Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2279/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр.София, 20 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2279/2013 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения И. С. А.-подсъдим по нохд № 21444/2011 год. на Софийския районен съд и внохд № 451/2013 год. на Софийския градски съд-за възобновяване на наказателното производство,предмет на посочените дела и отмяна на постановените по тях присъда от 3.ХІІ.2012 год. и решение № 618 от 10.V.2013 год.,след което или А. да бъде оправдан,или делото да се върне за ново разглеждане в стадий по преценка от касационната инстанция. В съдебно заседание искането се поддържа от упълномощен защитник на осъдения с наблягане върху превратното тълкуване от двете съдебни инстанции на установени факти,както и на липсата на такива,позволяващи постановяването на осъдителна присъда. Представителят на ВКПр,след като не намира за основателни възраженията срещу правилността на първо- и второинстанционния съдебни актове,дава заключение за оставянето на искането без уважение. Искането за възобновяване е допустимо:подадено е от осъден;подадено е в срока по чл. 431,ал.3 НПК- на 11.ХІ.2013 год.,като 10.ХІ.с.г.,денят,в който 6-месечният срок изтича,е неприсъствен,неделя-и срещу акт от изброените в чл. 419 НПК,който акт не е бил проверяван по касационен ред,но не и основателно. За да иска възобновяване на делото и новото му разглеждане,осъденият възразява срещу:доказателствения анализ на двете съдебни инстанции,довел до постановяването срещу А. на осъдителна присъда-за извършено на 15.ІХ.2011 год. в /населено място/ престъпление по чл. 144,ал.3 НК по отношение на Е. К. П. от с.гр.-която въззивният съд е потвърдил;липсата у първоинстанционния съд на „нагласа и стремеж за разкриване на обективната истина”,следваща от такава процесуална дейност,при която на А. не била дадена „възможност да изложи становището си”;непроизнасяне от въззивния съд по възраженията срещу правилността на първоинстанционната присъда. За да твърди наличието на неправилен доказателствен анализ,изготвилият искането защитник е заявил,че „липсват каквито и да било доказателства за размяна на реплики между подсъдимия и св. П. и...за тяхното съдържание”,както и доказателства „за физическо посегателство от страната на подсъдимия спрямо св. П.”.Освен да се отбележи като направено,това заявление е безпредметно да се обсъжда при наличието на показанията на Е.П.,представляващи гласно доказателствено средство,посредством което са установени факти,противни на цитираните от искането.Що се отнася до кредитирането и от двете съдебни инстанции на показанията на пострадалата П.,ВКС намира това решение за правилно.От една страна детайлният анализ,който съдилищата са направили на казаното от Е. П.,не е показал никакво противоречие с казаното от другите трима свидетели-Д.,Р. и Б..В.Д. никого не е видяла,макар и да било възможно обратното /показания на л. 56 от първ.д./,Л.Р.,вървейки по обичайния си маршрут,забелязал А. и П. на метър разстояние един от друг,видял ги едва в момента,когато минавал покрай тях и без да чуе дали и за какво разговарят,отминал /показания на л. 85,гърба,от първ.д./,а третият,колега на А. и допуснат до разпит по негово,на И.А., искане,е заявил:”Тази жена разговаряше с И. и се разделиха,когато аз отидох”/показания на л.87 от първ.д./.От друга страна показанията на П. за действията,с които А. е съпроводил отправените към нея и близките й заплахи, и за телесните увреждания,които тези действия са й причинили,са били експертно потвърдени.Показанията на П. за поведението на А. и естеството на отправените от него заплахи са и логични с оглед на предходното,влязло в сила на 17.ІІ.2010 год.,осъждане на А. за извършено спрямо нея престъпление по чл. 150 НК.Вдействителност противоречие с казаното от П. е констатирано само със заявеното от А.,което противоречие е могло да бъде и е било обяснено единствено с избраната защитна позиция,целяща оправдаване по подигнатото обвинение. Прочитът на съдебните протоколи от провежданите в първата инстанция съдебни заседания не показва да са допуснати от районния съд каквито и да било нарушения,ограничили процесуалните права на А.,нито пък сочи на поведение с белезите на необективност и незаинтересуваност от изхода на делото.Обстоятелството,че А. е останал с друго убеждение,изложено в две молби /приложени на л. 45-51 от първ.д./ и в искането му за отвод на председателя на съдебния състав /в проведеното на 27.ІІ.2012 год. съдебно заседание/,не налага корекция на направената констатация.Съдът правилно не е уважил искането като е приел,че нито сам намира за наложително „поради други обстоятелства” да се отвежда от разглеждането на делото /по което до момента са били проведени няколко съдебни заседания/,нито пък в посочените по-горе молби и уство А. е посочил основания,убедително налагащи необходимостта от такова процесуално действие.Съдът е прав и затова,защото уважаването на направени от страна безмотивни искания за отвод /”не желая г-жа съдия...да гледа делото ми”/ компрометира както конкретния съдебен състав ,така и институцията като цяло,пречи на утвърждаването на уважение и доверие в принципите на правораздаването и в тези,които по професия го реализират. Неоснователно е и твърдението,че въззивният съд не е отговорил на жалбата от страната на А. така,както се изисква в чл. 339,ал.2 НПК.В допълнението към въззивната жалба-самата жалба не е отговаряла на изискванията на чл. 320,ал.1 НПК-са направени възражения,целящи компрометиране показанията на пострадалата Е.П.;собствен на защитата анализ на показанията на останалите трима свидетели,според който анализ те опровергавали заявеното от П.;възражения,целящи да внушат нарушаване от първоинстанционния съд на процедурни правила, и на всички тези възражения /описани в четвъртия абз. на с.2 от въззивното решение/ е даден изчерпателен отговор от последния абз. на с.5 до първия абз. включително на с.8 от решението. Имайки предвид дотук изложеното и липсата на доводи за обсъждане извън тези,относими съм касационното основание по чл. 348,ал.3,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на И. С. А. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 21444/2011 год. на Софийския районен съд и внохд № 451/2013 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: