Т д 718-22 ВКС,Първо т.о. 2 Р Е Ш Е Н И Е № 50068 гр. София, 05.07.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 15 юни , две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №718/22 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на “Банка ДСК“АД с ЕИК[ЕИК] срещу решение № 1358 от 15.12.2021 г. по в.гр.д. № 3348/2020 г. на САС , ГО в частта с която е потвърдено решение № 3301 /02.06.2020 г. по гр.д. №7078 /2017 г. по описа на СГС, ГО, в частта, с която са били отхвърлени исковете на касатора , с които се претендира да бъдат осъдени солидарно длъжниците по договор за кредит за покупка на недвижим имот, сключен между банката- ищец и двамата ответници Ф. Д. Г. и Н. С. Е. на 27.11.2008 г. , за разликите между сумите от: 11 331,92 евро до 50 541,20 евро - редовно изискуема главница, включваща анюитетни вноски за периода от 01.07.2017 до 01.11.2021 г., от 13 505,18 евро до 24 586,51 евро- редовно изискуема възнаградителна лихва, включена в анюитетни вноски за периода от 01.07.2017 до 01.11.2021 г., както и в частта за разноските. В останалите части решението не е обжалвано. Излагат се основания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение в съответната част и се претендира отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване изцяло на иска. Оплакванията в КЖ се свеждат до незаконосъобразност на извода на съда за липса на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ на остатъка от кредита, съгласно уговорката в т.18.2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот, сключен между банката- ищец и двамата ответници Ф. Д. Г. и Н. С. Е. на 27.11.2008 г. и по-специално за това, дали предсрочната изискуемост може да бъде обявена чрез волеизявление за това, отправено със самата ИМ по иска по чл.430 ТЗ. Ответниците по касационната жалба Ф. Д. Г. и Н. С. Е., в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на КЖ. Позовават се на това, че гореизложените оплаквания в КЖ са преклудирани, доколкото в самата ВЖ от страна на въззивника “Банка ДСК“АД подобни доводи за наличие на предсрочна изискуемост не са били излагани. Двете страни чрез процесуалните си представители поддържат горните становища и в проведеното открито заседание. С определение №50150 от 09.03.2023 г. постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивно решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал. 1,т.1 ГПК по правния въпрос: Има ли връчването на препис от ИМ по иск , предявен на основание чл.430 ТЗ, последиците на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ и следва ли, ако е така, съдът да вземе предвид тези последици като настъпили след предявяването на иска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Въззивният съд е приел за безспорно, че кредитополучателите са били надлежно представлявани от пълномощник при сключването и съответно страните по делото са обвързани от договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008 г., че кредитът е отпуснат и усвоен, че ответниците са поели задължение да заплатят анюитетни вноски с падеж и размер, уговорени в погасителния план, както и че са спрели да плащат вноските по кредита през октомври 2011 г. Отпуснатият кредит е общо 54 000 евро и е с цел придобиване на описан в договора недвижим имот. Предоставената главница и уговорената възнаградителна лихва (чл. 8.1. от договора) следвало да бъдат върнати на кредитора за срок от 240 месеца на равни месечни анюитетни вноски от 468, 62 евро, съобразно приложен към договора погасителен план. Дължимостта на вноските се определя съобразно този погасителен план – при възнаградителна лихва от 8,50 %, колкото е посочената в т. 7.1. от договора. По делото няма твърдения или доказателства лихвеният процент да е променян едностранно, поради което не се поставя въпросът за евентуалната неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва, за която съдът следи служебно. Поради необжалваната осъдителна част на първоинстанционното решение не е спорно, че кредитополучателите следва да платят на банката анюитетните вноски за период от 01.07.2014 г. до 01.07.2017 г. Спорно, според съда, е дължат ли се останалите претендирани суми. Съдът е приел, че ответниците са солидарни длъжници, но не на посочените в уточнителната молба на ищеца основания, а на основание т. 12 от договора, според който вземането на кредитора по отношение кредитополучателите е неделимо във връзка с чл. 129, ал. втора ЗЗД. По делото е приета ССчЕ, по въпросите относно усвояването на кредита, плащанията по него, главница, лихви и такси и застраховки по договора за кредит съобразно отразеното в счетоводството на банката и съобразно погасителния план към договора. Въззивният съд , във връзка с твърдението на ищцовата банка, че предсрочната изискуемост на съответните задължения на кредитополучателите е настъпила с връчването на препис от ИМ, е приел, че във въззивната жалба нямало оплакване срещу приетото с решението на СГС, че правото да бъде обявена предсрочна изискуемост на задълженията на двамата длъжници не е упражнено надлежно от кредитора, а само, че съдът неправилно не е присъдил вноски с настъпил падеж след предявяване на иска към 07.03.2019 г. Според въззивния съд, при това положение, този извод на първата инстанция не подлежи на проверка за законосъобразност. Според съда, дори да се приеме, че такова въззивно оплакване е направено, то следва да се има в предвид, че въпреки наличието на обективни предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост, съгласно съдържанието на договора за кредит, то банката не била направила валидно изявление, че упражнява правото за обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като подписалият исковата молба юрист нямал представителна власт да упражнява това потестативно право на кредитора и да внася изменения в договора. По делото е представено пълномощно за служител на банката, упълномощен да прави такива изявления, но от него има изготвено единствено извлечение от сметка, не е и подписано изявление за упражняване на правото. Въпреки възраженията още с отговора на исковата молба от страна на представителите на ответниците, в хода на цялото производство, включително и пред въззивната инстанция, банката не е потвърдила действията на юриста, подписал исковата молба и не е представил пълномощно с включено подобно правомощие. Изложените в писмената защита доводи се отнасяли до практиката на ВКС за връчване на исковата молба на особен представител на ответника, какъвто не е бил настоящият случай. Според съда, от значение за настоящия спор било, кой е направил изявлението от името на кредитора, а не кога и чрез кого е връчено на длъжника. С оглед изложеното решението следвало да бъде потвърдено в останалите обжалвани отхвърлителни части/ които са и предмет на настоящото касационно обжалване/ , извън тези за които се налагало частична отмяна и уважаване поради неправилно приложените разпоредби относно погасителната давност за главницата и относно възнаградителната лихва. По отношение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и по правилността на обжалваното пред ВКС въззивно решение в обжалваната с КЖ част, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: Необоснован се явява изводът на въззивния съд, че във въззивната жалба нямало оплакване срещу приетото с решението на СГС, че правото да бъде обявена предсрочна изискуемост на задълженията на двамата длъжници не е упражнено надлежно от кредитора със самата ИМ. От съдържанието на въззивната жалба се установява, че в нея банката-въззивник изрично се позовава, на това, че е обявила предсрочна изискуемост на целия кредит с подаване на ИМ в съда на 07.06.2017 г. Въпреки горната невярна констатация, съдът все пак е изложил своите съображения за това, че са налице обективни предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост, съгласно съдържанието на договора за кредит, но банката не била направила валидно изявление, че упражнява правото за обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като подписалият исковата молба юрист нямал представителна власт да упражнява това потестативно право на кредитора и да внася изменения в договора, тъй като по делото било представено пълномощно за служител на банката, упълномощен да прави такива изявления, но от него има изготвено единствено извлечение от сметка, не е и подписано изявление за упражняване на правото да бъде обявена предсрочна изискуемост на цялата непогасена главница по кредита. Този извод на въззивния съд е неправилен и противоречи на практиката на ВКС. В Р № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на състав на ВКС,Първо т.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК съдът приема изрично, че за спора по същество по осъдителен иск по чл.430 ТЗ за вземане по банков кредит , поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, от значение е фактът на съобщаване на длъжника от банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в самата ИМ и поражда правни последици с връчване на препис от нея на ответника по иска. До същия извод достига и ВКС в Р № 07.09.2016 г. по т.д. №362/2015 на Второ т.о. и други. Нито в цитираната практика на ВКС, нито в закона /чл.32-34 ГПК/ се въвежда императивно изискване за изрично упълномощаване на процесуалния представител при упражняване на едно потестативно/ преобразуващо/ право, когато това става с връчване на самата ИМ на насрещната страна. Нещо повече, в цитираното по-горе Р № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. се приема, че последиците на редовно обявената предсрочната изискуемост настъпват с връчване на препис от ИМ на ответника по иска, дори в лицето на неговия особен представител по чл.47 ал.6 ГПК, който не разполага с пълномощно от страна на ответника-длъжник. Ето защо, би било нелогично да се приеме, че за търпящия негативните последици на предсрочната изискуемост ответник по иска по чл.430 ТЗ -длъжник по кредита е достатъчно препис от ИМ да се връчи в лицето на назначен от съда особен представител, за да се приеме връчването като обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а за банката- кредитор да е налице изискване самата ИМ да е подписано от управителния й орган или последният да е упълномощил изрично с това право процесуалният й представител. Отделен е въпросът, че при упражняване на други потестативни права, напр. при разваляне на двустранен договор в хипотезата на чл.87 ал.2 ЗЗД, съдебната практика не се колебае, че това може да стане с връчване на препис от ИМ по спор за последиците от развалянето на договора на ответника-неизправна страна по него и за това не се изисква изрично упълномощаване за упражняването на това право. С оглед изложеното следва да се приеме, че с редовното връчване на 03.08.2018 г. в лицето на процесуалния пълномощник на двамата ответници на препис от ИМ по осъдителния иск по чл.430 ТЗ последиците на изричното волеизявление в самата ИМ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ поражда последиците на настъпване на същата от тази дата и съдът е длъжен да вземе предвид тези последици като настъпили след предявяването на иска. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени на основание чл.281,т.3 от ГПК и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , който, при условията на чл. 195 ал.1 ГПК във връзка с чл.201 ГПК служебно/ съобразно и с ТР1/2013 на ОСГТК на ВКС , т.3 / при повторното разглеждане на спора да постави допълнителна задача на в.л. по ССчЕ, което да даде вариант за размера на дължимата главница при настъпила предсрочна изискуемост от 03.08.2018 г. на целия неприсъден с влязлата в сила част от въззивното решение остатък от вземането за главница по процесния договор за кредит, като отчете присъдените, като такива с настъпил редовен падеж, с необжалваната част вноски за периода след същата дата. Решението в обжалваната част, с която въззивният съд е потвърдил частично първоинстанционното решение, в частта, с която е бил отхвърлен искът за разликата между уважената част от 13 505,18 евро до 24 586,51 евро- редовно изискуема възнаградителна лихва, следва да се потвърди, с оглед липсата на основание за присъждане на такава лихва след пораждане последиците на предсрочната изискуемост . По отношение на разноските : Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1358 от 15.12.2021 г. по в.гр.д. № 3348/2020 г. на САС , ГО в частта, с която е потвърдено решение № 3301 /02.06.2020 г. по гр.д. №7078 /2017 г. по описа на СГС, ГО, в частта, с която е бил отхвърлен искът на “Банка ДСК“АД с ЕИК[ЕИК] да бъдат осъдени солидарно Ф. Д. Г. и Н. С. Е.- като кредитополучатели по договор за кредит за покупка на недвижим имот на 27.11.2008 г., сключен между банката- ищец и двамата ответници, за разликите между сумите от: 11 331,92 евро до 50 541,20 евро - редовно изискуема главница ВРЪЩА делото в тази част на Софийски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на съда, при условията на чл.294 ал.1 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1358 от 15.12.2021 г. по в.гр.д. № 3348/2020 г. на САС , ГО в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.