Р Е Ш Е Н И Е №31 София, 01.03.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1532 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. С. чрез пълномощника му адвокат В. Б. против решение № 171 от 20.01.2017 г., постановено по гр.д. № 461 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-Б. в частта, с която е потвърдено решение № 312 от 27.07.2016 г. по гр.д. № 1822/2015 г. на Окръжен съд-Бургас за уважаване на предявения от Н. В. С. против Д. Ж. С. ревандикационен иск по отношение на 550/988 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.823.446, ведно с построените в него сграда с идентификатор 07079.823.446.1 със застроена площ 38 кв.м. с предназначение: хангар, депо, гараж и еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 07079.823.446.2. Н. В. С. чрез пълномощника си адвокат А. Т. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 435 от 30.10.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: има ли правно значение при довод за нищожност на договор за покупко-продажба поради липса на основание или привидност, факта, че плащането на покупната цена е извършено във време и по начин, различен от описания в нотариалния акт или не е извършено изобщо. Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който Н. С. е основала претендираното право на собственост на твърденията, че сключеният между баща й В. Д. С. и ответника Д. Ж. С. договор за покупко-продажба по нотариален акт № 100, том II, рег. № 5427, н.д. № 250 от 14.10.2013 г. на нотариус рег. № 255 е нищожен поради липса на основание, респективно като симулативен /целта му е била не да се получи покупната цена, а да бъде лишена ищцата от наследство, продажната цена не е била заплатена – преведената в дена на сключване на договора сума е била върната от продавача на купувача, а и уговорената цена е значително по-ниска от действителната цена на имота/, поради което е придобила собствеността по наследяване. В отговора на исковата молба Д. С. е оспорил иска с твърдения, че действителната воля е тази обективирана при сключване на нотариалния акт, цената отчита, че продавачът е запазил вещно право на ползване върху имота и купувачът не може да го ползва, изцяло е платена действително уговорената цена от 57 000 лв. – частично в брой и частично чрез банков превод за 35 000 лв. в деня на сключване на договора, а дарението на тази сума на същата дата от продавача на купувача е отделна правна сделка, която не касае оспорената сделка за покупко-продажба. Въззивният съд е приел за установено, че на 14.10.2013 г. прехвърлителят В. С. е открил разплащателна сметка на свое име в [фирма] /сега [фирма]/, по която сметка на същата дата е внесъл 30.00 лв., постъпила е сумата 35 000 лв., преведена от Д. С. с основание на превода „покупка на имот[жк]и сумата 35 000 лв. е преведена от В. С. на Д. С. с основание на превода „дарение на племенник“. Други операции по сметката не са извършвани от титуляра В. С. и понастоящем след направени ежемесечни удръжки от банката за такси, в сметката няма наличност. Показанията на свидетелите на ищцовата страна /нейна майка и бивша съпруга на продавача и лицето, с което ищцата живее на съпружески начала/ са, че В. С. е прехвърлил с процесния договор дарения от дъщеря му имот на ответника, заради това, че бил обиден на дъщеря си и съжалявал за това прехвърляне. Показанията на свидетелите, посочени от ответната страна, са във връзка със здравословното състояние на прехвърлителя В. С., влошените му отношения с дъщеря му, които го мотивирали да продаде имота /не искал дъщеря му да го продаде/, както и за дадени суми на ответника, за да закупи процесния имот, но без свидетелите да посочват какъв е бил размера на продажната цена на имота и дали прехвърлянето е извършено срещу заплащане на тази цена. Съдът е счел, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че отразените в нотариалния акт от 14.10.2013г. волеизявления на страните, сключили договора за покупко-продажба са само формални и не съответстват на действителната им воля. Страните по договора не са желали настъпването на правните последици от тези изявления, а са целели само да създадат привидност на отношенията си по отношение на ищцата като трето лице, а действителните отношения между тях са различни от тези следващи от формалните изявления. Волеизявленията на страните по сделката, които не съответстват на тяхната действителна воля са свързани с посочената в нотариалния акт продажна цена и нейното заплащане. Неплащането на продажната цена не води до нищожност на договора, но се явява индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане. Предвид, че тази индиция сама по себе си не може да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба, в тежест на ищцата е да докаже, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена. Приел е, че събраните по делото доказателства опровергават отразените в нотариалния акт волеизявления досежно плащането на посочената продажна цена. Липсват безспорни доказателства за превеждане на посочената в нотариалния акт продажна цена по банков път /така както е записано в него и то преди неговото изповядване/. Напротив, установено е, че в деня на сделката на 14.10.2013 г. една сума от 35 000 лв. е преведена от купувача по откритата в същия ден банкова сметка на продавача и е върната пак в този ден обратно на купувача с вписано основание за това връщане „дарение“. По този начин твърденията на ответника-купувач за платена продажна цена по банков път не се подкрепят от събраните доказателства. Така извършените едновременни действия от страните по сделката, при които като краен резултат продавачът не получава продажната цена сочи, че тази сделка е лишена от целта, определена й и от закона, а оттам и до извода, че е нищожна поради липса на кауза. От друга страна, тези техни действия са основание да се приеме, че действителната воля на страните по сделката не е била за сключване на договор за покупко-продажба. За неоснователен е приет довода на ответника във въззивната му жалба, че ищцата не е оспорила по реда на чл.193 ГПК като неавтентични представените по делото разписки /от 31.08.2013 г., 08.09.2013 г. и 11.10.2013 г. на В. С. за получени от Д. С. 9000 лв., 7000 лв. и 6000 лв. като капаро за имот/, с които се доказвало извършеното от него плащане на част от продажната цена - в подадена от ищцата уточняваща молба /на л.88 от делото/ същата е оспорила тези разписки като неверни удостоверителни документи, симулативни и антидатирани. При липса на проведено от ответника доказване достоверността на вписаните в разписките дати и съобразно разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК то за достоверни дати на тези разписки следва да се приеме датата на смъртта на прехвърлителя В. С. /9.10.2015 г./, а от това следва, че към момента на сключване на процесната сделка – 14.10.2013 г. не е извършено плащане на продажната цена, което от своя страна доказва симулативността на обективираните в договора за продажба изявления на страните по него. По този начин, със сключване на процесната сделка с нот.акт от 14.10.2013 г. страните по нея са постигнали привидно съглашение - насрещно волеизявление за сключването й и вътрешно съглашение същата да не породи типичните последици между тях, поради което доказано е твърдението на ищцата за привидност на процесния договор за покупко-продажба. За неоснователни са приети и оплакванията във въззивната жалба, че като е приел процесната сделка за нищожна като привидна съдът не е приложил разпоредбата на чл.17 ЗЗД досежно правните последици на евентуално прикрито дарение - ищцата е поискала да бъде установена привидност на договора за покупко-продажба от 14.10.2013 г., но не е предявила иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за разкриване на прикритата сделка, а съдът не може служебно да прогласи действителността на прикритото съглашение. В случая, ищцата нито е извършила признание, че прикритото съглашение е дарение, нито е предявила иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за прогласяване действителността на прикритото съглашение. Ответникът в установените законови срокове не е предявил насрещен иск по чл.17, ал.1 ЗЗД, нито е направил възражение, че симулацията е относителна, т.е. че страните по сделката са се съгласили са бъдат обвързани от прикрита, действителна сделка за дарение. Напротив, защитната теза, подържана от ответника в първоинстанционното производство е за платена продажна цена и оттам за действителност на сключения от него договор за покупко-продажба. Възражение по чл.17, ал.1 ЗЗД ответникът е направил едва с въззивната си жалба, което, обаче, е преклудирано с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и не може да се направи за първи път пред въззивния съд. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса има ли правно значение при довод за нищожност на договор за покупко-продажба поради липса на основание или привидност, факта, че плащането на покупната цена е извършено във време и по начин, различен от описания в нотариалния акт или не е извършено изобщо: Липсата на основание, водещо до нищожност на правните сделки с оглед нормата на чл.26, ал.2, изр.1, предл.4 ЗЗД, е налице само при каузалните сделки. В правната теория основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката. Основанието на всички договори за покупко-продажба е придобиването на едно право. Дали договорът е породил вещнопрехвърлителен ефект /с оглед на това дали прехвърлителят е бил собственик на вещта/ и дали приобретателят е заплатил договорената цена, е относимо към изпълнението на договорните задължения, а не към наличие на основание на договора. Следователно факта дали плащането е извършено по време и по начин, различен от описания в нотариалния акт или не е извършено изобщо сам по себе си е неотносим при преценка наличието на основание на сключен договор за покупко-продажба. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При абсолютната симулация на договор за покупко-продажба във вътрешните отношения между съконтрахентите прехвърлителят остава собственик на вещта, а приобретятелят не придобива права и не дължи заплащане на цена. Възможни са и случаи, в които съконтрахентите желаят настъпване на правните последици на договора за покупко-продажба, но прикриват действителната си воля относно отделни договореността, която са постигнали за отделни елементи на договора. Факта, че плащането на цената е извършено по начин, различен от описания в нотариалния акт или, че цената не е платена може да бъде индиция за симулативност на волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача. Сам по себе си този факт не може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за покупко-продажба, освен ако обсъждането в съвкупност с останалите доказателствени факти и тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, не обоснове еднозначен и категоричен извод, че съконтрахентите по договора за покупко-продажба не са желаели настъпването на правните му последици. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно. Основателни са доводите в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал смесване на двете релевирани от ищцата основания за нищожност, тъй като от една страна съдът е счел, че волеизявления на страните, сключили договора за покупко-продажба са само формални и не съответстват на действителната им воля, страните по договора не са желали настъпването на правните последици от тези изявления, а са целели само да създадат привидност на отношенията си по отношение на ищцата като трето лице, а действителните отношения между тях са различни от тези следващи от формалните изявления, а от друга страна – че извършените едновременни действия от страните по сделката, при които като краен резултат продавачът не получава продажната цена сочи, че тази сделка е лишена от целта, определена й и от закона, а оттам и до извода, че е нищожна поради липса на кауза. Съдът дължи разглеждане на доводите за нищожност на правна сделка в поредността, обусловена от тежестта на твърдения порок. Следователно в случая въззивният съд е следвало да прецени дали договорът за покупко-продажба от 14.10.2013 г. е нищожен поради липса на основание и само ако прецени, че договорът има основание, да разгледа спорът дали е нищожен като привиден. Обстоятелството дали продавачът е получил продажната цена е изцяло неотносимо при преценка наличието на типичното за договора за покупко-продажба основание, а имено придобиване на едно право, поради което изводът на въззивния съд, че договорът от 14.10.2013 г. е нищожен поради липса на основание е направен при неправилно приложение на материалния закон. Доводите на процесуалния представител на ищцата, че симулативните изявления на страните за извършено пълно плащане на цената, каквато в действителност няма, както и че връщането на платената от купувача част от цената, сочат и на липса на основание на сделката, уговорена като покупко-продажба са неотносими при преценка основанието за нищожност по чл.26, ал.2, изр.1, предл.4 ЗЗД. Макар правилно да е установил фактическата обстановка по делото, въззивният съд е направил неправилен извод, че договорът от 14.10.2013 г. е нищожен като привиден. В нотариалния акт са удостоверени волеизявленията на страните по договора, че договорената от тях цена е 67 000 лв. и че същата е платена напълно по банков път преди подписването на нотариалния акт. Ответникът е навел възражение за симулативност на волеизявленията относно цената, като е твърдял, че действително уговорената цена е 57 000 лв. и е заплатена, както следва: в брой за сумите 9000 лв. на 31.08.2013 г., 7000 лв. на 8.09.2013 г. и 6000 лв. на 11.10.2013 г. и чрез превод на сумата 35 000 лв. /за която експертизата установява, че е преведена на продавача 14.11.2013 г. и на същата дата отново е постъпила по сметката на купувача с основание на превода от В. С. „дарение на племенник“/. Посочените факти установяват симулативност на волеизявленията при сключване на договора, че цената е заплатена и получена изцяло по банков път преди сключване на договора. Сам по себе си обаче факта на симулативност на волеизявленията относно договорената цена и начина й на плащане, не може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за покупко-продажба, освен ако не е установено, че изобщо липсва договорена цена или волята на страните по договора е същия да не произведе правните си последици. В настоящия случай представените по делото разписки с посочена в тях дата от 31.08.2013 г., 08.09.2013 г. и 11.10.2013 г. съдържат изявления по заплащане на уговорена цена, както и, че остатъка от цената от 35 000 лв. ще се получи по банков път в деня на сделката. Доколкото автентичността на документите не е оспорена, следва, че същите обективират волеизявленията на страните по договора за покупко-продажба за наличие на уговорена между тях цена и начин на плащане и в този смисъл отразяват волята им да сключат именно договор за покупко-проджаба. Без значение е датата, на която са съставени документите, тъй като писмения документ, разкриващ симулативност на изявленията на страните по договора, може да бъде съставен както преди, така и след сключването му. В случая посочените разписки разкриват симулативност на волеизявленията в нотариалния акт досежно уговорената цена и начин на плащане, но не и на волеизявленията, че се сключва договор за покупко-продажба и е постигната договореност за прехвърляне на правото на собственост срещу определена цена. Същевременно по делото липсват други доказателства, установяващи факти, въз основа на които да се направи извод, че В. С. и Д. С. не са желаели настъпване на правните последици на сключения договор за покупко-продажба. Ангажираните от ищцата свидетели С., И. и К. нямат впечатления от процеса на договаряне между В. С. и Д. С., а само от мотива за сключване на договора /В. бил сърдит на дъщеря си, заради това, че свидетелствала при развода му с майка й/ и съжалявал за извършената сделка и желаел да оправи нещата с прехвърлянето на къщата на племенника си. Така установените от свидетелите факти обаче могат да се тълкуват нееднозначно, доколкото освен като подкрепящи довода за привидност на договора, може и да го опровергават, тъй като след валидно сключения договор продавачът е размислил, съжалявал е и е желаел да се освободи от договорната обвързаност. Връщането от продавача на купувача на част от покупната цена в размер на 35 000 лв. в деня на получаването й под формата на дарение също не може да се тълкува еднозначно, доколкото освен на привидност на удостоверените в нотариалния акт волеизявления, може да сочи и на наличие на други правоотношения между страните по договора. Тълкувани в съвкупност посочените доказателствени факти – двустранно подписани от страните по договора за покупко-продажба документи /с достоверна дата от момента на смъртта на продавача/, отразяващи волята им за действително уговорената цена и начина й на заплащане; връщане на последната част от уговорената цена от продавача на купувача под формата на дарение; изразено от продавача съжаление за сключената сделка и желание да се освободи от последиците й, поради възможността за нееднозначно тълкуване на част от тях, не могат да обосноват безспорен извод за привидност на обективираните в нотариалния акт изявления за сключване на договор за покупко-продажба, а следователно и довода за нищожност на същия е неоснователен. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено. Доколкото ревандикационният иск е обусловен не само от твърдяната като преюдициално правоотношение нищожност на договора за покупко-продажба от 14.10.2013 г. между В. Д. С. и Д. Ж. С., но и от предявения при условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение задълженията на купувача по заплащане на уговорената цена, делото следва да бъде върнато за разглеждане на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД и обусловения от изхода му иск по чл.108 ЗС. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 171 от 20.01.2017 г., постановено по гр.д. № 461 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-Б. в частта, с която е потвърдено решение № 312 от 27.07.2016 г. по гр.д. № 1822/2015 г. на Окръжен съд-Бургас за уважаване на предявения от Н. В. С. против Д. Ж. С. ревандикационен иск по отношение на 550/988 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.823.446, ведно с построените в него сграда с идентификатор 07079.823.446.1 със застроена площ 38 кв.м. с предназначение: хангар, депо, гараж и еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 07079.823.446.2. ВРЪЩА делото на Апелативен съд-Б. за разглеждане на предявения като евентуален иск по чл.87, ал.3 ЗЗД и обусловения от изхода му иск по чл.108 ЗС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: