Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * продължавано престъпление * маловажен случай * приложение на чл. 9, ал. 2 НК * изменение на обвинението * акцизни стоки без бандерол


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 232

София, 16 юни 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и петнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА

при секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Ивайло Симов, като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 549/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е образувано по искане на процесуалния представител на осъдения за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 85/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
В искането са въведени всички основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон поради несъставомерност по отношение на изпълнителното деяние „продава”, като се сочи липсата на всички обективни и субективни признаци на състава на чл. 234, ал. 2, т. 1 НК, както и затова, че съдът в нарушение на закона е приел, че държането на цигари без бандерол на 17.08.2012 г. и на 02.06.2012 г. не е „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и не е налице „малозначителност” по чл. 9, ал. 2 НК. Защитата подчертава, че били нарушени материално-правните норми на продължаваното престъпление по чл. 26 НК, тъй като не било образувано единно наказателно производство, което да включва трите дати: 17.08.2011 г., 03.11.2011 г. и 02.06.2012 г., а следвало деянието, извършено на 03.11.2011 г. да не е отделено в друго дело /нохд № 1/2012 г./, с оглед на това, че по този начин се нарушават правата на осъдената, което е довело до по-тежка правна квалификация – при условията на повторност.
Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че съдът не изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не разкрил обективната истина, като с тези си действия нарушил разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.
Оспорва се и справедливостта на наказанието, което е наложено на осъдената, като се поддържа, че то е явно несправедливо и прекомерно тежко, въпреки приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и следвало да се намали и да се определи още по-ниско наказание от осем месеца лишаване от свобода.
Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на съдебен акт, с който да се оправдае осъдената, алтернативно защитата пледира за връщане на делото за ново разглеждане на второинстанционния съд или намаляване размера на наложеното наказание.
Пред касационния съд процесуалният представител на осъдената поддържа искането с изложените в него доводи и моли да бъде уважено. Допълва, че по делото не било доказано твърдяната продажба по отношение на процесните стоки да е осъществена от осъдената Л., както и от доказателствата по делото не бил установен умисъл за това. Защитата сочи, че било налице лъжесвидетелстване от страна на свидетеля И. М. и че незаконосъобразно същият не бил привлечен в качеството му на обвиняем.
Осъдената в своя лична защита поддържа становището на защитника си и моли съда да не и налага ефективно наказание, като в последната си дума пледира за условно наказание.
Представителят на Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно, като излага съображения, че съдебните състави са определили вярно релевантните факти, авторството и съставомерността на деянията са категорично установени, след извършен прецизен доказателствен анализ и постановените съдебни актове не съдържат твърдените в искането нарушения. Предлага искането да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване, депозирано от упълномощения защитник на осъдената е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като е направено в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 184 от 20.01.2014 г. по НОХД № 884/2012 г. Районен съд – гр.Гоце Делчев е признал подсъдимата Х. Х. Л. за виновна в това, че за периода от 17.08.2011 г. до 02.06.2012 г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление е продавала и държала акцизни стоки без бандерол, издаден по реда, определен от министъра на финансите на РБългария, а именно: 22 броя кутии, всяка една от тях, съдържаща по 20 къса цигари марка „.”, 25 броя кутии, всяка една от тях, съдържаща по 20 къса цигари марка „.”, 530 броя кутии, всяка една от тях, съдържаща по 19 къса цигари марка „.”, общо 577 броя кутии цигари, всички на обща стойност 4 128.75 лева, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 19, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и чл. 25, ал. 1, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (З.), като подсъдимата е извършила деянието повторно, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /по НОХД № 1/2012 г., Споразумение № 51/05.01.2012 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, влязло в сила на 05.01.2012 г./ и случаят не е маловажен, като деянията са извършени, както следва: 17.08.2011 г. в [населено място], в товарен автомобил марка „” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Х. А. Л., подсъдимата е държала акцизни стоки без бандерол, издаден по реда, определен от министъра на финансите на Р България - 22 броя кутии цигари марка „P. S.” на обща стойност 165 лева и 25 броя кутии цигари марка „.” на стойност 187.50 лева и всичко на обща стойност 352.50 лева; на 02.06.2012 г. в [населено място] е продала на лицето И. М. акцизни стоки без бандерол – общо 390 броя кутии цигари марка „.” с поставен върху тях македонски бандерол, на обща стойност 2 778.75 лева; на 02.06.2012 г. в [населено място], в собствения си лек автомобил, марка „”, с рег. [рег.номер на МПС] е държала акцизни стоки без бандерол – общо 140 броя кутии цигари марка „.” с поставен върху тях македонски бандерол, на обща стойност 997.50 лева, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като и е наложено и наказание „лишаване от право да упражнява професия или дейност”, свързана с продажба и производство на акцизни стоки за срок от две години.
Със същия съдебен акт на основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода” за срок от седем месеца, наложено на осъдената Х. Л. по НОХД № 1/2012 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, като същото е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, като на основание чл. 234, ал. 3 НК са отнети инкриминираните акцизни стоки без бандерол.
С решение № 1135 от 11.03.2013 г., постановено по ВНОХД № 85/2014 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, изцяло е потвърдена първоинстанционната присъда.
Несъстоятелно е изложеното от защитата съображение за неправилна оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Второинстанционният съд, в рамките на събраните доказателствени източници, е извършил самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса по отделно и в съвкупност. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Доказателственият анализ, изложен във въззивното решение, е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове, като е спазена и разпоредбата на чл. 305 НПК. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, като изключително подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да подчертае, че касационната жалба, по съдържание преповтаря повечето от изложените във въззивната жалба доводи, като игнорира съществения факт, че въззивният съд не е пренебрегнал оплакванията на жалбоподателя и с решението си е дал подробен и обстоятелствен отговор на всички направени възражения. От залегналите в мотивите на съдебния акт съображения е видно, че отделните оплаквания са обсъдени внимателно и задълбочено в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно и недвусмислено са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно. Въпреки това, съдебният състав на върховната касационна инстанция ще изложи своите съображения, като счита, че не се налага да преповтаря аргументите на въззивния съд, а само да посочи допълнение към същите.
Изцяло несъстоятелна е тезата на защитата за нарушение на разпоредбата на чл. 26 НК, тъй като следвало да се образува единно производство, което да включва освен извършените деяния на 17.08.2011 г. и 02.06.2012 г., и това от 03.11.2011 г., което е разгледано в отделно производство. Неизпълнението според защитата е довело до нарушение на материалния закон и съществено ограничило правата на подсъдимата, с оглед на това, че еднородните деяния не са разгледани в единно производство. Съдебният състав на Върховния касационен съд подчертава, че не е от компетенцията на съда обхвата на деянията в рамките на продължаваното престъпление, а е суверенно право на прокуратурата, която извършва преценка кои деяния следва да бъдат включени в продължаваното престъпление по чл. 26 НК, като съдът по никакъв начин няма право и не може да навлиза в сферата, в компетенцията на държавното обвинение, за разлика от предходната редакция на чл. 26, ал. 6 НК, която е предвиждала, че разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпления против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след предявяване на обвинението, когато това е било възможно. Внесеният обвинителен акт определя фактическата и правна рамка на обвинението, като съдът има правомощието да прекрати съдебното производство при наличието на допуснати в досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници, но не и при допуснати нарушения на материалния закон. В случай, че съдът направи това, то самият той би извършил нарушение, тъй като няма законово право да указва на държавното обвинение каква правна квалификация да посочи в обвинителния акт за определено престъпление, още по-малко да указва кои деяния следва да се включват в продължаваното престъпление. В конкретния случай не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26 НК и съвършено правилно и законосъобразно двете предходни инстанции са отчели като неоснователен наведения довод, като настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло и споделя изложените аргументи.
Поддържаните от защитата на осъдената Х. Л. съображения за неправилно приложение на материалния закон поради маловажност на случая са напълно несъстоятелни. В разпоредбата на чл. 93, т . 9 НК е дадена легална дефиниция за „маловажен случай”, а именно престъплението, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В контекста на тази преценка паричната равностойност на предмета на престъплението е важен фактор, но не и единственият и определящ такъв. Правилно и съобразно разпоредбите на закона и първостепенният съд, и въззивната инстанция са приели, че извършеното престъпление не е маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. В крайните изводи на предходните инстанции се излагат аргументирани и подробни съображения относно упоритата деятелност на осъдената в извършването на един и същи вид престъпления, а именно: да държи, продава и разпространява акцизни стоки без бандерол, тъй като извън инкриминираното престъпление, тя е била санкционира по административен ред за извършени административни нарушения по чл. 123, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 ЗАДС, както и е била осъдена за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 2 НК. По този начин Л. е демонстрирала трайно изградена и установена нагласа за несъблюдаване на българското акцизно законодателство, продължаваща в един значителен период от време. Съдът е отбелязал, че разкриването на престъпната дейност на осъдената е провокирано от популярносттта й на продавач на цигари без бандерол, която не се е отказала от този източник на доходи, въпреки условното й осъждане за същото престъпление по НОХД № 1/2012 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. Проявената от нея активност и изцяло користните подбуди показват висока степен на обществена опасност на дееца и опровергават аргументите на защитата за приложимост на чл. 93, т. 9 НК.
Горепосочените обстоятелства, както липсата на съзнание у осъдената за неправомерност на поведението й в обществото, категорично сочат на високата й обществена опасност като деец с оглед личността й. В случая изведената степен на обществена опасност на деянието не е по-ниска от обикновените случаи на престъпление от този вид. Общата паричната равностойност на предмета на престъплението е 4 128. 75 лева е само един от критериите, които се изискват при оценка на конкретното престъпление като „маловажен случай”, при това неопределящ. Трайна и непротиворечива е съдебната практика по отношение на това, че преценката за маловажността е многостранна, комплексна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици. В тази връзка следва да се отбележи, че оценката за степента на обществена опасност на деянието и дееца винаги е съобразена с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап от развитието на обществото. Предвид по-горе посочените констатации, съдилищата правилно са приели, че случаят е немаловажен и деянието, реализирано от осъдената Л. е съставомерно по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Не може да се пренебрегне обстоятелството, че подсъдимата е санкционирана неведнъж по административен ред за извършени нарушения по Закона за акцизите и данъчните складове, както и че процесното деяние е извършено при условията на повторност. В конкретния случай сумата от над четири хиляди лева не е пренебрежимо малка, а количеството кутии цигари без бандерол и част от тях с македонски бандерол – 577 бр., които осъдената Л. е държала и част от тях е продала, явно и очевидно надхвърлят необходимото за лична употреба. В тази насока, не може да се счита, че степента на обществена опасност на престъплението с оглед начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, потенциалните вреди за фиска, е по-ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид.
В процесния случай, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е неприложима, тъй като обществената опасност като елемент на престъплението е налице, поради което настоящият съдебен състав счита, че релевираният довод за малозначителност е необоснован, тъй като не намира опора в материалите по делото.
Продължавано престъпление може да има и само от малозначителни деяния, ако те, преценени като цяло, не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също по вид престъпление (арг. от Т. № 3/1971 г.). Нито едно от отделните деяния не е малозначително, а в още по-малка степен това би могло да касае цялостното продължавано престъпление. С оглед на предшестващото и последващо поведение и личността на дееца, всяко едно от тях и само за себе си е в достатъчна степен общественоопасно и следва да се третира като престъпно. В случая, двете съдебни инстанции са изложили съображения за това, че реализираното от осъдената Х. Л. се субсумира под признаците от обективна и субективна страна на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК. Същата е осъдена за продължавано престъпление, доколкото е извършила три деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като е налице обективна и субективна връзка помежду им.
Настоящият съдебен състав намира за частично основателно възражението на защитата, че незаконосъобразно прокуратурата е изменила обвинението в съдебно заседание. Прокурорът има законоустановено правомощие при наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 287 НПК, да измени обвинението, когато в хода на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В конкретния случай, от обвинението е отпаднала част от предмета на деянието, осъществено на 02.06.2012 г. чрез изпълнителното деяние „продава”. Изменение на обвинението не се е налагало, тъй като престъплението остава същото, а макар и да са налице основания за промяна на обстоятелствената част на обвинението, то то не е било съществено. От обвинението са отпаднали част от инкриминираните вещи, което облекчава положението на подсъдимата, а не изисква от нея допълнителни усилия да се защити. Въпреки че съдът е допуснал това изменение, с това по никакъв начин не са се ограничили правата на осъдената, още повече, че изменението е в неин интерес, а не в неин ущърб. В действителност е допуснато нарушение на процесуалните правила, но то не е от категорията на съществените, като същото не може да доведе до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд счита за наложително да подчертае, че не е в кръга на правомощията му да се произнася по въпроси, които са извън предмета на делото, правноирелевантни и не касаещи по никакъв начин настоящото производство, каквито са наведените от защитата на осъдената доводи за извършено от страна на свидетеля И. М. /неправилно идентифициран от защитата като свидетеля Г./ престъпление – лъжесвидетелстване, както и, че последният незаконосъобразно не бил привлечен в качеството му на обвиняем. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че по делото са налице данни, че свидетелят И. Н. М. е осъден за престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 1 НК в друго производство, но намира за абсолютно недопустимо да обсъжда посочените от защитата съображения, доколкото не е присъща за него функцията по обвинението, поради това същите са изцяло несъстоятелни.
Неоснователни са наведените доводи относно липсата на всички обективни и субективни признаци на извършеното престъпление. В процесния случай лекият автомобил, собственост на осъдената и товарният автомобил /собственост на Х. Л./, са били средството, с което същата е осъществила държането на предмета на престъплението по чл. 234 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК. Последният, обективиран в 187 бр. кутии цигари без бандерол, е бил поставен на задните седалки на двете моторни превозни средства. Налице е осъществяване на изпълнителното деяние „държане” на престъплението, тъй като е упражнена фактическа власт върху него от осъдената Х. Л..
В тази насока следва да се отбележи, че законодателят е дефинирал първия вариант на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал.1 НК чрез несвършен вид на глагола – „продава”, което насочва към извършвано и продължаващо в момента действие, а не предпоставя вече реализирана веднъж или многократно продажба. Престъпление по чл. 234, ал. 1 НК би било осъществено и в случаите, когато акцизните стоки само се предлагат за продан, например ако се изложат в търговски обект. В конкретния случай осъдената използвала друг подход за разпространение на стоката, едновременно с предлагането за продажба на перилни и почистващи препарати, които разкарвала с микробус около района на [населено място], продавала и цигари без бандерол, в случая част от инкриминираните цигари са с македонски бандерол. По този начин тя е осъществила и процесните съставомерни действия - продала част от цигарите на свидетеля И. М., а останалите държала в собствения си лек автомобил, както и в товарния автомобил, собственост на нейния баща.
Извършеното деяние от осъдената Х. Л. реализира състава и от обективана и от субективна страна на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК. Това е безспорно и категорично установено от цялата доказателствена маса - всички писмени и гласни доказателствени средства, събрани, проверени и оценени по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно процесуалните правила, и в частност от показанията на свидетелите И. и Н. М., Г. Р. (от които е видно, че първо подсъдимата е признала пред него за извършената продажба и едва след това е извършено претърсване в дома на М.), Г. С., както и от приложените по делото Административни актове за установяване на административни нарушения и Наказателни постановления, както и от свидетелството за съдимост.
Наведеното възражение от защитата относно наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, е изцяло несъстоятелно, още повече е заявено декларативно, без да са изложени аргументи в тази насока. Настоящият съдебен състав намира, че при индивидуализация на наказанието, предходните две инстанции правилно и законосъобразно са отчели както степента на обществена опасност на деянието, така и тази на автора на престъпното посегателство, както и всички други обстоятелства, влияещи върху отговорността и е достигнала до извод, че необходимото и достатъчно наказание, което осъдената Л. следва да понесе, с оглед и на целите по чл. 36 НК, е именно осем месеца лишаване от свобода. Първостепенният съд и въззивната инстанция са приели, че и най-лекото, предвидено в чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК наказание би се оказало несъразмерно тежко и поради което определили срок на лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под легалния минимум от една година. В жалбата не се сочат неотчетени при определяне на наказанието други смекчаващи отговорността обстоятелства, а и настоящата върховна инстанция не констатира наличието на такива. Като правилно и съобразно разпоредбите на закона е приложен чл. 68 НК, тъй като инкриминираното престъпление е извършено в изпитателния срок, определен на осъдената Х. Л. с влязло в сила на 05.01.2012 г. по НОХД № 1/2012 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев Определение за одобряване на споразумение, с което на основание чл. 234, ал. 1 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66 НК . Обемът наказателна принуда по вид, размер и начин на изтърпяване на санкцията съответства на визираните в чл. 36 НК цели и не подлежи на допълнителна редукция.
Правилно е отдадено място и на генералната превенция по чл. 36 НК, на превантивната и възпираща цел на наказанието по отношение и на останалите членове на обществото, склонни към подобно поведение. Нуждите на обществото са от засилен коректив в поведението на онези граждани, които не зачитат нормите на съответното акцизно законодателство, продължават да разпространяват и продават акзицни стоки без бандерол, изпитват чувство за безнаказаност и перманентно ощетяват съгражданите си, като доходите, които получават от неправомерното си поведение, се отразяват на бюджета на страната и увреждат фискалните интереси на държавата.
Предвид гореизложените съображения съдът не намери да е налице нито едно касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на осъдената, правилно и законосъобразно е приложен материалния закон и наложеното й наказание не е явно несправедливо. Поради тези съображения искането й за възобновяване на производството по делото и намаляване на наложеното наказание следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на това и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. Х. Л. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 85/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.