лв./осемдесет и пет лв./ по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението касационното обжалване подлежи на прекратяване.
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 51322 /15.04.2019 год. , заявена от Г. Н. Г. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.Е. Д. – САК срещу въззивно Решение № 1387 от 26.02.2019 година по гр.В. д. № 16067/2017 година на СГС- IV, Б въззивен състав , по отхвърления иск за собственост на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на касатора Г. Н. Г. задължението за внасяне на пропорционална ДТ в размер на сумата 85 лв./осемдесет и пет лв./ по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението касационното обжалване подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за…………….. …. 2020 год., 9 часа , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК- чрез публикация в ДВ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО с дадените указания за заплащане на дължимата от касаторите пропорционална държавна такса да се съобщи на същите като им се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ;
ЧЛЕНОВЕ : |