О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 798 [населено място], 24.11.2011г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 756/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалвано е определение на Софийския апелативен съд от 26.08.2011г., постановено по гр.дело № 1474/2011г., с което е оставена без уважение молбата на адв. Ц., като пълномощник на С. И., И. С., Н. С. и В. С. за изменение на решение № 1214 от 12.07.2011г. по същото дело в частта за разноските, т.е. за присъждане на адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Искането е за постановяване на определение, с което да бъде присъдено в полза на адв.Щ. Щ. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 във връзка с чл.36 ЗА за оказаната на ищците правна помощ. В подкрепа на съображенията си представя определение на ВКС, ТК. Ответникът по частната жалба ЗК [фирма] поддържа становище да не се допуска определението до касационен контрол, тъй като частната касационна жалба не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, алтернативно да се остави без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. Въззивното решение на САС от 12.07.2011г. по в.гр.дело № 1474/2011г. е подлежало на обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК, поради което същият ред ще следва да бъде приложен и по отношение на определението за разноски. От това следва, че абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С решение от 23.11.2010г. по гр.дело № 11949/2009г. СГС е уважил частично исковете на ищците С. И., И. С., Н. С. и В. С. по чл. 226 КЗ, но е отказано присъждането на разноски, с мотиви, че до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства договореното възнаграждение от по 7000 лв. да е реално платено на упълномощения от тях адвокат Щ.. С въззивна жалба С. И., И. С., Н. С. и В. С. са обжалвали решението на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете им до пълен размер, както и в частта за разноските. С обжалваното определение въззивният съд е отхвърлил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по съображения, че не са представени доказателства по чл.80 ГПК то да е платено на адвоката и защото в пълномощните е записано само чл.38 ЗА. В частната жалба е поставен въпросът за правото на адвокатско възнаграждение при осъществяване на процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1 ЗА / оказване на безплатна адвокатска помощ/, решен в противоречие с две определения на ВКС и ВАС. Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че са налице двете предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения от частния касатор материалноправен въпрос, поради което обжалваното определение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С определение №553 от 13.07.2010г. по ч.т.дело № 396/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е прието, че за процесуално представителство по чл.38 от Закона за адвокатурата се дължи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ. Определение № 9673 от 24.09.2008г. на ВАС по адм. дело № 11277/2008г. не следва да се обсъжда с оглед на даденото в т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че съдебните решенията по административни дела не формират съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая по делото са представени четири договора за правна защита и съдействие, сключени между адв. Щ. и всеки един от ищците - С. И., И. С., Н. С. и В. С. при уговорено възнаграждение “ от 7000 лв. – безплатно на основание чл.38 ЗА”. На стр. 25 по гр.дело №11949/2009г. по описа на СГС е приобщено към документите по делото пълномощно за преупълномощаването на адв. Н. Ц. от адв. Щ.. Всяка една от страните е направила пред първоинстанционния съд искане за присъждане на разноски. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. В чл.38, ал.1, т.2 ЗА е уредена възможността адвокатът да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал.2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая исковете на ищците са уважени частично – в размер по 60 000 лв., а за разликата до 120 000 лв. отхвърлени като неоснователни. Договореното възнаграждение между адв. Щ. и всеки един от ищците е по 7000 лв. При съобразяване на чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК всяка една от страните по делото има право на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Или за процесуалното представителство за всеки един от ищците адв. Щ. има право на адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв., а за четиримата ищци общо 14 000 лв. За отхвърлената част от исковете процесуалния представител на ответника има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4950 лв. / чл.7, ал.2 , т.4 от Наредба №1за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ или по компенсация ответникът дължи заплащането на адв. възнаграждение от 9050 лв. С оглед на резултата на въззивното обжалване, всяка една от страните следва да поеме разноските за въззивната инстанция, след като въззивни жалби на ищците и ответника по делото са оставени без уважение. В заключение молбата на процесуалния представител на ищците за присъждане на разноски ще следва да бъде уважена в размер на 9050 лв. За настоящата инстанция ЗК [фирма] дължи ДТ в размер на 15 лв. Разноски за тази инстанция не са поискани от частния касатор, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение от 26.08.2011г., постановено по гр.дело №1474/2011г. на Софийския апелативен съд, ГК, първи състав, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК [фирма] – София да заплати на адв. Щ. Щ. – АК Х. сумата от 9050 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. С. И., И. С. С., Н. С. С. и В. С. С. по гр.дело №11949/2009г. на Софийски градски съд, изчислено по компенсация. ОСЪЖДА ЗК [фирма] – София да заплати по сметка на ВКС ДТ 15 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: