4 Р Е Ш Е Н И Е № 38 София, 23.02. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова Светла Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.276 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Р. от[населено място], подадена от процесуалния му представител- адв. Н. Г. срещу въззивно решение № 353 от 13.11.2009 год. по гр.д. № 457/2009 год. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Районен съд,[населено място] от 29.06.2009 г. по гр.д. № 63/2009 г., с което е отхвърлен предявеният от И. П. Р. срещу Р. “Т. С.”,[населено място], клон на [фирма][населено място] иск за сумата 2900 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2842.42 лв., присъдено по гр.д. № 534/2000 г.по описа на РРС. Поддържа се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответната страна Р. “Т. С.”,[населено място], клон на [фирма],[населено място], чрез пълномощника си юрисконсулт К. М. изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 844 от 2.08.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправният въпрос- погасяването на главното задължение чрез плащане води ли до погасяване по давност на задължението за изплащане на обезщетение за забава по правилото на чл.119 ЗЗД. С обжалваното решение е прието, че с погасяване на главното вземане чрез плащане се погасява и задължението за лихва. Настоящият съдебен състав възприема даденото разрешение в приложените решение по гр.д. № 574/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение по гр.д. № 2304/69 г. на ВС, І г.о. в които е прието, че вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане. Чл. 119 ЗЗД има предвид погасяване по давност на главницата, в какъвто случай страната не може да осъществява чрез иск своето вземане. Когато вземането е погасено чрез плащане, вземането за лихви се погасява за в бъдеще. По жалбата на И. П. Р. настоящият съдебен състав намира следното: За да остави в сила решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявеният от И. П. Р. срещу Р. “Т. С.”,[населено място], клон на [фирма] - Р. за сумата 2900 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2842.42 лв., присъдено по гр.д. № 534/2000 г.по описа на РРС, Старозагорският окръжен е приел, че с погасяване на главното вземане, независимо по какъв начин, включително и чрез плащане, се погасява и задължението за лихва/обезщетение за забава/. Вземането по чл.225, ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на уволнението, но тъй като вземането е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД е нужна покана от кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът- Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр.д. № 3/95 г., ОСГК. В настоящия случай жалбоподателят е предявил иска по чл.225, ал.1 КТ на 17.07.2000 г. и от този момент вземането по чл.225, ал.1 КТ е станало изискуемо. Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане, като давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая вземането е станало изискуемо от деня, в който искът по чл.225, ал.1 КТ е предявен и това е 17.07.2000 г., като от този момент длъжникът изпада в забава и дължи лихва като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Върху обезщетението по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата от 2842.42 лв. ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, поради това, че не изпълнява парично задължение с настъпил падеж. Това е моментът от който започва да тече давността за погасяване на вземането за лихви, като лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 19.03.2009 г., след като са изтекли повече от три години от възникване на вземането за лихви, поради което са погасени не всички лихви, а само лихвите дължими преди тригодишния период от предявяване на иска, т.е. до 19.03.2006 г. Тъй като вземането е погасено чрез плащане на 14.08.2007 г. на жалбоподателя се дължат лихви за периода от 19.03.2006 г. до 14.08.2007 г.- датата на погасяване на главницата. За този период дължимите лихви за забава върху главницата от 2842.42 лв., изчислени по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Т. И. са в размер на 525.28 лв. В този размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Предвид изложеното, неоснователно е изразеното от представителя на ответната страна становище, че вземането за лихви е погасено по давност на 18.03.2003 г. с изтичане на тригодишния давностен срок, начиная от 18.01.2000 г.- датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя. По изложените съображения решението на въззивния съд в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 525.28 лв., като неправилно ще следва да се отмени и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК се постанови ново, с което искът за посочената сума се уважи. В останалата част до пълния размер от 2900 лв. решението, като правилно ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, I. гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 353 от 13.11.2009 год. по гр.д. № 457/2009 год. на С. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. П. Р. срещу Р. “Т. С.”,[населено място], клон на [фирма],[населено място] иск за сумата 525.28 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2842.42 лв., присъдено по гр.д. № 534/2000 г. по описа на РРС и вместо него постановява: ОСЪЖДА Р. “Т. С.”,[населено място], клон на [фирма],[населено място] да заплати на И. П. Р. от[населено място], [улица]-Г-15, Е.: [ЕГН] сумата 525.28 / петстотин двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2842.42 лв., присъдено по гр.д. № 534/2000 г. по описа на РРС. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :