Р Е Ш Е Н И Е № 371 София, 23 октомври 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1131/2014 година. Производството е образуване по искане на осъдения Р. Л. И. за възобновяване на нохд № 353/2014год. и отмяна на постановеното по него определение № 49 от 29.04.2014год. по описа на РС-Търговище. Искането е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като се излагат доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, довели до явна несправедливост на наложеното наказание. Осъденият редовно призован от домашния адрес по реда на чл. 180, ал. 2 НПК не се явява и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно, тъй като не са налице релевираните в него основания за отмяна на постановеното определение по реда на възобновяването на наказателни дела. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение,като съобрази становищата на страните намира искането на осъдения за възобновяване на производството по делото за допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. Производството пред Търговищкия районен съд е преминало по реда на гл. ХХІХ от НПК, по внесено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между прокурор от РП-Търговище и редовно упълномощения защитник на осъдения-адв. И.Г.. Страните се споразумели наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК да се определи при условията на чл.55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК в пробация, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК-задължителна регистрация по настоящ адрес в [населено място], за срок от една година и шест месеца, с изпълнение чрез явяване и подписване пред пробационен служител, с периодичност на срещите три пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК-задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок, като на основание чл. 343г от НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца, от което се приспадне времето, през което И. е бил лишен от това право по административен ред, както и приспадне от наказанието „пробация” времето, през което той е бил задържан за 24часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в съотношение -един ден задържане за три дни пробация. В съдебното заседание проведено на 29.04.2014год., след даване ход на делото, съдът на основание чл. 382, ал. 5 от НПК предложил промяна на споразумението, като наказанието на Р. Л. И. се увеличи от една година и шест месеца на две години пробация, а размерът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС-от девет месеца на една година. Предложението било обсъдено от прокурора, подсъдимия и защитника му, които изразили съгласие за промяната на размера на наказанието на И. и това било вписано като съдържание в съдебния протокол като окончателното споразумение, подписано от всички страни по делото, с декларация от осъдения, че е запознат с условията на споразумението, съгласен е с тях и се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. На основание чл. 382, ал. 7 от НПК съдът одобрил с определение споразумението, което има последиците на влязла в сила присъда. Доводите, че съдията, одобрил споразумението е заплашил осъдения, че ако не се съгласи с предложените промени в споразумението „ще лежи няколко месеца в затвора” и това е мотивирало последния да действа против волята си, не подкрепя никое от основанията за възобновяване на наказателното дело. Твърденията, че по този начин И. е бил манипулиран и измамен в тази диференцирана процедура, сочат за деяние, което настоящият съдебен състав няма правомощия да разследва, за да приеме, че с постановения съдебен акт е нарушено или ограничено правото на И. на справедлив и прозрачен наказателен процес. От материалите по делото е видно, че съдът е спазил процедурата по гл. ХХІХ НПК и нарушения на процесуалните норми не е допуснато, поради което и оплакването за явна несправедливост е неоснователно, с оглед спецификата на производството при индивидуализирането му. По изложените съображения касационният състав намира постановеното определение по нохд № 353/2014год. на РС-Търговище за правилно и законосъобразно, а искането за възобновяване-изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК, във вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Л. И. за възобновяване на нохд № 353/2014год. и отмяна на постановеното по него определение № 49 от 29.04.2014год. по описа на РС-Търговище. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: