Р Е Ш Е Н И Е № 570 гр. София, 04 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1951 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на защитника на осъдения И. Р. И., с което се моли да бъде възобновено наказателното производство по ВНОХД №1123/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора и бъде отменено решение №92, постановено на 30.05.2013 г. по същото дело. С въззивния съдебен акт е отменена атакуваната присъда №44, постановена на 04.03.2013 г. по НОХД №1976/2012 г. в частта й, с която осъденият И. е признат за виновен в това, че за периода 10- 29.11.2011 г., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство и при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи от различни лица на обща стойност 2 133, 15 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 304 НПК И. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, б. „а” и „б” НК. С решението И. е признат за виновен в това, че през същия период, е придобил същите вещи, с цел да набави за себе си облага, като е предполагал, че те са придобити от другиго чрез престъпление и извършеното деяние представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” и „б” НК, като на основание чл.215, ал.2, т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и „б” НК му е определено наказание четири години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С решението е изцяло отхвърлен като неоснователен предявения от А. К. О. срещу осъдения И. граждански иск за сумата от 759 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди. Атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена в останалата й част. В искането се поддържа, че постановения осъдителен въззивен съдебен акт почива на негодни доказателствени материали. Твърди се, че претърсването в дома, обитаван и от осъдения, е осъществено в нарушение на разпоредбата на чл.162 НПК, като при извършването на това действие по разследването не са присъствали поемни лица и един от обитателите на жилището. Оспорват се и изводите на решаващия съд за това, че вещите- предмет на производството са придобити от осъдения, като се поддържа, че той не е бил единствен обитател на жилището, а и други лица са имали достъп до този имот. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че вещите- предмет на престъплението са придобити в инкриминирания период, като не е отчетено, че същите са иззети едва на 20.12.2011 г. Моли да бъде отчетено и това, че част от вещите са предадени на разследващите органи от осъдения- обстоятелство, което е трябвало да бъде отчетено при индивидуализация на отмереното наказание. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато на първостепенния съд или на досъдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В касационното съдебно заседание защитата поддържа искането, като моли приключилото наказателно производство да бъде възобновено и алтернативно предлага или осъдения И. да бъде изцяло оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде намалено отмереното му наказание. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважено, тъй като в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не е засегнато правото на защита на осъдения. Осъденият И. твърди, че не е имал умисъл в извършването на престъплението, за което е обвинен. Моли делото да бъде върнато. По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Касационният съдебен състав не възприе оплакването на защитника, че първостепенния и въззивния съд са направили погрешен анализ на доказателствените материали и незаконосъобразно са приели, че И. е съпричастен към инкриминираните вещи. Законосъобразно решаващите съдилища са ценили показанията на свидетелите Т., А., О. и Г. и протоколите за оглед на местопроизшествие (съставени във връзка с всяка една от осъществените кражби), като са съобразили, че тези гласни доказателства изцяло кореспондират с приложените доказателствени средства и установяват факта на извършване на инкриминираните с обвинителния акт деяния. Правилно съдилищата са приели, че именно вещите- отнети от посочените по- горе свидетели, които са се намирали в съответните автомобили, впоследствие са открити в жилище, обитавано от осъдения или са намерени и предадени от него на разследващите органи. Връзката между инкриминираните вещи и И. се установява не само от протокола за претърсване и изземване, но и от показанията на свидетелката Й. (негова приятелка), която твърди, че именно той е подарил на сина й една от откраднатите вещи- преносим компютър. Тези доказателства установяват именно връзката на И. с инкриминираните вещи и изключват възможността те да се били собственост на друг обитател на жилището извън него (както поддържа защитата в искането). Правилно съдилищата не са кредитирали показанията на свидетеля Ф., който в хода на процеса поддържа, че част от откритите в дома на осъдения вещи (въдици, дрелка и други- отнети от автомобила на свидетеля Г.) са негови, като е отчел това, че действителният собственик на вещите категорично ги е разпознал, а Ф. не може да даде конкретни обяснения от къде и от кого ги е придобил. Касационната инстанция се солидаризира с възприетото от предходните съдебни състави, че от показанията на свидетелите К. и Й. не може да се обоснове извод, че осъденият И., за част от инкриминирания период, се е намирал в Италия. Правилно съдилищата са приели, че показанията на тези свидетели почиват на приложена по делото фактура, за стоки, които И. е трябвало да вземе, но липсват преки доказателства, които да установяват факта на самото пътуване. Тези свидетели не се ангажират и с посочване на период или дата, на която същото евентуално е осъществено. Основното възражение на защитата, отразено в искането, е свързано с оплакването, че неправилно е ценен протокола за претърсване и изземване, съставен на 20.12.2011 г., с който са приобщени към доказателствената маса част от инкриминираните вещи- предмет на преходни кражби. Правилно тезата на защитника за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при осъществяване на това действие по разследването не е възприета. От показанията на свидетелите А. и П. (поемни лица) се установява, че те са били на мястото на извършване на действието и са имали възможност да възприемат действията на разследващите органи. Това дали те са внимавали и възприели всичко случващо се (във връзка с показанията на А., който поддържа, че е бързал, бил е ядосан, че му губят времето и през цялото време е гледал телефона си) не е основание да бъде преценено, че следственото действие е опорочено. Не може да бъде възприето и оплакването, че неправилно претърсването е осъществено в присъствие на свидетелката Д. (сестра на осъдения), а не в присъствие на обитатели на жилището. Действително в разпоредбата на чл.162, ал.1 НПК законодателят е предвидил обсъжданото следствено действие да се провежда в присъствие на обитател на жилището или негов член на семейството, а процесното е осъществено в отсъствие на такова лице, но това не е съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.343, ал.3 НПК. В конкретния случай, интересите на осъдения са били в достатъчна степен защитени от неговата сестра- присъствала на действието и това, че тя не е била член на семейството, което е ползвало помещението не е основание протокола да бъде приет за негоден, а приобщените веществени доказателства да бъдат изключени от доказателствената маса. Не може да бъде възприето и оплакването, че с постановения въззивен съдебен акт е допуснато съществено нарушение на процесуални правила по отношение на инкриминирания период. Няма спор, че в съдебното решение е посочен точно този период, който е отразен и в обвинителен акт, респективно по отношение на това съставомерно обстоятелство не е било необходимо изменение на обвинението. Такова изменение на обвинението би било необходимо, ако въззивният съд бе разширил или променил темпоралните рамки на обвинението или бе възприел различни от посочените в обвинителния акт- действие, което не е предприето в приключилото наказателно производство. Не може да бъде възприето и оплакването, че въззивният съд е постановил съдебен акт, който почива на предположение по отношение на съпричастността на осъдения И. към извършеното престъпление. Няма спор, че съществува установена по несъмнен и категоричен начин връзка между осъдения и всяка една от инкриминираните кражби, като в дома му са открити движими вещи, намиращи се и в четирите разбити коли. Друг е въпроса за естеството на тази връзка и конкретно как вещите са попаднали в него- дали чрез прякото им отнемане или придобиването от трето лица, но доколкото И. е осъден за извършено престъпление по чл.215 НК (по- леко от посоченото в обвинителния акт) и касационният съд е сезиран по негово искане е безпредметно да бъде обсъждано въззивното решение в отменителната му част. Касационният съд прие, че правилно е определено наказанието на осъдения И.- четири години „лишаване от свобода” и режима за неговото изтърпяване, като законосъобразно въззивният съд е отчел като отегчаващи отговорността му обстоятелства предходните осъждания на И., извън тези обосноваващи наличието на „опасен рецидив” и лошите му характеристични данни, а като смекчаващи- младата му възраст и затрудненото материално положение. Касационната инстанция прецени, че при тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства е определено наказание към минималното, предвидено в разпоредбата на чл.215, ал.1 НК и същото категорично не е явно несправедливо. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че И. е многократно осъждан за престъпления против собствеността и настоящото е сходно с предишните. Завишената степен на обществена опасност на личността на осъдения се установява и от обстоятелството, че И. е извършил престъплението в сравнително кратък период след изтърпяване на предходно наказание. Ето защо съдът прие, че при евентуалното намаляване на определеното наказание би било необосновано, несъответно на данните за личността му и обществената опасност на извършеното престъпление и не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК. Предвид изложеното касационният съд прецени, че искането за възобновяване на приключилото наказателно производство, водено срещу осъдения И. е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения И. Р. И. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №1123/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.