Р Е Ш Е Н И Е №34 С., 22.02.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 652 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Й. И., чрез пълномощника му адвокат П. Д., против решение от 20.12.2010 г., постановено по гр.д. № 8438 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 19.03.2010 г. по гр.д. № 34137/2009 г. на Софийски районен съд, 52-ри състав за допускане на съдебна делба на апартамент № * в [населено място],[жк][жилищен адрес] между Б. Й. Д. и Б. Й. И. при равни права в съсобствеността от по * ид.ч. К. е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на иска. Претендира възстановяване на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Б. Й. Д. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 906 от 17.10.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение по приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК с решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., противоречие по приложението на чл.159, ал.2 ГПК /идетичен с чл.129, ал.2 ГПК-отм./ с т.7 от ППВС № 6/68 г. и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса как следва да процедира съдът, когато изисканите от трето лице документи, постъпят в периода след постановяване на първоинстанционното решение и преди разглеждане на делото от въззивната инстанция. Въпросите са относими към изхода на спора, по който се претендира делба на имот, придобит на възмездно основание по време на брака на страните, понастоящем прекратен с развод. Ответникът е възразил, че апартамента е негова лична собственост, тъй като е закупен със средства, дарени му от неговите родители С. и Й. П., които продали свой апартамент, за да му дадат парите. На основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, приемайки, че ищцата и ответника са придобили апартамента чрез покупка на 27.07.2004 г., като на 5.11.2004 г. са продали на родителите на ответника Й. и С. П. свой апартамент. Не са обсъждани двата предварителни договора от 11.06.2004 г. При преценка на гласните доказателства не са ценени показанията на свидетеля Й., продавач на процесния апартамент /че е получил цената на имота след изповядване на сделката, като парите били донесени от бащата на ответника в брой/, тъй като същите противоречат на отразеното в официалния удостоверителен документ – нотариалния акт за покупко-продажба – в който същия свидетел е заявил, че е получил от купувачите цената преди подписването на нотариалния акт/ и тъй като е недопустимо чрез гласни доказателства /чл.164, ал.1, т.2 ГПК/ да се оборва и опровергава съдържанието на нотариален акт, е прието, че парите които ответника е получил от своя баща не са били вложени в придобиването на имота, като същевременно не е установен действителния произход на тези средства. По отношение показанията на св.Г. е прието, че същите не са преки и непосредствени и възпроизвеждат изявления, направени пред нея от родителите на ответника, поради което не са годни доказателства за установяване на твърдяното дарение на парична сума и влагането й в придобиването на имота. По отношение на установения по делото от платежно нареждане от 26.07.2004 г. факт, че Й. П. е изтеглил сумата 24203.02 ЕВРО е счетено за недоказано влагането на тази сума в покупката на апартамента. Тези изводи на въззивния съд са направени при допуснати нарушения на процесуалния закон. Съгласно чл.159, ал.2 ГПК, когато за установяване на едно и също обстоятелство страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях, като останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт. Нормата е идентична с разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК-отм., указания по приложението на която се съдържат в т.7 на ППВС № 6/68 г., според които съдът е длъжен и без искане на страната да допусне до разпит като свидетели недопуснатите такива, ако вече разпитаните не са потвърдили обстоятелствата, за установяване на които за били посочени. В случая в отговора на исковата молба ответника е поискал допускане на трима свидетели за установяване на твърдяната трансформация, но първоинстанционният съд е допуснал и изслушал двама свидетели, а въззивният съд е отхвърлил искането за допускане на още един свидетел, тъй като не са налице предпоставките на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК. Този извод на съда е направен в нарушение на чл.159, ал.2 ГПК, тъй като страната е поискала не ново доказателство, а събиране на своевременно поискано, но недопуснато от първоинстанционния съд доказателство. Нарушени от въззивния съд са и чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, задължаващи съда да постанови решението си въз основа на приетите от него факти и закона, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение. В случая съдът е игнорирал част от доказателствения материал, а за друга част не е направил извод за доказателството му значение за спора - удостоверение от Б. Д. АД от 2.07.2004 г., кредитно авизо от 12.07.2004 г. и нареждане за теглене на суми от 26.07.2004 г. /за които страната поддържа, че установяват истиността на предварителния договор от 11.06.2004 г., а съответно и произхода на средствата за закупуване на апартамента/ и неправилно в нарушение на чл.194, ал.2 ГПК е изключил от доказателствения материал единия предварителен договор от 11.06.2004 г., сключен между А. Й. и Б. и Б. И., чиято истинност изобщо не е била оспорвана в процеса. Нарушена е и разпоредбата на чл.157 ГПК. В съдебно заседание на 16.12.2009 г. съдът е дал възможност на ответника, въз основа на издадени му съдебни удостоверения, да се снабди от трети лица /Б. Д. и О./ с находящи се в тяхно държане документи и да ги представи по делото, но не е определил срок за събиране на доказателствата. Докумените са били изпратени от банката по делото, но са постъпили след постановяване на първоинстанционното решение. След като не е бил определен срок за събиране на тези доказателства, въззивният съд е бил длъжен да докладва постъпването им по делото, да даде възможност на страните да се запознаят с тях и да ги приеме или мотивирано да откаже приемането им в зависимост от становището на страните и преценката си за тяхната относимост към спорните факти. Допуснатите процесуални нарушения обаче са съществени, тъй като са препятствали ответника да докаже тезата си за трансформация на лични средства и обуславят отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да предприеме действия по отстраняване на допуснатите в първоинстанционното производство процесуални нарушения по събиране на доказателствата и да постанови решението си при обсъждане на целия относим доказателствен материал и доводите на страните. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 20.12.2010 г., постановено по гр.д. № 8438 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: