Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60433

София, 06.12.2021 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2583 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Л. Ц. чрез пълномощника му адвокат А. Н. и на Г. Т. Г.-Г. чрез пълномощникът му адвокат К. Б. против решение от 30.07.2020 г., обявено в регистъра по чл. 235 ГПК на 10.08.2020 г., том 64, стр. 10, № 7, постановено по гр. д. № 83 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Монтана, с което отменено решение от 25.01.2019 г. по гр. д. № 1/2016 г. на Районен съд-Лом в частта за осъждане на М. Л. Ц. да премахне двуетажно тяло на жилищната сграда от 62 кв.м., намираща се в УПИ *, кв. 35 по плана на [населено място] и вместо него е постановена друго за отхвърляне на предявения от Г. Т. Г.-Г. против М. Л. Ц. иск по чл. 109 ЗС за премахване на двуетажно тяло на жилищната сграда от 62 кв.м., намираща се в УПИ *, кв. 35 по плана на [населено място], като първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която е уважен предявения от Г. Т. Г.-Г. против М. Л. Ц. ревандикационен иск по отношение на 20 кв.м. от УПИ *- кв. 35 по плана на [населено място], намиращи се в североизточната му част, заключени между жилищната сграда, имотната граница между този имот и УПИ *, плътна стена, изградена в неговия терен, перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника и улицата между точки 1, Б, В и 2 на приложената скица, както и предявените от Г. Т. Г.-Г. против М. Л. Ц. искове по чл. 109 ЗС за премахване на едноетажно тяло от 7 кв.м. и допълнително пристроена стопанска сграда от 6 кв.м., намиращи се в УПИ *, кв. 35 по плана на [населено място], означени със сигнатура WS и ПС на приложената скица; плътна стена с дължина 1.28 м, от които 1 м в имота на ищеца и 0.28 м в имота на ответника, изградена перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника – между т. 2 и т. В на приложената скица; засадените в незаконно завзетия терен от 20 кв.м. четири броя лози и изградения за тях асмалък, прихванат за покрива на къщата на ищеца; прокараните два броя отходни тръби РVС ф 110 по повърхността открито, които след незаконно изградената масивна ограда между двете жилищни сгради в двата имота са вкопани в имота на ищеца, зад жилищната му сграда по дължина и излизат на тротоара.
Ищецът Г. Т. Г.-Г. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС по отношение на двуетажната жилищна сграда от 62 кв.м., намираща се в УПИ *, кв. 35 по плана на [населено място], а ответникът М. Л. Ц. – в частта, с която са уважени искът по чл. 108 ЗС и исковете по чл. 109 ЗС
Всяка от страните е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на насрещната страна и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното:
Оплакванията във въззивната жалба на ответника са относно изводите на първоинстанционния съд, основани на заключението на вещото лице Н. И., като е поискано назначаване на повторна експертиза. Въззивният съд е отхвърлил искането тъй като по делото са приети три еднолични и две тройни експертизи, които са дали отговор на поставените въпроси.
По отношение спорът за собственост на процесните 20 кв.м. въззивният съд е приел за установено, че представените нотариални актове и удостоверение за наследници, както и съдебно решение за разваляне на договор за издръжка и гледане, легитимират ищеца като собственик по наследство от Н. Т. на дворно място в [населено място] от 2 дка, ведно с построената в него къща, тълкана и кош, при съседи: Ц. К., Х. А. и от две страни улици. До одобряване на действащия регулационен план на селото от 1977 г. имотът е бил с пл. № * и за него е отреден парцел *, кв. 35 по регулационния план от 1935 г., а по сега действия план е УПИ *, кв. 35 с площ по скица 2150 кв.м., записан на наследници на Н. Т..
Ответникът се легитимира като собственик на дворно място с площ от 1500 кв.м., за което са отредени УПИ * с площ 680 кв.м. и УПИ * с площ 820 кв.м. в кв. 35, при съседи за целия имот: от две страни улици, УПИ *, УПИ * и УПИ *, заедно с построените в УПИ * масивна жилищна сграда с РЗП 100 кв.м., лятна кухня с РЗП 84 кв.м. и три второстепенни сгради под общ покрив с РЗП 115 кв.м., съгласно договор за дарение от 2.11.2009 г. с праводатели Ц. Г. В. и М. Е. В., негови баба и дядо.
Заключенията на едноличните и тройните експертизи установяват размера на спорната площ от 20 кв.м. и се разминават в изводите към кой имот е тази площ по действащия регулационен и кадастрален план. Едноличните приемат, че е към имота на ищеца, а тройните – че е към имота на ответника. Вещите лица от тройните експертизи са приели, че с одобрения през 1977 г. регулационен план е предвидено придаваемо място от 33 кв.м. от имота на ответника към имота на ищеца, като това регулационно изменение не е извършено до влизане в сила на ЗУТ, поради което съгласно § 8 ПЗР ЗУТ е отпаднало и актуални са имотните граници между двата имота. Този извод е обоснован единствено от площта на имота на ищеца от 2000 кв.м. според документите за собственост и отразяването на този имот в действащия план с площ 2150 кв.м., като са се позовали и на приложеното по делото геодезическо заснемане, което са приели, че е извършено във връзка с § 8 ПЗР ЗУТ. Въззивният съд е приел, че така направените изводи са необосновани и не следва да се кредитират, тъй като и двете тройни експертизи не са отчели и преценили наличието на предходната регулация на имотите, одобрена 1935 г., действала до 1997 г. и как и с каква площ собствения на ищеца имот е бил отразен по предходните регулационен и кадастрален план, съответно приложена ли е регулацията по този план, което с оглед чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ-отм., действал към 1997 г., би довело до отразяване на парцелните граници по плана от 1935 г. като имотни в действащия план от 1997 г. Произволен и несъответстващ на доказателствата по делото е и изводът на вещите лица, че геодезическото заснемане е с основание § 8 ПЗР ЗУТ, тъй като видно от същото, то е извършено по искане на ответника с твърдения за грешка или непълнота в кадастралния план – молба на лист 122 от делото, в която не се твърди наличие на неприложена дворищна регулация по действащия план от 1997 г. За определяне наличие на придаваемо място от 33 кв.м., вещите лица са изходили единствено от това геодезическо заснемане, без да извършат собствена проверка, без да съпоставят действия план с предходния такъв.
Предвид необосноваността на двете тройни експертизи за принадлежността на спорната площ към имота на ответника, въззивният съд е счел, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на едноличните експертизи и пълното, точно и обосновано заключение на вещото лице Н. И., извършено след съпоставяне положението на имотите в предходния регулационен план от 1935 г., когато за пръв път са урегулирани двата имота. Според нейното заключение с одобрените през 1935 г. кадастрален и регулационен план имотните и регулационните граници на двата имота не съвпадат, придаваеми места не са изплащани и регулацията не е приложена. По този план имотът на ищеца е с пл. № *, за който е отреден парцел *с площ 2124 кв.м., а по действащия регулационен план е отреден парцел * с площ 2118 кв.м., като разликата в площта е в допустимите граници, поради което липсват придаваеми места. Поради неприлагане на предходния регулационен план, имотните граници по него са приети за кадастрална основа на новия план, в който имотната и регулационната граница между двата имота съвпада.
При тези изводи въззивният съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба относно кредитиране заключенията на едноличните съдебни експертизи и нарушение при обсъждане на доказателствата. За неоснователен е приет и довода за необсъждане на възражението за придобиване на спорната площ от имота по давност, тъй като в отговора на исковата молба ответникът не е направил такова възражение, а е твърдял, че тази площ е част от собствения му имот.
По иска по чл. 109 ЗС въззивният съд е приел, че изградената от ответника плътна стена, от която 1 м е в имота на ищеца, засадените 4 броя лози и асмалък са изцяло в имота на ищеца, както и прокараните отходни тръби, част от които са вкопани в имота на ищеца зад жилищната му сграда, пряко засягат собствения на ищеца имот, ограничават достъпа му и му пречат пълноценно да осъществява правото си на собственост.
Съдът е приел, че жилищната сграда и пристройките към нея са незаконно изградени и са на отстояние по-малко от три метра от вътрешната регулационна граница. Направил е извод, че ответникът следва да премахне пристройката от 7 кв.м., представляваща тоалетна, намираща се на 1.27 м от прозорец на жилищната сграда на ищеца, както и пристройката от 6 кв.м. с предназначение баня, най-близката част от която е на 0.28 м от регулационната линия, покривите на които са изпълнени като едноскатни с наклон към имота на ищеца и поради близкото разстояние покривните води се изливат изцяло в имота на ищеца и подкопават основите на сградата му. Цялата канализация на двете пристройки – тоалетна и баня – е изпълнена в имота на ищеца, непосредствено до жилищната му сграда. Това положение създава неудобства за ищеца да ползва собствения си имот.
По отношение на двуетажната жилищна сграда, макар и незаконна и построена при нарушено отстояние от вътрешната регулационна граница, съдът е приел, че липсват доказателства да създава пречки за ищеца да ползва имота си, поради което и искът по чл. 109 ЗС по отношение на нея е неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищецът Г. Т. Г.-Г. счита, че е налице основание. за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателства за тях;
2) необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Следва ли да доказва по какъв начин са накърнени правата му, когато строителството е осъществено на по-малко от три метра от регулационната линия. Дали незаконността на един строеж само по себе си обуславя уважаване на предявения негаторен иск за премахване на сградата или следва да се установи, че незаконният строеж обективно смущава правото на собственост на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ответникът М. Л. Ц. счита, че е налице основание. за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1) длъжен ли е въззивният съд, като израз на служебното начало в гражданския процес /чл. 7 ГПК/, да допусне изготвянето на своевременно поискана повторна съдебно-техническа експертиза или в изпълнение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК за безпротиворечивото изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, сам да назначи такава, като не се задоволява само с налични по делото доказателства при постановяването на съдебния акт;
2) допустимо ли е въззивният съд да постанови диспозитив по направено искане във въззивна жалба, без преди това в съдебния акт да е обсъдил основателността му и да изложил мотиви относно същата;
3) при пропуск на първостепенния съд да присъди разноски, който въззивният съд счете, че е бил поправим по реда на чл. 248 ГПК и наличие на оплакване във въззивната жалба за същия пропуск, следва ли второстепенният съд да върне делото на първостепенния за произнасяне с отделно определение по чл. 248 ГПК по тази част от въззивната жалба или е достатъчно да се позове на липсата на правомощия за отстраняване на този пропуск.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от ищеца първи въпрос, както и по поставения от ответника първи въпрос, уточнен от касационния съд с оглед фактите по делото.
Въпросът длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателства за тях е свързан с доводите в касационната жалба на ищеца, че въззивният съд не е обсъдил разясненията на вещото лице Н. Т. в съдебно заседание на 23.05.2018 г., че сградата е с двускатен покрив, като единия скат е обърнат към имота на ищеца и водите се изливат в него, което влияе пряко върху конструктивната сигурност на сградата му, а намаленото отстояние влияе върху засенчването й. Следва да се прецени съответствието на извода на въззивният съд, че липсват доказателства незаконната и построена на намалено отстояние от регулационната граница двуетажна жилищна сграда в имота на ответника, да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост с практиката на ВКС по решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 196/2012 г., IV гр.о., решение № 212 от 1.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г., II т.о., решение № 7 от 8.02.2012 г. по гр.д. № 510/2011 г., II гр.о., решение № 57 от 2.03.2011 г. по гр.д. № 1416/2010 г., III гр.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., I гр.о.
По вторият поставен от ищеца въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване. Същият е свързан с тезата му, че след като е констатирано нарушаване на устройствените закони и намалено отстояния от регулационната граница, то той не следва да доказва, с какво незаконният строеж му пречи, тъй като строителните правила и норми са създадени с оглед нормалното използване на имотите и тяхното неспазване води до ограничаване правата на съседите. Тази теза обаче не съответства на практиката на ВКС. В т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като в мотивите е разяснено, че с оглед твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, по всяко дело съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
Тълкуването по решение № 123 от 4.10.2019 г. по гр.д. № 3424/2018 г. на I гр.о. не подкрепя тезата на ищеца. В решението действително е посочено, че преценката за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени строително-технически правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране на съоръженията. Текстът на чл. 50 и чл. 51 ЗС са приложими както за собственици на съседни поземлени имоти, така и за собственици на самостоятелни обекти, построени в рамките на един поземлен имот, но в контекста на спор, при който ищците са изградили незаконно съоръжение, което е премахнато от ответника и чието възстановяване се претендира с иска по чл. 109 ЗС, поради това тълкуването продължава със следните изводи: Строителните правила и норми доразвиват правилата на чл. 50 и чл. 51 ЗС. Правните норми, които ги уреждат са в обществен интерес, поради което са императивни. Съдът не може да задължава извършване на действия, включително и за възстановяване на съществуващо положение, ако тези действия биха противоречали на императивни нормативно установени изисквания. Принципът на законност, провъзгласен в чл. 5 ГПК изисква съдът да постановява решенията си според точния смисъл на нормативните актове, а ако са неясни – според общия им разум. В изпълнение на този принцип и прилагайки и служебно императивните правила, съдът не може да постанови възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания.
Останалите решения на ВКС, на които се позовава ищецът, са постановени преди приемане на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, което е уеднаквило противоречивата практика по този въпрос.
Въпросът длъжен ли е въззивният съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне изготвянето на своевременно поискана повторна съдебно-техническа експертиза, която първоинстанционният съд е отказал да допусне или в изпълнение на разпоредбата на чл. 195 ГПК за безпротиворечивото изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, сам да назначи такава е свързан с доводите в касационната жалба на ответника за противоречивите заключения на изслушаните по делото експертизи, включително относно възможността да се направи съпоставка между плановете от 1935 г. и от 1997 г., тъй като на място са налице разминавания в лицата и повърхността на имотите, отклонения в границите на целия квартал, разместени са осовите точки по двата плана, както и относно компетентността на вещото лице Н. И. и обосноваността на заключението й. Следва да се прецени съответствието на въззивното решение с тълкуването по т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото по делото са налице противоречиви експертни заключения, но същевременно нито една от експертизите не е изследвала имотната граница, отразена в кадастралния план от 1935 г., в какво се състои несъвпадането й с регулационната граница от 1935 г., дали кадастралната или регулационната граница по плана от 1997 г. съвпада с имотната или регулационната граница по плана от 1935 г. и ако не в какво се състои несъответствието, като онагледи заключението си и с комбинирана скица, а и липсват изводи на съда коя е била имотната граница между двата имота и претърпяла ли е изменение и на какво основание от 1935 г.
По втория поставен от ответникът въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Същият е свързан с довода в касационната жалба, че съдът е потвърдил първоинстанционното решение за премахване на плътната стена от 1.28 м, от които един метър в имота на ищеца и 0.28 м в имота на ответника, без да изложи никакви мотиви, което прави съдебния акт необоснован и не дава възможност на ответника да се защити. Този довод не съответства на данните по делото, доколкото съдът е посочил, че подлежи на премахване построеното и засаденото от ответника в спорните 20 кв.м., за които е счел, че са част от имота на ищеца.
Третият въпрос касае отговорността за разноски и по него съдът ще се произнесе при разглеждане на касационните жалби.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.07.2020 г., обявено в регистъра по чл.235 ГПК на 10.08.2020 г., том 64, стр. 10, № 7, постановено по гр. д. № 83 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Монтана.
В едноседмичен срок от съобщението Г. Т. Г.-Г. и М. Л. Ц. да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на по 25.00 лв. всеки.
При неизпълнение в срок производството по жалбата на касатора, неизпълнил указанията, ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: