3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60 София, 12 април 2016 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в закрито съдебно заседание в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар при становището на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова ч.н.дело № 340/2016 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е образувано по чл. 44, ал. 1 от НПК. С разпореждане от 22.03.2016 г., постановено по НЧД № 1246/2016 г. по описа на Софийския градски съд, е прекратено производството по делото и е изпратено на ВКС за произнасяне по повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че делото е подсъдно на Софийски окръжен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното : Производството по ЧНД № 115/2016 г. е образувано в Софийски окръжен съд въз основа на искане от Република Турция до компетентните органи на Република България за изпълнение на решение № 2013/971 на Основен съд в гр. Анкара, постановено срещу българския гражданин Ц. К. Р. (Ц. Р. К.), постъпило в окръжния съд, чрез МП на РБ. Делото е насрочено за разглеждане за 14.03.2016 г. С протоколно определение от 14.03.2016 г. Софийският окръжен съд е прекратил съдебното производство по ЧНД № 115/2016 г. и го изпратил на СГС по подсъдност, приемайки, че компетентен да се произнесе по искането е именно последният съд. С разпореждане от 22.03.2016 г. съдията – докладчик по образуваното ЧНД № 1246/2016 г. по описа на СГС оспорил извода на изпращащия съд и повдигнал спор за подсъдност. Настоящият съдебен състав споделя аргументите на Софийски градски съд. Съдът, компетентен да разгледа и да се произнесе по искането е установеният с нормата на чл. 465, ал. 2 от НПК, а именно окръжният съд по местоживеене на осъдения, съответно – СГС, когато той не живее в страната. По делото не е установено, че адресът, който Ц. Р. К. е избрал като настоящ адрес през м. август 2003 г. в гр. София, е адрес, на който той фактически пребивава, след като през 2011 г. е посочил гр. Златица като постоянен адрес (виж, справка НБД „Население”). Именно този адрес в гр. Златица е съобщил и по воденото срещу него наказателно производство в Р Турция. Освен това, нередовното призоваване от адреса в гр. Златица не е достатъчно основание СОС да счете, че Ц. Р. К. не живее фактически на този адрес. Приложената към делото призовка е съдържала разменени бащино и фамилно име, а отразеното в нея, че „на този адрес няма лице с тези имена”, не сочи въз основа на каква информация е формирано. Софийският окръжен съд е приел поддържаното становище на прокурора, участващ в производството, че лицето Ц. Р. К. живее на адрес в гр. София, посочен през 2003 г. като „настоящ адрес”, но не е съобразил посочените по – горе данни по делото. Безспорно съгласно чл. 94 от ЗГР „настоящ адрес” е адресът, на който лицето живее. ВКС е имал повод да се произнесе, че понятието „местоживеене” е дефинирано като „всяка фактическа връзка с дадено място”, независимо от адресната регистрация на лицето. Ето защо настоящият състав намира, че делото следва да се изпрати на Софийския окръжен съд, който да продължи съдопроизводствените действия. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното НЧД № 1246/2016 г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане от Софийски окръжен съд. Препис от определението да се изпрати на Софийски градски съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.