Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * акт за начет


3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

С., 23.05.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. Иванова
И. Папазова

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 5460/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 169 от 31.01.2014г., постановено по настоящото дело № 5460/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 985 от 14.03.2013г. по в.гр.д. № 56/2013г., с което е отменено решението на Благоевградския районен съд, № 6449 от 09.08.2012г. по гр.д. № 47/2012г. и вместо него е признато за установено по отношение на К., че В. Г. Ч. дължи на ищеца сумата от 10 966,02 лв. съгласно акт за начет № 1/14.12.2009г. и заповед № 150-02-46/21.12.2009г. на президента на К..
Ответникът по касация К. на независимите синдикати в България /К./ не е изразил становище.
С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от К. иск като е признато за установено, че В. Г. Ч. дължи на К. сумата 10 966,02 лв. съгласно акт за начет № 1/14.12.2009г. и заповед № 150-02-46/21.12.2009г. на президента на К., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2866/2011г. Б.. За да постанови решението въззивният съд е приел, че претенцията на К. не е основана на акт за начет, а на заповед № 150-02-46/21.12.2009г., издадена от президента на К. в производство по чл. 210 КТ по осъществяване на ограничена имуществена отговорност. Приел е, че в срока по чл. 210, ал. 3 КТ ответникът не е оспорил писмено основанието или размера на отговорността, а напротив, започнала е процедура по удръжки от трудовото му възнаграждение, т.е. работодателят е приложил разпоредбата на чл. 210, ал. 4 КТ. Поради прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът К. се е позовал на чл. 210, ал. 5 КТ и по реда на чл. 410 ГПК е поискал издаване на изп. лист по ч.гр.д. № 2866/2011г. Б.. След като заповедта на президента на К. по реда на чл. 210, ал. 2 КТ не е била оспорена от В. Ч. и е влязла в сила, направените в хода на исковото производство възражения от ответника относно законосъобразността на тази заповед, включително и за недължимост на посочената в нея сума, са недопустими като преклудирани. Те са направени извън срока по чл. 210, ал. 3 КТ и не следва да бъдат разглеждани предвид обстоятелството, че се е реализирало особеното извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на служителя.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за разграничаване на пълната имуществена отговорност за липса, от ограничената имуществена отговорност на работниците и служителите.
По поставения въпрос ВКС намира следното:
Работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и 2 КТ – тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите – до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По-строга е отговорността на отчетниците – те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения /чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ/, а при липси – в пълен размер /чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ/. Ограничената имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл. 210 КТ, а пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред – чл. 211 КТ. При липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда. В този случай е неприложим ограниченият размер на имуществената отговорност на работника или служителя, съответно тя не може да бъде реализирана по правилата на ограничената имуществена отговорност.
По основателността на касационната жалба:
В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – съдът се е позовал на проведено извънсъдебно рекламационно производство по реализиране на ограничена имуществена отговорност и обвързваща доказателствена сила на издадената по реда на чл. 210, ал. 5 КТ заповед, за възстановяване на сума от начетено лице по акт за начет. В с.з. чрез пълномощника си адв. Я. касаторът навежда доводи за недопустимост на съдебния акт.
ВКС намира, че въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заявление, основано на акт за начет, не прави настоящото производство недопустимо.
В. съд правилно е приел, че претенцията е за липса в пълен размер /претендира се сумата от липса по акт за начет/, но неправилно е приложил правилата за реализиране на ограничената имуществена отговорност като е приел, че се е реализирало особеното извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на служителя. В нарушение на материалния закон - чл. 211 КТ, съдът е приел, че след като заповедта на президента на К. по реда на чл. 210, ал. 2 КТ не е била оспорена от В. Ч. и е влязла в сила, направените в хода на исковото производство възражения от ответника относно законосъобразността на тази заповед, включително за недължимост на посочената в нея сума, са недопустими, като направени извън срока по чл.210, ал. 3 КТ.
С издадената заповед по чл. 210 КТ от президента на К. не може да се реализира пълна имуществена отговорност на касатора /ответник по иска/ за липси. Както бе посочено по-горе при отговора на поставения въпрос, при липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда и в този случай са неприложими правилата за реализиране на ограничената имуществена отговорност на работниците и служителите.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени. Тъй като въззивният съд не е изложил мотиви относно предпоставките за осъществяване на пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, делото следва да се върне на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия по преценка и обсъждане на правнорелевантните за пълната имуществена отговорност на ответника доказателства.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 985 от 14.03.2013г. по в.гр.д. № 56/2013г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Председател:

Членове: