Р Е Ш Е Н И Е № 218
гр. София, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в откритото съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Веска Райчева
Членове: Мими Фурнаджиева
Геника Михайлова

при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4333 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 2270/ 10.05.2018 г. по гр.д. № 15/ 2017 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е отхвърлен искът на Н. Л. А. срещу „Ем Ви Комерс“ ООД с правна квалификация чл. 150 КТ над сумата 115.57 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Решението е допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуално-правен въпрос: 1. Следва ли съдът да приеме релевантния факт неосъществен само поради това, че за неговото установяване по делото свидетелските показания се разминават?
По повдигнатия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че когато за релевантен факт свидетелските показания се разминават, съдът не следва да достига до извода, че фактът не се е осъществил. Той е длъжен да обсъди събраните гласни доказателства, като прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи пред съда. Съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на отношенията между страните се отнася той.
Така е прието в решение № 554/ 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/ 2010 г. на ВКС, IV-то ГО, в решение № 177/ 25.10.2016 г. по гр.д. № 1263/ 2016 г. на ВКС, III-то ГО и в много други на ВКС. Това освобождава настоящия състав от задължението да мотивира отговора. Достатъчно е да посочи, че намира за правилна и споделя тази практика по приложението на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
В резултат на извършената служебна проверка касационният състав намира въззивното решение недопустимо. Съображенията са следните:
В исковата молба са изложени твърдения, че в периода м. декември 2012 г. до м. септември 2015 г., когато ищецът Н. Л. Н. работи като „продавач-консултант“ по трудов договор с ответника „Ем Ви Комерс“ ООД, със знанието и без противопоставянето на работодателя е полагал труд извън уговореното работно време: в делничните дни - 1 час над уговореното, а в съботите – от 9.30 ч. до 14.30 ч. и от 9.30 ч. до 19.30 ч., редувайки през събота. Поискано е ответникът да бъде осъден за трудово възнаграждение, а исковата молба не съдържа размер на този иск.
С първоинстанционното решение той е квалифициран по чл. 150 КТ и е отхвърлен без размер.
Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение.
Въззивният съд е констатирал, че исковата молба в частта по този иск е нередовна. С определение от 24.03.2017 г. е дал указания и срок, в който ищецът да посочи конкретните обстоятелства по положения труд извън уговореното с работодателя и размер на този иск.
В изпълнение на указанията ищецът включва и твърдения за положен труд през неделни дни и в официални празници, включени в периода м.декември 2012 г. – м.декември 2015 г., и определя общ размер на иска за сумата 10 000 лв.
С въззивното решение искът е квалифициран по чл. 150 КТ, уважен е за сумата 115.57 лв. и е отхвърлен до пълния размер.
Касационната инстанция приема, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Според обстоятелства, при които ищецът претендира възнаграждението за труд извън уговореното работно време, искът обхваща работните и съботните дни в периода м.декември 2012 г. – м.септември 2015 г. Исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото искът е без размер.
Въззивният съд е бил длъжен да даде указания и срок, в който ищецът да посочи размер на иска според твърденията в исковата молба – за положен труд над уговореното през делничните дни и през съботите, включени в периода (за чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК).
Незаконните указания обаче ищецът е изпълнил. Така в предмета на делото и за пръв път пред въззивната инстанция са включени нови обстоятелства, на които първоначалната претенция не се основава (ответникът да заплати възнаграждение и за труда през неделните дни и официалните празници, включени в периода). Искът е изменен пред въззивната инстанция с разглеждането на нов, наред с първоначалния и при зададен в резултат на незаконите указания общ размер на исковете – за сумата 10 000 лв. Гражданският процесуален кодекс не допуска искът да се изменя пред въззивната инстанция.
Настоящият състав е длъжен да обезсили въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и да върне делото за ново разглеждане от друг състав (чл. 293, ал. 4, вр. чл. 129, ал. 4 ГПК). Както бе обяснено двата иска, първоначалният (в неуточнен размер) и предявеният за пръв път пред въззивния съд в резултат на изпълнените незаконни указания, са разгледани в общ размер от 10 000 лв. Дефектът е неотстраним пред касационната инстанция (т. 4 от ТР № 1/ 07.07.2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. ОСГК на ВКС).
Преди да пристъпи към спора, по който производството продължава да е висящо, въззивният съд е длъжен на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК да даде указания и 1-седмичен срок, в който ищецът в молба с препис да посочи размер на иска за възнаграждение за положения труд извън уговореното с ответника през периода м.декември 2012 г. – м.септември 2015 г.: в делничните дни - 1 час над уговореното, а в съботите – от 9.30 ч. до 14.30 ч. и от 9.30 ч. до 19.30 ч., редувайки през събота.
При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 2270/ 10.05.2018 г. по гр.д. № 15/ 2017 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която искът по чл. 150 КТ е отхвърлен над сумата 115.57 лв. до 10 000 лв.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Благоевград, който е длъжен да постанови разпореждането по чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно дадените указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.