4 Р Е Ш Е Н И Е N 196 гр. София, 06.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Емилия Петрова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 2151 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Л. С. Т., С. Л. Т. , К. Б. Т. и М. С. Т. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-134 от 03.02.2016г. по гр.д.№ 1276/2015г. Ответникът А. А. М. чрез пълномощника адв. И. е подал писмен отговор, в който поддържа, че са формулирани правни въпроси , които противоречат на събраните доказателства и се опровергават от мотивите на съдебните актове, постановени по делото. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос за критериите, по които се установяват границите на поземлените имоти в кадастралната карта, когато те са урегулирани . Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба и намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР в редакция до изменението с ДВ бр. бр. 57 /2016г. Твърденията на ищците Л. С. Т., С. Л. Т. , К. Б. Т. и М. С. Т. в исковата са, че са собственици на УПИ IV-135 кв.25 по плана на [населено място], [община] , заснет по действащата кадастрална карта с идентификатор 61056.502.312. Съгласно документите за собственост, площта му трябва да бъде 607 кв.м., а по заснемането в кадастралната карта е с площ от 501 кв.м. За разликата в квадратурата са предявени искове за установяване на правото на собственост по отношение на собствениците на съседните имоти. Пред въззивния съд, респективно пред ВКС делото е останало висящо за установяване правото на собственост върху площ от 76 кв.м. от имот 61056.502.313, собственост на ответника А. А. М. . Въззивният съд е приел, че не е доказано твърдението на ищците за придобиване по давност, покупко продажба и дарение на имот от 49 кв.м., описани в констативния нотариален акт № 3/2005 г. освен поради неяснотата на основанието, както и поради това, че границите на тази част не са конкретизирани и не е ясно от кой от съседните имоти е тази реална част. Съдът е изложил и съображения, че границите между имота на ищците и на ответника А. М. не е била местена като се е позовал на заключението на вещото лице, съгласно което имотните граници , така както са заснети в кадастралната карта, съответстват на поставените на място огради. Оттук е направен извод, че няма грешка в кадастралната карта и предявеният иск по чл.53 ал.2 ЗКИР ред. до изменението с ДВ бр. бр. 57 /2016г. е неоснователен. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване , Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: При действието на ЗТСУ дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие и с влизането й в сила се променят пространствените предели на правото на собственост върху придадените по дворищната регулация части от съседни парцели, за които не е заплатено дължимото обезщетение – чл. 110 ЗТСУ /отм./. Съгласно чл. 43 т.5 ЗКИР границите на поземлените имоти като основна кадастрална единица, се установяват от данните за означеното на място състояние в съответствие с документите за собственост , плановете и картите по чл. 4 ал.1 т.1 и т.3 , а при приложена регулация – от регулационните планове. Следователно, при приложена регулация, границите на имотите в кадастралната карта следва да съвпадат с регулационните, освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в собствеността срв. ТР 8/2014 на ВКС, ОСГК. По основателността на касационната жалба. Изводът на съда в обжалваното решение, че щом като кадастралната карта отразява вярно съществуващите на терена огради и границата не е променяна от 1994г. до настоящия момент, не е налице грешка в кадастралната карта, свързана с правото на собственост на ищците, е незаконосъобразен. От заключението на вещото лице е установено, че парцели ХІV-135 /на ищците/ и ХV-135 /на ответника/, които представляват реституирани земеделски земи, са образувани с регулационния план на [населено място] през 1994г. Заснетите в кадастралната карта имотни граници съответстват на съществуващите на място огради, но не съвпадат с действащата регулация. От изготвената от вещото лице скица се вижда, че регулационната и кадастралната граница между двата имота не съвпадат. Както е прието по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване , когато кадастралната карта се изготвя за урегулирани имоти, съгласно т. 43 т.5 ЗКИР кадастралните граници трябва да съвпадат с тези по приложената регулация. Следователно за да се установи дали кадастралният план, одобрен след първоначална регулация по ЗТСУ /отм./ , отразява вярно собствеността, следва да бъде изяснено дали при първата регулация регулационните граници съответстват на документите за собственост или в урегулирания парцел са включени и части от други имоти. Ако няма придаваеми части, кадастралният план след регулацията следва да отразява регулационните граници поради невъзможността да се придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти /срв. решение № 102 по гр.д.№ 5728/2015г. на ВКС, І г.о. /. Ако регулацията предвижда придаваеми части, то за прилагането й важат разясненията в ТР 3/1993г. на ВС, ОСГК – тя ще се счита приложена ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години . Ако регулацията е приложена при влизане в сила на ЗУТ, тя запазва действието си, в противен случай важат разясненията в ТР 3/2011г. на ВКС, ОСГК. С това тълкувателно решение е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 2 ПР ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. С оглед на изложеното, въззивното решение е постановено в нарушение на закона, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 43 т.5 б. г. ЗКИР. Съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила. Тъй като разпоредбите на ЗУТ и ЗТСУ относно действието на дворищните регулации са императивни и не са съобразени от първоинстанционния съд, съгласно ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК , въззивният съд е следвало да даде указания на страните поради непълнота на доклада по чл. 146 ГПК на първоинстанционния съд, да представят доказателства за собственост на имотите преди влизане в сила на регулацията, след което да изслуша допълнителна експертиза, която да даде заключение дали регулационният план от 1994г. съдържа придаваеми части между парцели ХІV – 135 и ХV -135 като изготви и съответните скици, на които да нанесе съществуващата на място ограда, регулационните и кадастрални граници на двата имота. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази разясненията в ТР 8/2014г. на ВКС, ОСГК за характера на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР, както и да обсъди показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, които са от значение за разрешаване на въпроса за прилагането на регулацията в случай, че тя предвижда придаваеми части. По изложените съображения, на основание чл. 293 ал.2 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-134 от 03.02.2016г. по гр.д.№ 1276/2015г. изцяло и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Председател: Членове: