Р Е Ш Е Н И Е № 172       София, 02.03.2010 година     В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А           ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 62 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 627 от 29.06.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 446 от 17.10.2008 година по гр.д. № 397/2008 година на Русенски окръжен съд. С решението на Русенски окръжен съд е оставено в сила решение № 174 от 04.08.2006 г. по гр.д. № 5958/2005 г. на Русенски районен съд, с което на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД е прогласена нищожност на договор от 14.12.2000 година за доброволна делба, извършена между Т, Н. Р. К. и Я. Р. К. по отношение на земеделски земи в землището на с. М. и с. Т., община И., област Русе. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно наличието на относителна симулация при договор за доброволна делба на съсобствен имот. В решение № 183 от 07.02.1961 г. по гр.д. № 8802/1960 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд; решение № 2* от 14.10.1966 г. по гр.д. № 1466/1966 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение и решение № 271 от 07.02.1977 г. по гр.д. № 2652/1976 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е прието, че съдът не може да обяви за нищожна на основание чл. 26 ЗЗД сделка само поради симулативността и - длъжен е да установи дали се касае за абсолютна или относителна симулация, както и да установи характера на дисимулираната сделка и едва тогава, ако се касае до абсолютна симулация да обяви сделката за нищожна, а ако се касае до относителна симулация, да постанови приложение на правилата на дисимулираната сделка. Прието е, че когато вещното право е прехвърлено привидно и без основание, сделката е нищожна, а ако тя е оформена като покупко-продажба и една от страните твърди, че прикрива дарение, то въвелата твърдението страна трябва да докаже съществуването на договора за дарение. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да изследва действителната обща воля на страните за сключване на договора. В обжалваното въззивно решение на Русенски окръжен съд е прогласена нищожност на договор за доброволна делба, тъй като по правната си същност договорът съдържа акт на дарение, което не е изповядано в предвидената от закона форма. Изводът, че доброволната делба по правната си същност съставлява дарение, съдът е формирал с оглед липсата на уговорки за заплащане суми за уравнение на дела на съсобствениците, които не получават имот в натура. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно първото становище. Правната същност на договора се определя от естеството на насрещните права и задължения. Правното естество на договора за делба е прекратяване на съсобственост, а изискваната от закона форма е писмена с нотариална заверка на подписите на съделителите - чл. 35, ал.1 ЗС. За разлика от договорите за разпореждане с наследство, по отношение на които е въведен различен режим – формата на договор за продажба на наследство е писмена с нотариална заверка на подписите на договарящите (чл. 212, ал.2 ЗЗД) и нотариален акт при дарение на наследство (чл. 77, ал.2 ЗН), облекчената форма, създадена от законодателя с чл. 35, ал.1 ЗС се прилага по отношение на всеки договор за делба, независимо от намерението на съделителите – за получаване на реален дял, на парично уравнение, за получаване на друго уравнение, намерение за дарение или намерение за избягване на бъдещ правен спор, когато в резултат на разпоредителната сделка се намалява броя на съсобствениците. Когато отношенията между съсобствениците са уредени с договор за делба, независимо дали всеки от тях получава реален дял или броят на съсобствениците се намалява, сделката не е симулативна дори и да не включва уговорки за плащане на суми за уравнение на дяловете, тъй като изявлението на съделителите, че всички отношения са уредени във връзка с наследството отговаря на действителната воля на страните – прекратяване на съсобствеността. В обжалваното въззивно решение е прието, че страните по делото са наследници на Р. К. Р. , починал на 03.04.1980 година, в което им качество, по реда на ЗСПЗЗ са им били възстановени земеделски земи в землищата на с. Т. и с. М., Русенска област. С договор за доброволна делба от 14.12.2000 година, наследствените земеделски земи са били поставени в дял на ответника по делото Н. Р. К., без уговорка да се заплащат суми за уравнение на дяловете на останалите съделители, като страните са заявили, че с договора се уреждат всички отношения във връзка с оставените им в наследство от покойния им наследодател земеделски земи. Въз основа на тези факти, съдът е приел, че е налице привидна сделка, прикриваща друго съглашение; че липсата на уговорка за изплащане на суми за уравнение на дяловете сочи, че по своята правна същност договорът за доброволна делба съдържа акт на дарение, което не е изповядано в предвидената от закона форма, поради което е прогласил нищожност на договора на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД. В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 26, ал.2 ЗЗД, тъй като действителната воля на страните е била извършване на доброволна делба на получените в наследство земеделски земи. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Основанието за сключване на договор за доброволна делба от 14.12.2000 година, с който един от съделителите получава в дял получената в наследство земеделска земя не е дарственото намерение на останалите съсобственици, а изрично уговореното намерение да се прекрати един съществуващ или избегне един възможен правен спор чрез взаимни отстъпки. Изискващата се в закона форма за договор за делба е спазена – писмена, с нотариална заверка на подписите, поради което без правно значение е във връзка с какви съществуващи или възможни спорове страните са направили отстъпки. Няма начало на писмено доказателство, че волята за спогодба за делба не е била налице - от представените доказателства по делото не може да се направи извод, че волята за спогодба за делба чрез взаимни отстъпки е симулативна и прикрива воля за дарение в полза на трето лице, неучастник в съсобствеността, в който случай би могло да се твърди, че извършената сделка прикрива дарение. Направеното от ответницата Я признание (молба от 03.02.2006 г.), че е уговорено заплащане на суми за уравнение на дяловете, което не е отразено в договора за делба, но е реално извършено между съделителите, не сочи за симулативност на сделката. Независимо от това, дори и намерението на страните при извършването на делбата да е било дарствено или за придобиване на дял срещу друго задължение, естеството на договора е за делба – постигнато е съгласие да бъде намален броя на съсобствениците, като двама от съсобствениците не получават в дял земеделска земя, но заявяват, че са съгласни с договора, тъй като с него се уреждат всички отношения във връзка с оставените в наследство от покойния им наследодател земеделски земи, поради което сделката е валидна. С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 26, ал.2 ЗЗД са неправилни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба от 14.12.2000 година се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, на касаторите Н. Р. К. и Я. Р. Ф. следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 332,50 лева, включващи изплатени възнаграждения от 300 лева по договори за правна помощ от 10.01.2006 г. и от 18.06.2008 г., сключени с адвокат П от Адвокатска колегия гр. Р. и 32,50 лева внесени държавни такси. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 446 от 17.10.2008 година по гр.д. № 397/2008 година на Русенски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. К. от с. М., Русенска област и В. А. В. от гр. Т., ул. “. № 69, община Д. иск за прогласяване на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД на нищожност на договор, сключен на 14.12.2000 година между Т, б.ж. на с. М., област Русе, Н. Р. К. с ЕГН ********** и Я. Р. К. с ЕГН **********, двамата от с. М., област Русе за доброволна делба на земеделски земи в землищата на с. М. и с. Т., Русенска област. ОСЪЖДА С. Т. К. от с. М., Русенска област и В. А. В. от гр. Т., ул. “. № 69, община Д. да заплатят на Н. Р. К. с ЕГН ********** и Я. Р. К. с ЕГН **********, двамата от с. М., област Русе сумата 332,50 лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: