О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 589 С., 28.11.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№504 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, пр.1 от ГПК. С определение от 20.07.11г. по ч.гр.д.№3089/11г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на В. П. В. и М. С. Б. срещу определение от 21.01.11г. по гр.д.№12727/10г. на Софийския районен съд, с което производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Въззивният съд е приел, че в хода на делото, образувано по спор за собственост на недвижим имот, е разкрито престъпно обстоятелство, от установяването на което зависи изходът на правния спор. По делото има данни, че официалните преписи от два броя нотариални актове, от които зависят противопоставимите права на ответниците върху спорния имот, са предмет на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за съставяне на неистински официален документ - престъпление по чл.308, ал.2, вр.ал.1 от НК. Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от ищците В. П. В. и М. С. Б.. Те считат, че предметът на гражданското дело няма пряка връзка с образуваното досъдебно производство за извършено документно престъпление. В изложението към жалбата поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпросите: необходимо ли е самото престъпление да е елемент от фактическия състав на възникване на гражданското право, което е предмет на делото, за да бъде то спряно при условията на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК и попада ли в приложното поле на тази правна норма хипотезата, при която досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител. Сочат практика на окръжни и апелативни съдилища, както и на ВКС, която подкрепя тезата им, че не във всички случаи престъпните обстоятелства, разкрити при разглеждането на едно гражданско дело, са от значение за неговия изход. Ответниците в производството Б. С. В. и С. П. В. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че първият процесуалноправен въпрос е от значение за правилното разрешаване на спора по настоящото частно производство и по него действително е налице противоречива съдебна практика, което е основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В посоченото от жалбоподателя определение №135 от 02.02.11г. по ч.гр.д.№266/11г. на Софийския апелативен съд е прието, че престъпните обстоятелства са от значение за изхода на гражданския спор, когато самото престъпление е елемент от фактическия състав за възникване на гражданското право, което е предмет на делото. Наличието на интелектуална подправка на частен свидетелстващ документ може да се установи и от гражданския съд чрез съдебно-почеркова експертиза и не е необходимо това да бъде установявано от наказателен съд. Същата идея е заложена и в определение №532 от 09.07.10г. по ч.т.д.№685/09г. на ВКС, ІІ ТО, определение №239 от 26.04.11г. по ч.гр.д.№218/11г. на ІV ГО на ВКС и определение №738 от 28.05.10г. по т.д.№383/10г. на ВКС, ІІ ТО. Настоящият състав счита тази практика за правилна. Не във всички случаи, при които се разкрият престъпни обстоятелства в хода на едно гражданско дело, има основание за спирането му по реда на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Само когато е налице тъждество между деянието, което е предмет на наказателното производство и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, гражданското дело следва да бъде спряно и да се изчака присъдата. Настоящият случай не е такъв. Действително, по делото има данни, че пред нотариуса, който е изповядал сделката, от която черпят права ответниците, са били представени официални преписи от нотариални актове, удостоверяващи правата на праводателите по тази сделка. Има данни, че самите оригинални нотариални актове не се съхраняват в архива, нещо повече - в азбучните указатели на 1-ви нотариус за извършени продажби през 1957г. и 1979г. те не са вписани. За проверка по случая е образувано досъдебно производство №178/10г. по описа на ГД „КП”-МВР и прокурарска преписка №10774/10г. на СРП срещу неизвестен извършител. Тези данни обаче не са основание за спиране на гражданското дело по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Предмет на доказване в гражданския спор е истинността на оспореното удостоверително изявление на нотариуса, че праводателите на ответниците са били собственици на спорния имот. Този предмет се различава от предмета на наказателното производство – че е съставен неистински официален документ, с цел да бъде използван. Няма пречка в гражданския процес с всички допустими от ГПК доказателства да се установи дали оспорените преписи, които са послужили като основание за нотариуса да извърши продажбата, са истински документи, както и дали действително съществуват или са съществували оригиналните нотариални актове, по които са издадени тези преписи. За установяване на тези обстоятелства не е необходимо да се изчаква произнасянето на наказателния съд. Затова определението за спиране на гражданското производство е неправилно и следва да бъде отменено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 20.07.11г. по ч.гр.д.№3089/11г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определението от 20.07.11г. по ч.гр.д.№3089/11г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила определение от 21.01.11г. по гр.д.№12727/10г. на Софийския районен съд, с което производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: