13 Р Е Ш Е Н И Е №152 гр. София, 12 септември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Спас Иванчев при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурор Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдията Капка Костова наказателно дело № 524/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Спас Б. Г. срещу решение № 5 от 11. 01. 2016 година, постановено по внохд № 380/2015 година на Апелативен съд –гр. Пловдив, НО, първи наказателен състав с което е изменена присъда № 16 от 13. 05. 2015 година на Окръжен съд - гр. Пазарджик, НО, по нохд № 644/2014 година по описа на този съд. В жалбата са посочени всички касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Акцентът е поставен върху оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че въззивният съд, в рамките на своята компетентност, не е направил необходимото за разкриване на обективната истина и не е изследвал всички обстоятелства по делото, като по този начин е нарушил принципите, съдържащи се в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Излагат се съображения за липса на категорични доказателства за наличие на работеща звукова и светлинна сигнализация на железопътния прелез. Оспорва се доказателствената стойност на показанията на свидетеля А. А. поради негова предубеденост и заинтересованост от изхода на делото, като се твърди негова съпричастност в извършване на престъплението. Подсъдимият счита също, че е нарушено правото му на защита поради отказа на състава на въззивния съд да уважи всички въпроси към експертите, изготвили тройната техническа експертиза. Изложени са доводи, че показанията на свидетеля Д. не кореспондират с останалите доказателства по делото, но съдът ги е ползвал при формиране на изводите си по фактите. Заявява се и допуснато нарушение на нормата на чл. 29, ал. 2 от НПК, конкретизирано в допълнителното писмено изложение на подсъдимия. Изразено е и недоволството на подсъдимия Г. от размера на наложеното му наказание. С жалбата се претендира отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав, а алтернативно – изменяване на присъдата и решението. В съдебното заседание пред Върховен касационен съд подсъдимият С. Г. и упълномощеният от досъдебното производство защитник - адвокат Е. Й. от САК, участват лично и поддържат касационната жалба. Подсъдимият, чрез защитника си, е представил допълнително писмено изложение, прието по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, съдържащо допълнителни доводи по възраженията в касационната жалба. В рамките на упражненото право на лична защита подсъдимият Г. поддържа казаното от защитника. Частният обвинител Ц. Х. Д. не участва лично в заседанието, редовно призована. Не се явява и повереникът й адвокат З., също редовно призована. Не е представено писмено становище по жалбата на подсъдимия. Частният обвинител В. Х. М. участва лично. Не се явяват поверениците адвокат М. и адвокат Д.-Г., редовно призовани. Постъпило е писмено възражение срещу касационната жалба, приложено по делото, с подробни доводи за нейната неоснователност и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Частните обвинители Й. А. М., В. К. Г. и Е. К. Г. участват лично в производството пред ВКС, заедно с повереника си адв. Г. М., който изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената първоинстанционна присъда, подсъдимият С. Б. Г. е признат за виновен в това, че на 07. 05. 2014 година, около 16:30 часа, на железопътен прелез между гарите на [населено място] и [населено място], при изхода на Вагоноремонтен завод - [населено място], при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил с влекач марка „С.“, с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение: -чл. 51, ал. 3 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да спре пред железопътен прелез, който няма бариери; -чл. 52, т. 2 от ЗДвП, като е преминал през железопътен прелез, при работеща автоматична прелезна сигнализация - мигаща червена светлина на светофара и включена звукова сигнализация; -чл. 53, ал. 1 от ЗДвП, като преди да премине през железопътния прелез, независимо от състоянието на светлинната и на звуковата сигнализация, не се е убедил, че към прелеза не се приближава превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно, от което е последвало пътнотранспортно произшествие с пътнически влак № 10113 от [населено място] за [населено място] – ЕМВ „С.“ № 30029/30030 и по непредпазливост е причинил смъртта на М. А. Г. и средни телесни повреди на В. Х. М. (разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина) и на Ц. Х. Д. (трайно затрудняване движението на долния ляв крайник и трайно затрудняване движението на снагата), поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „а“ и „б“ вр. ал. 1, б. “б“ и „в“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, е осъден на шест години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г от НК подсъдимият С. Г. е лишен от правоуправление на МПС за срок от шест години. Съдът се е разпоредил надлежно с веществените доказателства по делото и се е произнесъл по направените по делото разноски в полза на държавата и на частните обвинители, като ги е възложил в тежест на подсъдимия Г.. В производство, инициирано по жалба на подсъдимия С. Г., е извършена въззивна проверка и е постановено атакуваното сега по касационен ред решение на Апелативен съд – гр. Пловдив, с което присъдата е изменена само в частта относно присъдените разноски, като са конкретизирани по размер направените на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса и е изменен размера на присъдените разноски в полза на частния обвинител М.. Присъдата е потвърдена в останалата част. Касационната жалба на подсъдимия С. Г. е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационна проверка и в срока за обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат обсъдени преди останалите, тъй като проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна само при констатации за липса на такива допуснати нарушения. 1. По възраженията за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК: ВКС намира тези възражения за неоснователни. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване при пълна проверка, оценка и анализ на събраните по делото доказателствени източници, с оглед принципите, вложени в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Преди всичко следва да бъде обсъдено възражението за незаконност на предходните съдебни състави поради предубеденост и липса на безпристрастност по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. Това нарушение, ако би било налице, е от категорията на т. нар. „абсолютни” процесуални нарушения, предпоставящи безусловна отмяна на атакувания съдебен акт. Фактическото основание на това възражение е конкретна фраза от съдържанието на мотивите на присъдата, сочеща, според защитата, на пристрастност на съда, както и даденият от въззивния съд отговор на идентично, направено пред него възражение по повод същата фраза (с. 18 от решението). ВКС намира, че въззивното решение не е постановено от незаконен състав, по отношение на членовете на който да са били налице основанията по чл. 29, ал. 2 от НПК за отвеждането им. Законността на съдебния състав е в основата на валидността на действията на съда и на постановените от него решения. За да е законен съдебният състав, е необходимо не само той да е формиран по предписания от закона начин, но и по отношение на членовете му да не са налице обективни или субективни основания за отводи и самоотводи. Предубеждението, в условията на чл. 29, ал. 2 от НПК и извън т. нар. „безусловни” основания за отвод по ал. 1 на нормата, може да се изрази по различен начин, но винаги означава, че вътрешното убеждение на член от състава не може да се формира свободно и само въз основа на обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото доказателствени източници. Известно е, че мотивите на постановения съдебен акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда и да позволяват на контролните инстанции и на страните по делото да проследят начина, по който то е формирано. В конкретния случай, съдържанието на контролирания съдебен акт недвусмислено сочи на липсата на такова опорочаване на вътрешното убеждение на съдебния състав, защото не обективира негова предубеденост и пристрастност при формирането му. Тази констатация на ВКС касае както дейността на съда в хода на проведеното съдебно следствие, така и в изпълнение на изискванията към съдържанието на съдебния акт. Визирана от защитата фраза в мотивите на присъдата (с. 12 – 13) е част от отговорите на съда на конкретните възражения на защитата на подсъдимия, поради което обвързва становището на съда именно с развита защитна теза. А дали и доколко това е възможно най-издържаният словесен изказ, е извън предмета на преценката за наличие на допуснато нарушение на процесуалните правила. На следващо място, заявеното от подсъдимия Г. нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на доказателства за наличие на работеща към момента на деянието звукова и светлинна сигнализация на железопътния прелез, не намира опора в данните по делото. Изводите на съда по фактите се основават на цялостна оценка и анализ на отделните доказателствени източници. Съдебното разглеждане на делото е проведено при условията на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1, при одобрено от съда съгласие на страните да не се провеждат разпити на конкретно посочени свидетели и експерт, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпитите им и експертното заключение от досъдебното производство (протокол от с. з. от 29. 01. 2015 година по нох дело, л. 40 от същото). За да приеме, че на 05. 07. 2014 година автоматичната сигнализация на железопътния прелез между гарите на [населено място] и [населено място] е работела, съдът се е позовал на показанията на свидетелите И. Д. (охранител във Вагоноремонтен завод - [населено място] и очевидец на престъплението), Д. Й. (инспектор в специализирано звено за изследване на произшествия в железопътния транспорт), К. Г. (механик към Секция по сигнализация и телекомуникация – [населено място]) и А. А. (управлявал пътническия влак), както и заключението на назначената в хода на въззивното производство тройна техническа експертиза (л. 98 от внох дело), данни от технически паспорт (л. 85 от внох дело), доклад на Комисията, извършила разследване на произшествието (т. 3, л. 112 - 113 от ДП). Въззивният съд е достигнал до извод за наличие към момента на произшествието на съответната светлинна и звукова сигнализация при непротиворечиво изяснени фактически обстоятелства в тази насока, след проверка достоверността на обясненията на подсъдимия, съпоставени с всички събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства, включително и с тези по направените от защитника му искания. В съдебно заседание от 12. 02. 2015 година, пред първоинстанционния съд, свид. Д. е категоричен относно наличието на светлинна и звукова сигнализация на прелеза, вкл. и в рамките на проведената очна ставка с подсъдимия (протокол на л. 63-64 от нох дело), като е заявил, че „…сирената се намира до самия прелез, до самата линия се намира, тя свири доста силно…светлинната сигнализация се вижда…Тази където е до завода се намира до самата мрежа и светеше.“. Показанията на свидетеля са безпротиворечиви в хода на целия процес и съдът не е имал каквото и да е основание да откаже да ги кредитира за достоверност. Те кореспондират с показанията на свид. Й., депозирани в същото съдебно заседание и сочещи несъмнено на наличие на действаща и активирана автоматична прелезна сигнализация към момента на приближаване на пътническия влак. Изправността на сигнализацията се потвърждава и от показанията на свид. Г., чиято трудова функция е свързана с ежеседмични проверки на прелеза. Свидетелят уточнява, че от страната на завода има повторител на шосейния светофар с мигаща жълта светлина, който се вижда на излизане от завода и се задейства автоматично при преминаване на влака през определена точка. Така установените от гласните доказателствени източници обстоятелства, кореспондират изцяло с констатациите, съдържащи се в изготвения окончателен доклад по повод техническото разследване на ПТП (том 3, л. 109 – 118 от ДП). От съдържанието му е видно, че към 07. 05. 2014 година проходните сигнали, прелезния и пътните светофари и звуковата сигнализация на ж.п. прелеза са били изправни и действащи. Изправността на железопътната инфраструктура и подвижния железопътен състав се установява включително и по експертен път от заключението на посочената тройна техническа експертиза (М., П., П.), според което основната причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е навлизането на управлявания от подсъдимия товарен автомобил „Скания“ влекач с полуремарке „Флигел“, в ж.п. прелеза по начин и в момент, когато това не е било безопасно, при задействана автоматична прелезна сигнализация (светлинна и звукова). Впрочем, липсата на такава сигнализация се твърди единствено от подсъдимият Г. и доколкото тази негова защитна теза не намира опора в доказателствата по делото, с основание е отхвърлена от инстанциите по фактите. На следващо място, жалбоподателят - подсъдим твърди съпричастност на свидетеля А. А. в причиняване на произшествието и на вредоносния резултат, тъй като е управлявал пътническия влак с превишена скорост и несвоевременно е реагирал при възникване на опасността. Възражението не може да бъде споделено и това е така, защото: От заключението на тройната техническа експертиза по делото категорично се установява, че скоростта на ЕМВ „С.“ непосредствено преди екстреното задържане е била около 82 км/ч., при максимално допустима такава от 80 км/ч.. Въпреки незначителното превишаване на определената за конкретния участък скорост, не е налице причинно-следствена връзка между скоростта и настъпилото ПТП, съответно на съставомерните последици от него. В тази насока въззивният съд е изложил подробни фактически и правни съображения (с. 8 от решението), които няма причини да не бъдат споделени и не се налага да бъдат повтаряни. Несъмнено е установено, че превишената с два км./ч. скорост не е причина за настъпване на произшествието, както и че реакцията на локомотивния машинист А. е била своевременна (изслушване на експертите, протокол от с. з. на л. 134 от внох дело). В тази връзка, възражението относно доказателствената стойност на показанията на свидетеля А. с оглед предубеденост и заинтересованост, следва да бъде преценено като неоснователно. Разпитите на свидетеля са провеждани след разясняване на регламента за тях, вкл. на правото му по чл. 121 ал. 1 от НПК, от което той не се е възползвал. Видно от протоколите за разпит на този свидетел (т. 3, л. 164 и л. 165 от ДП и л. 126 – 128 от нохд), същият добросъвестно, последователно и безпротиворечиво е изяснявал обстоятелствата на произшествието. Изложените от свидетеля А., лично възприети от него факти, за работеща звукова и светлинна сигнализация на прелеза, се установяват и от останалия събран по надлежния ред доказателствен материал. Няма съмнение, че съдът е оценил показанията на свидетеля А. по действителното им съдържание и правилно ги е кредитирал за достоверност. На следващо място, подсъдимият Г. твърди допуснато от съда нарушение, довело до ограничаване на процесуалните му права, поради отказа на решаващите съдилища да уважат всички направени от защитата доказателствени искания, вкл. за поставяне на конкретна задача на техническата експертиза - да изследва въпроса за скоростта на движение на пътническия влак, при която осите от товара на т.а. „Скания“, управляван от подсъдимия, не биха проникнали в първия вагон. Възражението е неоснователно, защото: Направеното в допълнителното писмено изложение на защитника на подсъдимия искане за назначаване на нова техническа експертиза е уважено от въззивния съд (протокол от с. з. 22. 10. 2015 година, л. 72 от внох дело). Назначената нова техническа експертиза е отговорила не само на първоначално поставените експертни задачи, но и на три от общо шестте въпроса, поставени от защитата на подсъдимия. По отношение на въпросите, които не са включени в експертното изследване, въззивният съд е изпълнил задължението си да мотивира отказа си със съображения за неотносимост на поставените въпроси към изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, в частност – към причините за настъпване на транспортното произшествие, които съображения настоящата инстанция намира за правилни. Въпросът, визиран във възражението - при каква скорост на движението на влака товарът на камиона не би могъл да навлезе във вагоните, няма пряко отношение към причините за произшествието и изследването в отговор на този въпрос (ако обективно би било възможно), не би допринесло за установяване на значимите от гледна точка на предмета на делото обстоятелства. Така че, съдът не е нарушил процесуалните права на подсъдимия, като е отказал този въпрос да бъде предмет на експертното изследване. Известно е, че съдът не е длъжен да удовлетвори всяко отправено към него доказателствено искане, а само тези, които са необходими за разкриване на обективната истина. При така изложените съображения, настоящата инстанция намира, че по делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда. От съдържанието на въззивния съдебен акт е видно, че доказателствата, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени относно достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост. Формираните изводи по фактите са изведени от надлежно събрани и проверени доказателствени източници, поради което оплакването за липса на доказателствена обезпеченост на тези изводи, следва да бъде преценено като неоснователно. 2. По възраженията за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон не е подкрепено с конкретни аргументи, вкл. и в допълнителното писмено изложение към жалбата. Принципно е положението, че материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и е налице, когато обжалващата страна твърди, че материалният закон не е приложен правилно при неоспорена фактическа обстановка. В настоящия случай обаче, заявеното нарушение на материалния закон очевидно е обвързано с доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, т.е. с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което вече бе обсъдено по-горе. За пълнота следва да се посочи, че при формиране на изводите си по фактите, съдът е оценил по действителното им съдържание гласните доказателствени източници – обясненията на подсъдимия С. Г., показанията на свидетелите Й., Д., А., С., Г. и др. за които страните са постигнали съгласие по чл. 371, т. 1 от НПК, експертните заключения по назначените и изготвени СМЕ и тройна техническа експертиза и комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, също и писмените доказателствени средства (протокол за оглед на местопроизшествието и изготвения фотоалбум за посетеното произшествие), писмените доказателства (медицински документи, справки за съдимост, трудов договор и длъжностна характеристика, технически паспорт на ж.п. прелеза и пр.), както и веществените такива. Настоящата проверка не установява съдържанието на доказателствените източници да е оценено превратно, не са налице противоречия, които да не са отстранени и подложени на задълбочен анализ от съдилищата по фактите, не са налице и доказателства, които да са игнорирани. Така, че към надлежно установените по делото факти съдът е приложил съответната правна норма, което обуславя и законосъобразността на съдебния акт. Установеното по делото дава основание за правния извод, че подсъдимият С. Г. от обективна страна и субективна страна е извършил престъпление по чл.343, ал. 4 вр. чл. 343, ал. 3, б. “а“ и б. “б“ вр. ал. 1, б. “б“ и б “в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В рамките на установените по делото факти, въззивният съд правилно е приел, че престъплението е извършено при проявена от подсъдимия самонадеяност като форма на непредпазливата вина, тъй като същият съзнателно е нарушил правилата за движение, предвиждал е настъпването на съставомерните последици, но е бил уверен, че ще ги предотврати, основавайки се на опита и уменията си. 3. По възраженията за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Спас Г. наказание е основателно. Съдът правилно е определил приложимата редакция на правната норма на чл. 343, ал. 4 във вр. ал. 3 от НК с оглед действащата към момента на извършване на престъплението и последващата по-неблагоприятна такава (чл. 2, ал. 2 от НК), т. е. наказанието правилно е определено в рамките на предвиденото от три до десет години лишаване от свобода. При индивидуализацията на наказанието предходните съдебни инстанции са съобразили всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК, но са надценили отегчаващите отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства и са подценили смекчаващите такива. Правилно са преценени като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства допуснатите от него тежки нарушения на правилата за движение, извършването им при проявена самонадеяност, причинените от престъплението несъставомерни леки телесни повреди на още двама души, както и нанесените сериозни имуществени щети. Поначало, съдът правилно е ценил и наличието на наложени на подсъдимия наказания по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение като обстоятелства, характеризиращи го като водач на МПС. От данните по делото е видно, че за периода от 2008 година до 2014 година срещу подсъдимия са издадени три наказателни постановления – за нарушаване на режима на скоростта и за неправилна маневра, както са наложени и две наказания с фиш. При тази конкретика на данните за предходните нарушения по ЗДП от страна на подсъдимия обаче, съдилищата очевидно са надценили тяхното значение при преценката им на плоскостта на обществената опасност на подсъдимия като водач на МПС и на поведението му като участник в движението. Те несъмнено характеризират подсъдимия като водач, склонен да нарушава правилата за движение, но не сочат на особено завишена степен на негова обществена опасност като такъв – нарушенията не са многобройни, извършени са в продължителен период от време, не са тежки и са по-скоро рутинни в процеса на упражняване на тази професия. Подценени са обстоятелствата, които характеризират личността на подсъдимия Г. като извършител с невисока степен на обществена опасност. От данните по делото е видно, че същият не е осъждан, има добри характеристични данни, трудово ангажиран е, без нарушения на трудовата дисциплина, полагащ постоянни грижи за семейството си. От изготвената комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза се установява личностния профил на подсъдимия – работоспособен, с постоянни навици, уравновесен, с реална оценка на собствените си възможности и способен да се самоконтролира. Затова, настоящата инстанция намира, че определянето на наказанието на подсъдимия Г. близо до средния размер на предвиденото в закона, в конкретния случай е необосновано тежка наказателна репресия. Наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим, удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК. Съдът не намира основания за корекция на размера на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, защото то съответства на тежестта на допуснатите от подсъдимия тежки нарушения на правилата за движение, подложили на риск живота на много хора и причинили сериозни щети на инфраструктурата и железопътните съоръжения. В този си размер, при променения срок на наказанието лишаване от свобода, лишаването от правоуправление отговаря и на изискването на чл. 49, ал. 2 от НК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 5 от 11. 01. 2016 година по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив, по внохд № 380/2015 година, като н а м а л я в а наложеното на подсъдимия С. Б. Г. наказание за престъплението чл.-343, ал. 4 вр. чл. 343, ал. 3, б. “а“ и б. “б“ вр. ал. 1, б. “б“ и б “в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК на три години и шест месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.