О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 399 София,21.06.2013 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 3469 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 278, ал.1 ГПК. С определение № 152 от 20.03.2013 г. по ч. гр. д. № 134/2013 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено определение от 12.02.2013 г., постановено по гр. д. № 41/2013 г. на Силистренски окръжен съд в частта му, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД на К. срещу Ж. К. Д., С. Д. Д. и К. Ж. Д., всички от [населено място] чрез наложени възбрани върху недвижими имоти, запори върху моторни превозни средства, дружествени дялове и сметки в банки. Първоинстанционното определение е отменено в частта му, с която е наложен запор върху спестовен влог на С. Д. Д. и искането за запориране на сметката по влога в Б. „Д.” е оставено без уважение. Частна жалба против въззивното определение в частта му, с която е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти и запори върху автомобили, дружествени дялове и банкови сметки е постъпила от Ж. К. Д., С. Д. Д. и К. Ж. Д.. Поддържа се, че въпросите относно срока в който следва да бъде предявен бъдещият иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.); следва ли да бъде мотивирано искането за налагане на обезпечителни мерки и следва ли съдът да установи чия е собствеността върху имуществото, по отношение на което налага обезпечителни мерки, както и моментът на придобиването му са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Срещу определението на Варненски апелативен съд в частта му, с която искането за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху спестовен влог е оставено без уважение е постъпила частна касационна жалба, подадена от К.. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос за определяне на периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че въпросът подлежи ли на отнемане имущество, придобито след образуване на досъдебното наказателно производство е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Частните жалби са постъпили в срок, редовни са и са допустими съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК вр. с чл. 23, ал.2 ЗОПДИППД (отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросите относно срока в който следва да бъде предявен бъдещият иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), следва ли да бъде мотивирано искането за налагане на обезпечителни мерки и следва ли съдът да установи чия е собствеността върху имуществото, по отношение на което налага обезпечителни мерки са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, основания за промяна на която не са налице. Въззивното определение е съобразено с Тълкувателно решение № 1 от 14.09.2009 г. ОСГТК ВКС, съгласно което началният момент, от който започва да тече срокът за предявяване на иска по чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) е влизане в сила на осъдителната присъда по наказателното производство, както и с практиката, съгласно която искането за налагане на обезпечителни мерки се мотивира съобразно конкретните обстоятелства, определящи обезпечителна нужда; проверката за вероятната основателност на бъдещия иск се извършва въз основа на писмените доказателства към молбата за допускане на обезпечителните мерки, а за да бъде наложена обезпечителна мярка възбрана е без правно значение както дали посочения от молителя недвижим имот съществува, така и дали длъжникът е негов собственик - в обезпечителното производство съдът не проверява дали длъжникът е собственик на имота; възбраната на недвижим имот се налага чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на длъжника с цел извършените от длъжника последващи разпоредителни действия с имота да бъдат непротивопоставими на кредитора, а когато имотът не е собственост на длъжника, възбраната не поражда действие, тъй като в нотариалните книги няма извършено вписване по партидата на действителния собственик – определение по ч. гр.д. № 654/2008 г. на ІІ г.о. и определение № 324 от 03.05.2012 г. по ч. гр.д. № 105/2012 г. ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК вр. с чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Налице са предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Варненски апелативен съд по въпроса подлежи ли на отнемане имущество, придобито след образуване на досъдебното наказателно производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че по реда на ЗОПДИППД (отм.), на отнемане подлежи всяко имущество, придобито от престъпна дейност в рамките на проверявания период, за което правата на държавата не са погасени по давност. Подлежащото на отнемане имущество, както и имуществото, върху което могат да бъдат наложени обезпечителни мерки могат да бъдат придобити както преди, така и след започване на досъдебното наказателно производство, а въпросът дали имуществото е придобито от престъпна дейност, съответно чрез трансформация на средства от престъпна дейност е въпрос по съществото на делото по иска с правно основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.). За да остави без уважение искането за допускане на обезпечение чрез налагане запор върху сметката по спестовен влог на ответницата С. Д. Д., въззивният съд е приел, че влогът е открит след датата на образуване на досъдебното производство срещу съпругът и Ж. К. Д., поради което имуществото не подлежи на отнемане. Формираният извод, че обезпечение може да бъде допуснато само върху имущество, придобито преди образуване на досъдебното производство за извършени престъпления по чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) е неправилен. Установяването на произхода на средствата по влога е въпрос, подлежащ на доказване в производството по иска с правно основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.), а при достатъчно данни за образувано досъдебно производство за извършено престъпление от кръга на визираните в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) и имущество на значителна стойност, превишаващо доходите от законен източник, то налице е обезпечителна нужда, поради което искането за налагане на обезпечителна мярка е основателно, поради което мярката следва да бъде наложена след отмяна на въззивното определение в тази му част. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 152 от 20.03.2013 г. по ч. гр. д. № 134/2013 г. на Варненски апелативен съд в частта му, с която е оставено без уважение искане за допускане на обезпечение на иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) чрез налагане запор върху спестовен влог на С. Д. Д. в Б. „Д.”. ОТМЕНЯВА определение № 152 от 20.03.2013 г. по ч. гр. д. № 134/2013 г. на Варненски апелативен съд в частта му, с която е оставено без уважение искане за допускане на обезпечение на иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) чрез налагане запор върху спестовен влог на С. Д. Д. в Б. „Д.”. ДОПУСКА обезпечение на иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), предявен от К. срещу Ж. К. Д., С. Д. Д. и К. Ж. Д., всички от [населено място] чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху спестовен влог в лева № 16500787, открит на 04.12.2008 г. в [фирма] с титуляр С. Д. Д., като определя едномесечен срок за предявяване на иска, считано от влизане в сила на осъдителна присъда за престъпление по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД (отм.). НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 152 от 20.03.2013 г. по ч. гр. д. № 134/2013 г. на Варненски апелативен съд в останалата му част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: