Ключови фрази


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 336


гр. София , 23.04.2021 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
пРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от съдията В.Райчева гр.дело № 786/2021 год.по описа на ВКС
Обжалвано е решение от 03.11.2020г. по гр.д.№15528/2018г. на ГС София, с което са изменени мерки относно упражняване на родителките права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения на дете с родител, който не упражнява родителските права .
Жалбоподателят – В. В. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът- К. А. К. , в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е изменил на основание чл.59, ал.9 СК по иск на К. К. срещу В. В. постановените с решение от 26.02.2014г. по гр.д.№9191/2013г. на РС София мерки относно упражняване на родителките права, местоживеенето на детето и режима на лични отношенияа както следва:
Предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето Е. К. К. , [дата на раждане] , на ставени на бащата и е определил местоживеене на детето при бащата , а на майката е определен режим на лични отношения с детето , като го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в събота до 17ч в неделя , както и всяка трета седмица за времето от предходната неделя в 17ч до неделя 17ч с преспиване, както и 5 дни през пролетната и зимна ваканции, 20 дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
Със същото решение съдът е осъдил майката да заплаща по 160 лева месечна издръжка.
Съдът е счел, че са налице основания да бъдат изменени мерките, определени със съдебно решение през 2014г. Установено е по делото, че с влязло в сила решение по гр.д.№3068/2015г. на АС София майката е осъдена да върне 90 000 лева на детето си, за което е образувано изп.д.№365/2016г. на ДСИ при РС София, като са заплатени само 6017,18 лева по данни от ДСИ, които тя е изхарчила за лични нужди и които са били присъдени на детето за неимуществени вреди от непозволено увреждане - настъпила травма при раждане на детето - увредена дясна ръка.
Съдът е взел предвид желанието на детето да живее и при двамата родители, заявило че се чувства добре при баща си и неговата приятелка, както и че наблизо при баща и живеят баба и и дядо и нейни леля и чичо. Взет е под внимание факта, че майката в момента живее с друг мъж и негово дете - дъщеря на 10г., както и че между децата има извесно неразбирателство, както и с новия партньор на майката.
Съобразено е и заключението на съдебно психологична експертиза, според която отношенията с бащата са по-топли и в момента детето в резултат от грижите най-вече на бащата, е в стабилно състояние по отношение на хранително му разстройство - булимия-невроза.
Съдът е отчел факта, че и двамата родителите имат капацитет, но бащата е по-отговорен към момента, тъй като именно той е забелязал проблемите на детето, свързани със заболяването булимия и е осигурил адекватни мерки-психолог, а майката го неглижира, като е спряла детето и от плуване. Установено е, че няма синдром на родителско отчуждение, но е отчетено като негативно поведението на майката свързано с използване на присъдени в негова порза средвстав не за негови нужди.
Отчетен е и факта, че при бащата са малко по –добри битовите условия за живот, тъй като детето има самостоятелна стая, подпомаган е от близки при отглеждането, детето има приятели в Район „Надежда”, където живее бащата, вече е на 15г. и има по-голяма самостоятелност в грижите за себе си, а бащата много го подпомага за преодоляване на хранителното разстройство.
Анализирайки всички доказателства по делото и установените обстоятелства по делото съдът е приел, че следва да се именят мерките относно упражняване на родителските права , като бъдат предоставени на бащата и бъде определено местоживеене на детето при него. На майката е определен режим на лични отношения и е определено заплащане на месечна издръжка на детето в размер на 160 лева.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е съдът при определяне режима за упражняване на родителски права да преценява отделни факти, без да ги разглежда в тяхната съвкупност, при определяне режима за упражняване на родителски права и режима на лични отношения следва ли съдът да вземе желанието на 14г. дете и следва ли да направи преценка дали изменението му ще се отрази на психофизическото и емоционално състояние . Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно, тъй като е постановено само на база предположения на съда за морално укоримо поведение на единия родител, без да са събрани доказателства за това, т.е. че е налице и основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следвада се допуска касационно обжалване по въпросите относими към преценката на съда за това кой ридетел е по-пригоден да упражнява родителските права. В конкретния случай същите не са обусловили решаващите изводи на съда, за това че са се изменили обстоятелства, при които са били определени първоначално мерките относно упражняване на родителските права и местоживеенето на детето. Съдът е постановил решението си в производство по искане за изменение на мерките, първоначално определени с с друго решение на съд, тъй като са настъпили обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото е оставено за отглеждане и възпитание.
Решението не е и очевидно неправилно, тъй като искането за изменение на мерките относно упражняване на родитеските права и местоживеенето на детето е уважено след преценка на всички доказателства по делото, а не само поради предположение за морално укоримо поведение на майката. Във всеки подобен случай въпросът от значение за спора е дали новите обстоятелства, въведени от родителя, поискал промяната, действително са се осъществили и как се отразяват на положението на детето и на ефикасността на вече взетите мерки. По него съдът е длъжен да се произнесе с решението по чл. 59, ал. 9 СК, а първостепенно значение имат висшите интереси на детето, чиято закрила държавата провежда при вземането и на тази мярка, възложена от вътрешното право в правомощие на гражданския съд (чл. 14 КРБ, чл. 2 и 3 от Конвенцията за правата на детето и чл. 24, § 2 от Хартата на основните права Европейския съюз, и чл. 59, ал. 9 СК).
Следва обаче да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта му относно определения режим на лични отношения на майката с детето по въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно възприетото разбиране в ТД№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС, за това как следва да се определи режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителки права, за да бъде защитен най-добрия интерес на детето.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.11.2020г. по гр.д.№15528/2018г. на ГС София в частта му, с която са изменени мерки относно упражняване на родителките права и местоживеенето на детето.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.11.2020г. по гр.д.№15528/2018г. на ГС София в частта му с която е определен режим на лични отношения на Е. К. с майка й В. В..

Делото да се докладва на Председателя на четвърто г.о. на ВКС за насрочване, след внасяне на държавна такса от В. В. П. в размер на 150 лева, в седмичен срок от съобщаването й за това, като представи копие от вносния документ в канциларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: