4 Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 14.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Е. Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3529/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 295 ГПК. С определение № 2 от 04.01.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 320 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 3039/2014 г. на Пловдивския окръжен съд по жалба, подадена от Ц. Б. С.. Ответницата Г. Ескова Н.-Ш. счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е отменено решение № 573 от 23.07.2013 г. по гр. д. № 123/2013 г. на Карловския районен съд и е отхвърлен иск за предоставяне на основание чл. 64 ЗС ползването на част от имот № 046026, съставляващ земеделска земя - посевна площ от 3.527 дка в м. „Л.” в землището на [населено място], необходима за достъп и обслужване на постройката в южния му край. Въззивният съд приел, че предоставеното на ищцата Ц. С., сега жалбоподател, право на ползване на основание ПМС № 11 /от 1982 г./, е доказано с представеното по делото удостоверение № 22 от 18.03.1986 г. и сградата е построена преди 01.03.1991 г., поради което попада в обхвата на пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След влизане в сила на ЗСПЗЗ ищцата не е предприела необходимите действия за изкупуване на земята, която била възстановена в стари реални граници и продадена с н. а. № 93/2004 г. на ответницата Г. Ш.. Съдът приел, че собствениците на земята не са станали собственици на постройката, тъй като не са заплатили стойността й на ищцата. За да обоснове твърдението си, че е придобила собствеността на постройката, ищцата се позовала на пар. 30, ал. 6 от ПЗР на ПМС № 121/25.03.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28 от 1997 г., попр., бр. 43 от 1997 г., изм., бр. 57 от 1997 г., в сила от 13.03.1997 г./. Разпоредбата предвижда, че когато стойността на земята и на сградата не бъдат заплатени, ползвателят, построил сградата, придобива право на собственост само върху нея, отделно от мястото, след като заплати таксата в случаите на пар. 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При разгънатата застроена площ по-малка от 35 кв. м. и сграда, не по-висока от един етаж, както е в разглеждания случай /масивна сграда на един етаж с тавански помещения с площ 21 кв. м., тераса с площ 9 кв. м. и стопанска сграда - барака за дърва от 13 кв. м./, разпоредбата според въззивния съд е неприложима. Съдът посочил и, че законодателят не урежда възможност за безплатно придобиване на право на собственост върху постройка, извън изключението по пар. 4а, ал. 2, изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно ако построената сграда към 1 януари 1992 г. е единствено жилище на семейството на собственика, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, но разглежданият случай не попада в това изключение. Ищцата е могла да придобие право на собственост върху постройката по реда на пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а при неплащане стойността на земята или на сградата следва да намери приложение пар. 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - публична продан по реда на ГПК. По тези съображения е прието, че ищцата не се легитимира за собственик на сградата и не може да претендира за ползване на земята около нея по реда на чл. 64 ЗС. Касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали ищцата е собственица на постройката, след като не е заплатила възстановената по ЗСПЗЗ земя на собственика й, нито собственикът на земята е заплатил на ползвателя сградата, която е с разгъната застроена площ по-малка от 35 кв. м. и не е по-висока от един етаж и спрямо нея е неприложима разпоредбата на пар. 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за заплащане на прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част на сградата в размер, определен от Министерския съвет. Съгласно пар. 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ предоставеното право на ползване върху земеделски земи въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет се прекратява, но с пар. 4а, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е предоставена възможност на бившите титуляри на правото на ползване, които са построили сграда до 01.03.1991 г., да придобият собствеността върху земята, ако заплатят цената й на собственика чрез общината. Когато ползвателите не реализират тази възможност, съгласно пар. 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ собственикът на земята придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя или на неговите наследници. Ако никой от правоимащите не се възползва от предоставената му възможност и стойността на земята, съответно на сградата и подобренията, не бъдат заплатени, отношенията се уреждат от пар. 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоначално разпоредбата е предвиждала ползвателят, построил сградата, да придобие правото на собственост само върху нея, отделно от мястото, като заплати в полза на държавата предвидената в ал. 2 прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част на сградата в размер, определен от Министерския съвет /ДВ, бр. 28/1992 г., до изменението с ДВ, бр. 98/1997 г./. В същия смисъл е и пар. 30, ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28/1997 г./. С изменението на пар. 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 98/1997 г., изискването за заплащане на такса отпадна и се предвиди сградата и принадлежащият й урегулиран поземлен имот да се изнасят на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че възниква разделна собственост върху земята и сградата, като отношенията наподобяват тези по чл. 63 ЗС на собственост върху постройка, отделно от собствеността върху земята под нея. Поради това получената при публичната продан сума се разпределя между собственика на земята и ползвателя според съотношението между стойността на земята и стойността на сградите и подобренията - пар. 62, ал. 10 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122/1997 г./, съотв. пар. 31, ал. 6 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113/1999 г./. Така създаденото състояние е временно, до предприемане на действия по изнасяне на имота на публична продан, за което кметът на общината отправя искане до съдия-изпълнителя. До тогава, обаче, ползвателят, който е собственик на сградата, не може да бъде оставен без защита на правото си да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Разпоредбата на пар. 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ остава приложима при придобиване право на собственост върху постройката по реда на пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и касае отношения между ползвателя и държавата, която е кредитор по вземането за прогресивно нарастващата такса съобразно разгънатата застроена част на сграда с площ над 35 кв. м. или по-висока от един етаж. Когато постройката е под 35 кв. м. или не е по-висока от един етаж, такса не се дължи, но такава постройка също може да бъде обект на правото на собственост. Законодателят зачита правата на ползвателя и в този случай, по аргумент от ТР № 2 от 13.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че правото да се придобие собственост върху земята по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ възниква, когато построената сграда е трайно прикрепена към терена и не са налице някои от изключенията, предвидени в пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ - в разглеждания случай не е установено някое от тези изключения да е налице. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, като е отрекъл правото на ищцата да е собственик на сградата, построена върху предоставена за ползване земя и в резултат е отхвърлил иска по чл. 64 ЗС. Обжалваното решение следва да се отмени и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши по същество от Върховния касационен съд. Предявеният иск следва да бъде уважен, като ответницата осигури на ищцата възможност да ползва земята в рамките на необходимото за ползване на собствената й постройката, според нейното предназначение. Съобразно неоспореното заключение на вещото лице Й. Б. Й. това е площта, оцветена в сиво и заключена между т.т. 46, 47, 41, 42, 48, 43, 44, 45, 5, 4, 3, 2, 1, 33 и 46, на скицата на л. 61 по гр. д. № 123/2013 г. на Карловския районен съд, приподписана от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., и която следва да се счита неразделна част от решението. С оглед изхода на спора и заявеното искане, на ищцата следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 687.60 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 320 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 3039/2014 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. Ескова Н.-Ш. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ал. 13 да предостави на Ц. Б. С. от [населено място], [улица], на основание чл. 64 ЗС за осигуряване на достъп за използването на постройката, находяща се в южната част на имот № 046026 по КВС на [населено място], местността „Л.", частта, колорирана в сиво и заключена между точките 46, 47, 41, 42, 48, 43, 44, 45, 5, 4, 3, 2, 1, 33 и 46, на скица № 2 към от заключението на вещото лице Й. Б. Й., приложена на л. 61 по гр. д. № 123/2013 г. на Карловския районен съд, приподписана от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., и съставляваща неразделна част от решението. ОСЪЖДА Г. Ескова Н.-Ш. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ал. 13 да заплати на Ц. Б. С. от [населено място], [улица], разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 687.60 /хиляда шестстотин осемдесет и седем лв. и 60 ст./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: