Ключови фрази

4


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60455

гр. София, 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 38 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 261876/16.10.2020 г. на П. П. К., чрез адвокат Д. К., против въззивно решение № 260023/28.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 378/2020 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 346/28.02.2020 г. по гр.д. № 7439/2018 г. на Районен съд – Русе в частта, с която П. П. К. е осъден на основание чл. 211 КТ да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 10 209.91 лв., представляваща причинена имуществена вреда при и по повод изпълнение на трудовите му задължения за периода м.май 2016 г. - м. юли 2017 г.; и сумата 516.17 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 25.08.2017 г. - 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд, като инстанция по съществото на спора, да обсъди всички доводи и възражения на страните, да анализира всички доказателства по делото и да посочи на кои от дава вяра, кои не кредитира и защо и да постанови решението си след съвкупната им преценка. По този въпрос се сочи, че въззивното решение противоречи на постановените - решение № 22/24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/ 2014 г., I г. о., решение № 3/22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г., IV г.о., решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г., III г. о., решение № 411/ 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., решение № 2410/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., II г.о., решение № 260/30.10.2013 г. по гр. д. № 1286/ 2012 г., IV г.о., решение № 247/30.06.2015 г. по гр. д. № 970/2015 г., IV г.о. и решение № 47/07.03.2019 г. по гр.д. № 1464/2018 г., III г.о. на ВКС. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по жалбата – „Електроразпределение Север“ АД, представляван от юрисконсулт М. Х., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като касаторът е заемал длъжността „шофьор на специализиран автомобил с маса 12 и повече тона“ в отдел „Експлоатация мрежи и СТИ“, Регионален обслужващ център Русе/Р. към „Електроразпределение Север“ АД. Съгласно посоченото в длъжностната му характеристика той имал задължение да управлява и обслужва поверените му МПС, вкл. носел отговорност за опазване на зачисленото имущество – съоръжения, измервателни уреди и апаратура, материали, инструменти, специални ключове и техника, МПС и др., предоставени му за изпълнение на служебните задължения. Съгласно същата длъжностна характеристика той бил длъжен да познава и прилага в работата си вътрешните работни инструкции и политики. Били му зачислени и карти за зареждане на гориво. В чл.11 от представената инструкция за ползване на служебен автомобил на ищцовото търговско дружество е записано зареждането на автомобилите да се осъществява само на бензиностанции, с които ищеца има сключен договор, посредством специално издадените за тази цел карти, които са индивидуални за всеки автомобил. В чл. 23 от инструкцията е предвидено за отчитане на изминатите километри и изразходваното гориво да се използва генерираният от GPS системата пътен лист, в който се съдържат данни за изминати километри, дестинация и време на движение/престой. Прекият ръководител на К. одобрявал пътните листи в края на всеки месец, като за целта ежедневно проследявал маршрутите на автомобилите в групата, за която отговаря. Съгласно чл.25 от инструкцията, за автомобили, които са оборудвани с GPS устройство, но имат монтирани допълнителни агрегати, чиято работа се отчита в моточасове, водачът попълва допълнителна пътна книжка само за работата на допълнителния агрегат. В този случай изминатите от автомобила километри се отчитат чрез генерирания от GPS система пътен лист, а работата на допълнителния агрегат – чрез пътна книжка. В приложения по делото одитен доклад от 2017 г., изготвен по възлагане от работодателя, се съдържат констатации, че ответникът отчитал повече моточасове дневно от реално отработените, както и че зареждал гориво и в туби, които качвал в автомобил, който не е служебен, като на касата заплащал с карта на зачисления му служебен автомобил. Според одитния доклад, за периода от 01.03.2017 г. до 31.05.2017 г. предполагаемото отнето от ответника количество гориво било в размер на 1 819.60 литра, или около 600 литра на месец. Записано е още, че на 11.07.2017 г. в присъствието на одитния екип, П. К. признал в писмен вид за злоупотреба, изразяваща се в присвояване на гориво в размер приблизително на 540 литра месечно (на стойност около 1 000 лв.) за период от една година. След така установените данни за злоупотреба с имущество на дружеството, работодателят прекратил трудовото правоотношение с ответника на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. с чл.187, т. 10 КТ – с дисциплинарно уволнение по причините, посочени в одитния доклад. Заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение“ била връчена на касатора на 01.09.2017 г. и не е била оспорена от служителя по съдебен ред.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че на жалбоподателя са били възложени да изпълнява функции на материално-отговорно лице, което му придавало качеството „отчетник“ по смисъла на чл. 207 КТ и същият носи имуществена отговорност за липси и щети във връзка с опазването и управлението на повереното му имущество. Прието е също, че в случая ответникът не е оборил презумпцията за виновност за установените липси на гориво. От заключението на приетата по делото комплексна автотехническа и икономическа експертиза било видно, че при съпоставяне на отчетените моточасове по пътни книжа на процесните МПС с времето на работа и маршрута на превозните средства от GPS системата е налице разминаване между отчетените от ответника и действително отработените моточасове. Според експертизата, общо неизразходваното във връзка с работата количество гориво е в размер на 1 729.24 литра бензин и 2 247.27 литра дизел, а стойността му по средна цена на различните горива, установена от приложените по делото фактури за закупено гориво без ДДС и след приспадане на отстъпка в размер на 4% възлиза на сумата 7 241.81 лева (3 207.69 лв. за бензин и 4 034.12 лв. за дизел). Съгласно заключението на допълнителната експертиза, количеството бензин и дизел закупено със зачислените карти на касатора, без в GPS системата да е отразено присъствие на съответния автомобил на бензиностанцията, е на обща стойност 3 468.10 лв. без ДДС. При така приетото въззивният съд е направил извод, че общият размер на липсата възлиза на сумата 10 709.91 лв., чието възстановяване се дължи от ответника. С оглед забраната да се влошава положението на обжалвалата страна, съдът е приел, че на ищеца се дължи обезщетение в размера, установен с решението на първоинстанционния съд.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставеният в изложението правен въпрос е обуславящ и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с приложените от касатора решения на състави на ВКС.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260023 от 28.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 378/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
УКАЗВА на жалбоподателя П. П. К., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 214.52 лева и да представи платежния документ по делото. При неизпълнение на указанията в срок, касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване или на съдията-докладчик за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.